Александър Дюма
Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер (73)

Глава двадесет и седма
Как прекара Людовик времето от единадесет и половина до дванадесет

След като се върна от Ла Валиер, кралят завари Колбер, който очакваше неговите разпореждания относно определения за следващия ден церемониал.

Както вече казахме, ставаше дума за прием на холандския и испанския посланик. Людовик XIV имаше сериозни причини да е недоволен от Холандия. Щатите вече няколко пъти правеха всевъзможни хитрини в отношенията си с Франция. И сякаш без да придават особено значение на възможния разрив, отново се отказваха от съюз с най-християнския крал, като заплитаха интриги с Испания.

Когато Людовик XIV пое цялата власт, след смъртта на Мазарини, той веднага се сблъска с този проблем. На младия човек не беше лесно да го разреши, но тъй като по онова време нацията беше единодушна с краля, то тялото с готовност изпълняваше всички решения, които взимаше главата.

Достатъчно беше едно гневно избухване, прилив на млада и жива кръв към мозъка, и предишният политически курс се сменяше, като се създаваше нова комбинация. Ролята на дипломатите през тази епоха се свеждаше до подготовката на преговори, които биха могли да бъдат полезни на владетелите.

В сегашното си настроение Людовик не беше способен да взема мъдри решения. Още разстроен от скарването с Ла Валиер, той се разхождаше из кабинета и само търсеше повод да избухне след дългото въздържание.

Като видя краля, Колбер веднага се ориентира в положението и отгатна намеренията на монарха. Той започна да лавира. Когато негово величество попита какво трябва да се каже утре на посланика, интендантът изрази учудване — как така господин Фуке не е осведомил за нищо краля?

— На господин Фуке — каза той — е известно всичко, което засяга Холандия. Цялата кореспонденция отива при него.

Кралят вече беше свикнал с нападките на Колбер срещу Фуке и затова пусна тази забележка покрай ушите си.

Виждайки какво впечатление правят думите му, Колбер смени тактиката и заяви, че господин Фуке не е толкова виновен, колкото изглежда на пръв поглед, ако се вземат под внимание сегашните му грижи. Кралят наостри уши.

— Какви грижи? — попита той.

— Господарю, хората са си хора и господин Фуке заедно с големите достойнства си има и недостатъци.

— Кой ги няма, господин Колбер!

— Ваше величество също има недостатъци — смело каза Колбер, който умееше да подправи грубото ласкателство с леко порицание.

Кралят се усмихна.

— Какъв недостатък има господин Фуке?

— Все същия, господарю, казват, че е влюбен.

— В коя?

— Май ставаше дума за една от придворните дами на принцесата.

Кралят трепна.

— На вас ви е известно повече, отколкото искате да кажете, господин Колбер.

— Уверявам ви, господарю, не зная!

По лицето на краля мина облак. После, желаейки да покаже, че се владее напълно, Людовик тръсна глава и каза:

— Да минем сега към холандските дела.

— Преди всичко, господарю, кажете ми в колко часа ще е удобно на ваше величество да приеме посланиците?

— Сутринта в девет.

— Не е ли твърде рано?

— За приятелите е без значение. С приятелите можем да не се церемоним. Ако враговете се обидят, толкова по-добре. Да си призная аз с удоволствие бих свършил с всичките тия блатни птици, които ми омръзнаха с техните крясъци.

— Господарю, ще бъде направено, както е угодно на ваше величество. Значи в девет часа. Ще дам разпореждане. Аудиенцията тържествена ли ще бъде?

— Не. Искам да се разбера с тях, без да влошавам положението на нещата, което често се случва, когато присъстват твърде много хора. В същото време искам да добия яснота, за да не се връщам повече към този въпрос. Сега да поговорим за посланиците. Какво им е нужно?

— От съюза с Испания Холандия нищо няма да спечели, докато от съюза с Франция ще загуби много.

— Как така?

— Встъпвайки в съюз с Испания, холандските щати ще бъдат защитени откъм владенията на своя съюзник. Те не могат да ги завладеят. От Антверпен до Ротердам има само една крачка през Шелда и Маас. Ако искат да забият зъби в испанската баница, то вие, господарю, като зет на испанския крал можете само след два дни да се явите с кавалерията си в Брюксел. Значи те искат да ви скарат с Испания и да посеят у вас подозрелия, като ви откажат от желанието да се бъркате в техните работи.

— Нима не би било по-просто — отвърна кралят — да подпишат с мен здрав съюз, който, естествено, ще ми даде някои преимущества, но за тях ще бъде изгоден във всяко отношение.

— Не. Ако Франция случайно придобие обща граница с Холандия, ваше величество ще се окаже неудобен съсед. Младият, буен и войнствен френски крал може да нанесе чувствителни удари на Холандия, особено ако се приближи до нея.

— Прекрасно разбирам всичко това, господин Колбер, и разсъжденията ви са превъзходни. Но кажете ми, моля, какви са вашите изводи?

— Решенията на ваше величество винаги се отличават с мъдрост.

— Какво ще ми кажат тези посланици?

— Те ще кажат на ваше величество, че много желаят съюз с вас, но това ще бъде лъжа. Те ще казват на испанците, че три държави трябва да се обединят, за да попречат на процъфтяването на Англия. Това също е лъжа, защото Англия в сегашно време е естествен съюзник на ваше величество. Тя има флот, докато вие нямате. Именно Англия може да послужи като преграда за могъществото на Холандия в Индия. Накрая, Англия е монархия, с която ваше величество има родствени връзки.

— Добре, но какво бихте отговорили вие?

— Аз бих отговорил сдържано, господарю, че Холандия не е много разположена към френския крал, че холандското обществено мнение е недружелюбно към ваше величество, защото в Холандия са били сечени медали с оскърбителни надписи.

— С оскърбителни за мен надписи? — извика възбудено кралят.

— Не, господарю, думата оскърбителни не е подходяща, исках да кажа с прекалено похвални за холандците надписи.

— Е, гордостта на холандците малко ме интересува — отдъхна си кралят.

— Ваше величество хиляди пъти е прав… Обаче — на краля това е по-добре известно, отколкото на мен — за да се спечелят отстъпки, в политиката се позволяват хитри ходове. Оплаквайки се от холандците, ваше величество ще придобие в очите им голям авторитет.

— Що за медали са това? — попита Людовик. — Щом ще говоря за тях, трябва да знам всичко.

— Не зная точно, господарю… някакъв крайно неприятен девиз… това е смисълът, а думите не са важни.

— Много добре. Ще поставя ударение върху думата «медал», а те да го разбират както искат.

— Ще го разберат! Ваше величество може също така да подхвърли няколко думи за разпространяваните памфлети.

— Никога! Памфлетите хвърлят кал повече върху техните автори, отколкото върху тези, към които са отправени. Благодаря ви, господин Колбер, можете да си вървите.

Кралят се замисли. На лицето му можеше да се прочете страшна борба между гордостта и любовта. Часовникът удари дванадесет. Точно в това време бедната Ла Валиер умираше от скръб.

Кралят въздъхна и се поздрави мислено за мъжеството, че е успял да прояви в любовта същата твърдост, както в политиката.