Александър Дюма
Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер (62)

Глава шестнадесета
Как Д'Артанян изпълни поръчението на краля

В същото време, докато кралят даваше последните си заповеди, които щяха да му помогнат да изясни истината, Д'Артанян, без да губи нито секунда, изтича в конюшнята, взе фенер, сам оседла коня си и се отправи към мястото, посочено му от негово величество. Както бе обещал, той не се срещна с никого и прояви такова усърдие, че се справи без помощта на слуги и коняри. Д'Артанян беше от хората, които считат за свое задължение в трудни минути да покажат най-добрите си качества.

Пускайки коня в галоп, мускетарят след пет минути беше в горичката. Той го върза за първото попаднало дърво и тръгна пеш към поляната. Внимателно огледа всичко с фенер в ръка. Половин час по-късно яхна мълчаливо коня и бавно се върна във Фонтенбло, потънал в размисъл.

Людовик го чакаше в кабинета си. Той беше сам и нещо пишеше. От пръв поглед Д'Артанян забеляза, че редовете са с нееднаква дължина и са нашарени със задрасквания. Реши, че това са стихове.

— Е, какво, узнахте ли нещо?

— Да, господарю.

— Какво установихте?

— Приблизително следното, господарю… — каза Д'Артанян.

— Аз ви помолих за точни сведения.

— Ще се постарая да бъда колкото може по-точен. Времето беше благоприятно за току-що проведеното от мен разследване: вечерта е валяло и пътеките са били мокри…

— Бъдете по-ясен, господин Д'Артанян.

— Господарю, ваше величество ми каза, че на поляната в горичката Рошен лежи мъртъв кон, затова преди всичко огледах състоянието на пътищата. Казвам — пътища, защото в центъра на поляната се пресичат четири. Единствено по този, по който отидох, има пресни следи. По него са вървели два коня хълбок до хълбок. Осемте копита идеално са се отпечатали върху меката глина. Единият от конниците е бързал повече от другия. Следите на единия кон изпреварват следите на другия с едни гърди.

— Значи сте уверен, че са били двама? — попита кралят.

— Да, господарю. Конете са били тежки и са се движели с отмерена крачка. Те са добре тренирали, защото, стигайки до кръстопътя, са завили по съвършено прав ъгъл.

— По-нататък!

— На това място конниците за минута са спрели, вероятно за да уточнят условията на дуела. Единият от конниците е говорел, а другият е слушал и е отговарял. Неговият кон е рил земята с копито, това показва, че той е слушал много внимателно с отпуснати поводи.

— Значи е имало дуел?

— Това е вън от всякакво съмнение.

— Продължавайте, вие сте много проницателен наблюдател.

— Единият от конниците е останал на място — този, който е слушал, а другият е пресякъл поляната и първо се е обърнал с лице към своя противник. После останалият на място е пуснал коня си в галоп и е преминал две трети от поляната, мислейки, че язди срещу противника си. Той обаче се е премествал в кръг покрай гората.

— Естествено, имената не са ви известни, нали?

— Да, господарю. Но движещият се по поляната в кръг е бил на черен кон.

— Откъде узнахте това?

— Няколко косъма от опашката са останали върху тръните по края на поляната.

— Продължавайте.

— Другия кон не е трудно да опиша, защото той лежеше мъртъв на бойното поле.

— От какво е загинал?

— От куршум, който е пробил слепоочието.

— Пистолетен или от мускет?

— Пистолетен, господарю. Раната на коня ми разказа за тактиката на този, който го е застрелял. Той се е движел по покрайнината на гората, за да излезе във фланг на противника си. Аз минах по неговите следи, които се виждат по тревата.

— Следите от черния кон?

— Да, господарю.

— Продължавайте, господин Д'Артанян.

— Сега, за да може ваше величество ясно да си представи разположението на противниците, ще оставя за момент стоящия на място конник и ще премина към този, който е препускал в галоп.

— Добре.

— Неговият кон е бил убит с точен изстрел.

— Как разбрахте това?

— Конникът не е успял да скочи от седлото и е паднал заедно с коня. Видях следите от крака му, който той трудно е измъкнал изпод коня. Шпората, притисната от мъртвото животно, е оставила бразда в земята.

— Добре. А какво е направил, след като се е изправил?

— Тръгнал е право към своя противник.

— Който все още се е намирал в края на гората ли?

— Да, господарю. После, идвайки до него по-близо, той се е спрял, заел е удобна позиция, тъй като токовете му са се отпечатали един до друг, стрелял е, но не е улучил.

— Откъде знаете, че не е улучил?

— Намерих пробитата от куршума шапка.

— Но това е доказателство! — възкликна кралят.

— За съжаление, недостатъчно, господарю — хладно отвърна Д'Артанян, — шапката е без инициали, без герб, има само червено перо, като на всички шапки, дори ширитите са съвсем обикновени.

— После човекът с пробитата шапка е стрелял за втори път?

— Той вече е бил дал два изстрела, господарю.

