Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (71)

71

Найла съзря отдалече разбитото стъкло и разбра, че е пристигнала късно. Стисна зъби и закрачи към входа на здравната служба.

Развръзката беше предизвестена. Действието на лекарството отминаваше за няколко часа. А това време, за съжаление, отдавна беше изтекло.

Найла почувства, че се задъхва. Пациентът бе решил да излезе от принудителното усамотение, в който го държаха. Беше извършил бягството по най-зрелищния начин.

Колумбийката огледа трескаво безлюдните дворове на околните къщи. Беше изключено съседите да не са чули ударите. Да не са видели пораженията върху външната врата. Да не са зърнали лицето на онзи, който посред бял ден се беше развихрил пред очите им.

Фурера прекрачи дървената рамка и изкачи тичешком стълбите. Точно в този момент Гаврил трябваше да е тук. Без него щеше да й е трудно да скалъпи убедителна версия пред ченгетата. Още повече, ако съществуваха свидетели.

Тя стигна до дъното на коридора. Натисна дръжката. Вратата не помръдна. Найла зарови в чантата и измъкна трескаво връзката с ключове. Ръцете й трепереха. Лицето й се тресеше в нервни тикове. Коленете й се подгъваха.

Бутна ключа в процепа. Завъртя го и влетя в стаята.

Това, което видя, я накара да блъсне шумно вратата зад гърба си. Докторката пристъпи бавно, с разширени от изненада очи към леглото.

Болният беше там. Буден. И сам. Гледаше я под бинтовете с поглед, в който Найла прочете примирение.

Тя огледа заключения шкаф. Лекарствата бяха по местата си. Както и всички останали вещи в стаята.

Докторката зарови отново в чантата. Напипа малкия месингов ключ. Отвори вратичката на шкафа. Грабна малкото матово шише и се зае да приготвя разтвора.

Разбърка течността и я поднесе към устата на пациента. Онзи стисна устни. В погледа му проблесна див плам. Фурера почувства, че диша учестено. Докога щеше да й се налага да върши нещо толкова недопустимо? Гаврил не си даваше сметка, че постъпката им граничи с престъпление.

Тя поднесе отново тъмната течност към лицето на пациента. Той притвори очи. След това разтвори пресъхналите си устни.

Найла въздъхна. Още тази вечер трябваше да изнесат болния оттук. Нямаше представа къде ще го отведе Герев. Нито дали ще успеят да го измъкнат незабелязано. Но така или иначе, инцидентът на входа щеше да привлече вниманието на любопитните. Делийски щеше да долети и да навре дългия си нос навсякъде. Да огледа всяко кътче. Да разпита всяка жива твар.

Найла изплакна чашата и прибра шишето. Не биваше да продължават да си играят с огъня. Заключи шкафа и огледа стаята.

Не знаеше дали трябва да остане тук. Или беше по-разумно да отблъсне удара на полицая отвън. Тя се взря в човека върху леглото.

Може би се налагаше сама да повика Делийски. Найла тръсна глава. Нямаше никакво желание да се среща с този човек. Точно сега. И точно тук.

Тя отвори предпазливо вратата. Чувстваше се безпомощна, объркана, заклещена в капан, от който трудно щеше да се измъкне. До слуха й долетя шумът от свистенето на гуми. Найла се спусна към прозореца.

Делийски пристигаше. А заедно с него вероятно настъпваше и безславният край на историята, в която я беше забъркал Гаврил.

Тя заключи стаята и се спусна към стълбището. Трябваше да измисли нещо, за да спре полицая. Да го принуди да се махне оттук.

Найла облиза устни. Съществуваше един-единствен начин да се спаси от досадната упоритост на Герасим. Тя напипа флакона с парализиращ газ в чантата. Измъкна го и постави пръст върху спрея. Стъпи върху площадката и опря гръб върху стената зад ъгъла. Усети как сърцето й заблъска гърдите.

Чу стъпки. Човекът отвън огледа разбитата врата. След това прекрачи рамката.

Найла вдигна флакона и натисна върха на капачката. Струята излетя в тясното пространство на преддверието и обгърна лицето на полицая. Найла стисна очи и закри устата си с длан.

Човекът зад ъгъла се разкашля, изстена, залитна, опря ръце върху стената, след това се свлече на пода.

Найла надникна и се взря в тялото на земята.

Мъжът лежеше неподвижно, проснат напречно, с лице, забито в мозайката. Найла примига. Неканеният посетител изглеждаше значително по-възрастен от Герасим, по-нисък, плешив и с внушителен бирен корем.

Докторката прескочи натрапника и изскочи навън. Пое дълбока глътка въздух. Огледа безлюдната улица и се шмугна незабелязано в градината на ниската тухлена постройка.

Отключи вратата и нахлу в жилището. Беше извършила поредната грешка. С която само бе отложила мига, в който ще я принудят да я плати.