Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (72)

72

Отново беше затворник. Този път не в килията на Делийски, а в къщата на Герев. Любезният домакин от самото начало му лазеше по нервите. Нахлу най-безцеремонно в живота му и започна да импровизира в ролята на благодетеля.

Роко Рочели повдигна пердето и огледа двора. Навън всичко бе замряло. Горещината бе умъртвила полъха на вятъра. Жегата бе изсмукала желанията на хората да щъкат из корията. Дългият криволичещ път, който се виеше между градините, приличаше на мъртво влечуго.

Роко пусна пердето. Не разбираше защо непрекъснато го влачеха в тази къща. И защо домакинът изпитваше върховно удоволствие да го гледа как се мотае в краката му. Младежът стисна юмруци. Беше настъпил моментът да разбере.

Той се изправи и заизкачва стълбите. Стигна на горния етаж и огледа притворената врата на кабинета. Пристъпи на пръсти и се ослуша.

Зад дебелата лакирана врата със сигурност щеше да узнае кой точно е добрякът Герев. И защо си бе навил на пръста да играе упорито ролята на покровителя. На безкористния, грижовния, всеотдайния благодетел.

Роко натисна дръжката. Гостът дори не подозираше, че истината, пред която щеше да се изправи, е много по-сурова и от най-смелите му фантазии.