Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (16)

16

Герасим Делийски отмина таблото със звънците. Никога не беше известявал за пристигането си, нямаше да го направи и сега. Той бутна с юмрук вратата. Тежката желязна порта изскърца.

Лейтенантът провря тялото си през отвора и в мига, в който прекрачи прага, кучето показа гнилите си зъби само на педя от лицето му. Песът се метна върху гърдите му. Лапите на животното оставиха кални отпечатъци върху ревера на тъмния костюм.

— Отдавна трябваше да съм разкарал този пес оттук. — Делийски се опита да изчисти калта с ръкава, размаза петното, изруга и се отказа. Щеше да се занимае с това по-късно.

Кучето се мяташе настървено и се давеше в яростта си, неспособно да прогони неканения гост. Делийски огледа края на синджира. Надяваше се песът да остане там. На два метра от колибата. Той пристъпи малко по-уверено към вътрешността на двора. В къщата не се забелязваха признаци на живот. Прозорците бяха тъмни. Вратата…

Едва сега забеляза открехнатата врата. Забърза към входа и протегна ръка, но веднага отдръпна пръстите си.

Огледа внимателно тежкото дъбово дърво. Бутна с крак преградата. Пантите изскърцаха.

Той провря глава. Примига и присви очи. Пердетата бяха дръпнати. Наоколо цареше хаос.

Злокобно предчувствие проряза съзнанието му. Злодеят беше довършил започнатото. Беше отворил още една рана в сърцето на селото.

Делийски почувства как гневът го връхлита неудържимо. Грешката беше негова. Не биваше да оставя тези хора насаме със злосторника. Негов дълг беше да ги защити. Той пристъпи в разхвърленото помещение. Погледът му се плъзна по въргалящите се по пода вещи. Отскочи върху захвърлен върху килима нож. След това падна върху огромен вързоп, омотан здраво с въжета.

Лейтенантът стисна очи. Можеше да си представи какво се крие под раздърпаните завивки. Картината завладя съзнанието му и той не се опита дори да я прогони. Поредната жертва! Беше допуснал селото да запише в хрониките си поредната невинна жертва!

Делийски приклекна до тялото и повдигна края на плата. Почувства, че ръката му трепери. Че е неспособен да овладее ужаса, който завладя съзнанието му.

Приведе се и в следващия миг погледът му се сблъска с две мътни, налети с кръв очи.