Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (66)

66

Найла не беше в състояние да проумее защо Гаврил отказва да погледне истината в очите. Делийски се намираше толкова близо до целта, че не й се мислеше какво ще се случи следващия път, когато лейтенантът цъфне отново на прага на болничната стая.

Тя погледна часовника. Закъсняваше. До час действието на лекарството щеше да е отминало. Не биваше да разрешава на болния да се разшава.

Колумбийката забърза към спирката на автобуса. Сутринта се случи нещо непредвидено. Нещо, което я разтревожи не на шега. Болният не само се беше измъкнал от леглото, но бе успял да отвори и прозореца. Не беше изключено някой от съседите да го е зърнал. Опасността я накара да действа незабавно. Найла грабна чука и закова крилото със собствените си ръце. Не изчака пристигането на Гаврил. Не биваше да разрешава случайни обстоятелства да объркат плана.

Докторката спря под навеса и погледна отново часовника. Гаврил си играеше с огъня. Отказваше да проумее, че верният му приятел Герасим Делийски е на крачка от разкритието. Беше въпрос на часове историята да изскочи на бял свят. С всичките й страховити подробности.

Найла преглътна. Тогава всичко отиваше по дяволите. Работата й, доброто име, което бе градила с немалко усилия, свободата й. Тя прехапа устни. Щяха да я лишат от правото да упражнява професията. Да я наврат в мрачна затворническа килия. И да я държат зад решетките, докато не изкупи вината си.

Найла потрепери. Цената на предаността към Гаврил беше твърде висока. Но не съществуваше сила, която да разколебае решимостта й да я плати.

Госпожица Фурера видя автобусът да завива край градинката пред кметството. Ако шофьорът не се замотае, имаше шанс да пристигне навреме. Тя пристъпи нетърпеливо към таблото с разписанията. В миг вниманието й привлече едър селянин, който удряше безмилостно мокрия гръб на беззащитно муле, ръсейки порой от цветисти ругатни.

Автобусът спря пред навеса и Найла постави крак върху стъпалото. В следващия миг обаче се случи нещо, което я накара да пусне дръжката и да стъпи здраво върху асфалта.

От задната част на каруцата, която теглеше нещастното животно, подаде глава младеж, който първо огледа стъписано площада, след това се свлече върху плочите и хукна към фурната зад кметството. Найла присви очи. Нямаше никакво съмнение. Беглецът беше на път да обърка всичките им планове.

— Качвай се, момиче, че без това сме закъснели — гласът на шофьора я стресна и Найла отстъпи назад. Прокара поглед по отдалечаващата се фигура на Роко Рочели. Махна с ръка, прехвърли дръжката на чантата през главата си и се спусна стремглаво след чужденеца.

Настигна го преди онзи да успее да прекоси реката. Вкопчи пръсти в ръкава на омазаната с кал работната дреха. Схватката продължи само няколко секунди и бе прекъсната от падането на тежък предмет, който се стовари с трясък върху напуканите плочи на тротоара.

Найла впери поглед в желязото, което лежеше само на крачка от стъпалото й. Роко отстъпи назад. След това се наведе, грабна револвера и се затича по моста. Докторката остана на брега.

Измъкна трескаво мобифона, набра номера и изрече задъхано:

— Страхувам се, че приятелчето Роко е извършило нещо непоправимо… — Напрегна слух, но не долови отговор в последвалото мълчание.

— Хукна към гарата. Ако не побързаш, ще изчезне с влака в три. — Найла издуха снопа коса, който падна върху очите й.

— Внимавай! — изрече приглушено тя. — Приятелят Роко е въоръжен… — Думите увиснаха във въздуха. Найла разбра, че човекът от другата страна е затворил. Тя закрачи бавно към спирката.

Следващият автобус беше в пет. Дотогава пациентът със сигурност щеше да се е развихрил в тясната стая на втория етаж…