Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (23)

23

Гълъбина Гъдева не мина по улицата, която водеше към площада, а избра тясна стръмна пътека, която се спускаше край реката. Спря за миг край върбите да събере мислите си, след това забърза отново по склона.

По всичко личеше, че Гаврил не беше очаквал психоложката да откликне толкова скоро на молбата му. Но тази подробност в момента беше без значение. По-важното бе друго. Когато автомобилът на Делийски спря пред чифлика и лейтенантът цъфна в двора, Дарко обясни доста припряно, че баща му излязъл призори и не се е връщал дори за обяд. Гълъбина чу разговора, свряна между гредите в стария плевник. Истински късмет бе, че господин началникът не надуши присъствието й.

Гълъбина опря гръб в каменната ограда на гробището. Сърцето й биеше учестено, ушите й бучаха. Беше ясно защо Дарко побърза да отпрати лейтенанта. За да прикрие присъствието на онази нагла персона, която се подвизаваше в къщата. Гълъбина сбръчка дебелите си вежди. Отдавна подозираше, че онези двамата имат вземане-даване. Сега случката просто потвърди съмненията й.

Тя спря пред вратата на църквата и бутна ниската сводеста порта. Приведе глава и слезе по стъпалата. Трябваше да поговори със свещеника. Отецът беше мъдър човек. Можеше да й даде съвет, който да я изведе от мъглата, в която се луташе.

На прага я лъхна хлад. Гълъбина притаи дъх. Свещеникът не беше сам. Тя приближи на пръсти и различи две удължени сенки зад колоната вдясно от олтара.

Имаше чувството, че диша прекалено шумно. Че дъхът й кънти в тишината и се удря в голите стени. Гълъбина задържа въздуха в гърдите си. До слуха й долетя задъхан шепот, приглушено ридание, стон. Тя долепи гърди до колоната. Студът на камъка прониза тялото й.

Думите, които долови, накараха дъхът й да спре. Гълъбина прехапа долната устна до кръв. Значи всичко беше истина…

Тя заобиколи крадешком колоната, мина покрай редицата изкорубени столове, прокара гръб по избелелите стенописи и постави крак върху ниското стъпало.

Звънът на камбаната се удари в каменните стени и накара сърцето й да подскочи. Гълъбина изскочи на светло и хукна по улицата.

Само преди секунда беше разяждана от съмнения. Но по някаква странна приумица случайността й подхвърли признанието, което отдавна се страхуваше да чуе.