Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (74)

74

Найла прецени, че е най-разумно сама да повика полицията. Нямаше да признава, че е атакувала служителя на реда с парализиращ газ. Беше заровила флакона в градината, така че дори да решат да тършуват, приятелчетата с униформите нямаше да открият уликата.

Близо час след като го изпрати да гони Роко, Герев се обади с добрата новина, че чужденецът е обезвреден, обезоръжен и най-важното, напълно обезкуражен. Гаврил беше отвел момчето в дома си и му бе наредил да не мърда оттам.

Роко беше разказал на Герев за случката в планината. Вестта, че младежът бе нападнал Бияча и го беше оставил да се въргаля сред бурените на реката, наведе Гаврил на мисълта, че след издънката Кречеталото едва ли ще събере смелост да се мерне пред погледа на главатаря. Гаврил бе отгатнал намеренията на Бияча и стрина Вева на свой ред бе уверила, че иманярят действително бе потърсил убежище в кръчмата. След което бе започнал да се налива кротко с бира пред очите на всички.

Найла нямаше представа какво точно се бе случило, докато бе отсъствала от селото. Кой се беше опитал да проникне в службата с взлом и какво бе търсил зад заключените врати. Твърденията на Гаврил, че самият Делийски е вандалът, хвърли Найла в догадки. И най-неприятното. Затвърди съмненията й, че лейтенантът е по-опасен, отколкото й се искаше да вярва.

Истината е, че ако бай Делчо не го беше спрял, стоварвайки цепеницата върху тила му, в момента тя и Гаврил щяха да седят в управлението под лъча на прожекторите и да се чудят какво прилично обяснение да скалъпят за провинението си.

Найла изстена и се облегна върху падналата ограда на училището. Идеята на Гаврил да домъкнат пияния Яначко в здравната служба, първоначално й се стори като сламка, за която удавникът се лови, за да отложи мига на агонията. След това обаче реши, че това е единственият спасителен ход, който ще им разреши да останат още няколко часа на свобода.

Госпожица Фурера беше благодарна, че момчетата от града долетяха незабавно, за да приберат тялото, което се въргаляше на входа. Никой не се усъмни в искреността й, нито постави под съмнение достоверността на показанията й. Найла изпъна гръб и си пое дъх. Отключи разбитото крило и закрепи залитащия Яначко върху стената. Заключи и помъкна пияния несретник към втория етаж.

Кречеталото имаше вид на една торба кокали човек, но когато се налагаше да го мъкнеш на гърба си, тежеше повече от чувал с цимент. Найла отключи кабинета и настани госта върху тясното легло. Яначко се просна по гръб и само след минута захърка. Найла приседна на близкия стол и въздъхна.

Надяваше се Гаврил да не се замотае из града. Трябваше да приключат с историята още тази нощ. Утре наоколо щеше да гъмжи от момчета в униформи. Съмнението отдавна човъркаше съзнанието на Делийски и първото нещо, което щеше да направи господин началникът, беше да нареди да обърнат етажа с краката нагоре.

Найла се усмихна. Герев беше умен мъж. Тя наля във висока чаша вода от чешмата и отпи разточителна глътка.

И все пак Гаврил не беше достатъчно прозорлив да проумее, че когато една жена поставя на карта доброто си име, кариерата и дори бъдещето си, трябва да гледа на нея с по-други очи.