Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (38)

38

— Не чу ли какво каза докторката? Най-малко още седмица не бива да излизам от къщи. — Дарко издърпа завивката над главата си. Гаврил се зае да подрежда разхвърлените по столовете дрехи.

— Ако слушаш всичко, каквото говорят жените, вечно ще си на легло. — Той отметна одеялото от вкочанясалото тяло на момчето и отвори широко прозореца. В стаята нахлу влажен леден въздух.

— Самият ти настояваше да съм на специален режим, забрави ли? — Дарко потрепери и придърпа отново завивката към брадичката си.

— Не искам да те тревожа, но изглеждаш удивително здрав. Мисля, че само си измисляш поводи, за да отървеш дневната дажба работа във фермата.

— Няма такова нещо — сопна се обидено младежът. — Знаеш, че винаги пристигам в градините преди теб.

— Знам. Затова ставай, че времето не чака.

Дарко се размърда под юргана.

— Защо не поразбуташ оня приятел Роко? Така и така не прави друго, освен да се излежава, да изпразва чиниите и да се мотае в краката ни.

Гаврил спря да подрежда вещите и се надвеси над леглото.

— Точно затова си ми необходим. За да покажеш на оня приятел как действат мъжете.

Дарко опули очи.

— Наистина ли си намислил да го влачиш със себе си?

Гаврил се усмихна.

— Намислил съм нещо още по-вълнуващо. Ставай и ще видиш!

Дарко тръсна глава.

— Не искам да виждам.

Гаврил протегна ръка и разроши косата на момчето.

— Смятам, че е време да му дадем един добър урок. Нека види с колко труд се вади хлябът.

Дарко сбръчка нос.

— За какво му е да гледа. Баща му е милионер. Чух го да раздува пред онзи Тучи за яхти и поршета.

— Остави го да разправя каквото си иска. Важното е да проумее, че в живота нищо не идва даром.

Дарко въздъхна и се изправи.

— Грешен човек си избрал, старче. Уроците ти ще отидат на вятъра. — Дарко измъкна от гардероба избелял панталон и широка ленена риза.

— Само да се измия и идвам. — Той завлачи крака към банята. Спря на прага, извърна глава и вдигна показалец.

— Ти ще обясниш на докторката, че си ме заставил да участвам в това блудкаво представление. Да не си мисли, че не давам пет пари за съветите й.

— Не бери грижа — махна с ръка баща му. — С докторката ще се оправя лесно.

Дарко го изгледа с присвити очи. Баща му не правеше изключение. Както всички мъже в селото, Гаврил Герев също беше готов на какво ли не, за да се докосне до изкушението, наречено Найла Фурера.