Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (29)

29

Опитваше се да го открие през целия ден. Гаврил се беше превърнал във фантом. Не се бе отбивал в кръчмата. Не отговаряше на обажданията. Не се беше завъртал и вкъщи. Герасим Делийски издърпа с досада ризата от потното си тяло и захвърли дрехата върху леглото.

Селяните не спираха да бълват врели-некипели по адрес на Герев. Настървението им го плашеше. Нуждаеха се от изкупителна жертва и Гаврил отговаряше на всички условия. Винаги забързан, погълнат от работата си, студено любезен, ненадаващ ухо за клюки. Герев почти не стъпваше в кръчмата, не взимаше страна в разправиите за сметището, не ругаеше властта и не се интересуваше от махленските спорове за ниви и добитък. Тъкмо затова хората го смятаха за вълк-единак. За лицемер и пресметлив интересчия. А Герасим прекрасно знаеше, че по тези места не обичат подобни типове.

Делийски наля чаша домашно варена ракия от високо шише и се настани пред телевизора. Бяха изминали двайсет години от деня, в който Гаврил Герев дойде в селото, но жителите упорито отказваха да го приемат за свой. Истината е, че с поведението си Гаврил сам подклаждаше интереса към собствената си персона. Животът му беше прост, еднообразен, дори скучен и именно затова жителите бяха убедени, че столичанинът крие някаква тайна.

Не бяха един или двама онези, които се бяха ровили в миналото на Герев. Но досега никой не бе успял да измъкне оттам нещо пикантно, нечисто или скандално, с което да раздвижи духовете в селото.

Герасим отпи разточителна глътка и течността попари гърдите му. Той премлясна шумно и остави чашата върху масата.

Единственото, което самият той не можеше да проумее, бе защо през всичките тези години Гаврил упорито отказваше да доведе жена в къщата си. Фермата на върха се славеше с изключителния си ред и Герасим неведнъж бе подхвърлял пред приятеля си колко по-различно би изглеждало всичко, ако там се настани трайно женско присъствие.

Гаврил не искаше и да чуе. Ставаше раздразнителен и винаги обръщаше разговора в друга посока. А откакто Герасим съвсем неочаквано вписа името си в списъка на разведените, приятелят му не пропускаше да отвърне на удара, намеквайки, че е редно господин началникът първо да се погрижи за себе си, а след това да дава акъл на другите.

Герасим посегна към чашата. Срещата с Найла не можеше да излезе от главата му. Беше стар за младежки флиртове, а и докторката от самото пристигане в селото показа на всички, че не е лъжица за всяка уста. Злите езици не спираха да говорят, че колумбийката имала годеник в столицата, с когото се срещала тайно. Но досега Делийски не бе засякъл тази информация от нито един надежден източник.

Той натисна бутона върху дистанционното и екранът на телевизора изгасна. Напоследък Найла се навърташе около къщата на Гаврил и тези посещения не бяха останали извън обсега на всеобщото внимание. Наистина, през последните дни Дарко се нуждаеше от специални медицински грижи, но отбиванията на Найла във фермата бяха започнали много преди пожара.

Герасим набута дебелата коркова тапа в гърлото на шишето и пресуши чашата до дъно. Утре отново се задаваше тежък ден. Сутринта очакваше да пристигнат експертизите за автомобила, който Роко бе наел в столицата. Преди обяд щеше да цъфне и адвокатът на задържания. Гълъбина напираше да изправи момчето на стълба за изтезания. Герасим се засмя. Беше убеден, че ако съществува човек, който е в състояние да изтръгне признания от хлапето, това е психоложката. Тази жена беше родена за палач.

Той остави бутилката в хладилника и опъна крака върху канапето. Откакто съпругата му го напусна, свикна да ляга и да става с проблемите в работата. Пожарът беше гнусно нещо, но Делийски се питаше как ли би изглеждало ежедневието му без обирите по къщите, без сбиванията в кръчмите и кражбите на коли и добитък. Краските върху картината на делника му бяха мрачни, но придаваха вкус на живота му.

Делийски въздъхна. Би отписал с лека ръка част от дните си, ако можеше да върне Роксана обратно в дома си. Съпругата му си тръгна без скандал, без обяснения, без обвинения. Остави му бележка, че й е дошло до гуша. Герасим така и не разбра от какво точно. А и не му се отдаде възможност да попита.

Когато живееше при него, Роксана имаше всичко, за което би могла да мечтае една жена. Това обаче не й попречи да си събере парцалите и да остави след себе си само купчина непроверени тетрадки и лавина от въпроси. Герасим въздъхна. Нещо й е липсвало. Вероятно никога нямаше да узнае какво.

Той се изправи и завлачи крака към спалнята. В този миг чу под самия прозорец бръмченето на мотор. Надникна зад завесата и съзря омазаното с кал субару на Гаврил.

Полицаят задържа въздуха в гърдите си. Беше убеден, че приятелят му не идва току-така. И само след минута щеше да се убеди, че шестото чувство никога не му изневерява.