— Как узнахте това?

— Намерих гилзите, господарю.

— Какво е станало с другия куршум?

— Той е отрязал перото от шапката на конника, към когото е бил отправен, и е прерязал брезичката в противоположния край на поляната.

— В такъв случай конникът с черния кон е бил обезоръжен, докато неговият противник е имал още един куршум.

— Господарю, докато падналият се изправи, неговият противник е успял да зареди пистолета си. Но той се е вълнувал и ръката му е треперела.

— Откъде знаете?

— Половината барут се е изсипал на земята и той е изпуснал шомпола, без да успее да го сложи на мястото му.

— Вие ми съобщавате удивителни работи, господин Д'Артанян.

— Достатъчно е малко наблюдателност, господарю, и всеки разузнавач ще може да ви достави тези сведения.

— Слушайки ви, аз мога да си представя цялата картина.

— Действително, мислено я възстанових, като, разбира се, са възможни малки отклонения.

— Да се върнем към падналия конник. Вие казахте, че той е тръгнал към противника си, докато последният е зареждал пистолета?

— Да, но в същия миг, когато се е прицелвал, неговият противник е стрелял.

— О? — възкликна кралят. — И този изстрел?…

— Последствията от него са били ужасни, господарю. Спешилият се конник е паднал по гръб след като е направил три неуверени крачки.

— Къде е попаднал куршумът?

— На две места, първо в дясната ръка, после в гърдите.

— Но как можахте да се сетите за това? — попита възхитен кралят.

— Много просто: ръкохватката на пистолета беше цялата окървавена и по нея имаше следи от куршума и частици от счупения пръстен. По всяка вероятност раненият е загубил два пръста — безименния и кутрето.

— За ръката съм съгласен, но раната в гърдите?

— Господарю, на разстояние два и половина фута една от друга има две локви кръв. Около едната от тях тревата е късана от конвулсивно стисната ръка, а около другата само е смачкана от тежестта на тялото.

— Бедният Дьо Гиш! — възкликна кралят.

— Значи това е бил господин Дьо Гиш? — спокойно каза мускетарят. — У мен възникна такова предположение, но не се реших да го кажа на ваше величество.

— По какъв начин е възникнало у вас?

— Познах герба на Грамоните върху амуницията на убития кон.

— Мислите ли, че раната е сериозна?

— Доста сериозна, защото той е паднал веднага и дълго е лежал неподвижно. Все пак е имал сила да стане и да тръгне, подкрепян от двама души.

— Значи сте го срещнали, когато се е връщал?

— Не, но ясно различих следи от трима души: човекът отдясно и човекът отляво са се движили леко и свободно, докато средният трудно се е придвижвал. Освен това по следите му тук-там има кръв.

— А сега, господине, след като толкова ясно възстановихте цялата картина на дуела, кажете ми нещо за противника на Дьо Гиш.

— Господарю — отвърна Д'Артанян, — щом този нещастник е успял да се скрие, моля ваше величество да ми разреши да кажа, че няма да го издам.

— Всеки дуелист е престъпник, господине.

— Но не и в моите очи, ваше величество — студено се поклони Д'Артанян.

— Господине! — извика кралят. — Давате ли си сметка за своите думи?

— Напълно, господарю, но в моите очи човек, който добре се бие, е порядъчен човек. Такова е мнението ми. Може би не сте съгласен с мен, все пак вие сте господарят…

— Господин Д'Артанян, аз бях заповядал… Д'Артанян прекъсна краля с възпитан жест:

— Вие ми заповядахте да проуча всички подробности около дуела. Те са ви предоставени. Ако ми заповядате да арестувам противника на Дьо Гиш, ще изпълня заповедта ви, но не искайте от мен да ви съобщя името му, защото ще откажа да изпълня това искане.

— В такъв случай арестувайте го.

— Кажете ми името, господарю. Людовик ядосано тропна с крак. След минута размисъл каза:

— Вие сте прав, десет пъти, сто пъти сте прав.

— Аз мисля така и се радвам, че ваше величество споделя мнението ми.

— Още две думи… Кой е оказал помощ на Дьо Гиш?

— Не зная.

— Но вие говорехте за двама… Значи е имало секундант…

— Секундант не е имало. Нещо повече… Противникът на Дьо Гиш е избягал, без да му окаже помощ.

— Негодник!

— Ами, господарю, това е следствие от вашите заповеди. Човекът се е бил добре, избягнал е смъртта и иска за втори път да я избегне. Това неволно ми напомня господин Дьо Бутвил… Оставаше да се предаде…

— Но така става страхливец.

— Не, просто е предвидлив.

— Значи е избягал? В каква посока?

— Към замъка.

— А после?

— После, както имах честта да кажа на ваше величество, двама души са дошли пеша и са оказали помощ на господин Дьо Гиш.

— Имате ли доказателства, че са дошли след двубоя?

— Неопровержими. По време на двубоя дъждът е престанал, но земята не е успяла да изсъхне. Следите от стъпки ясно са се отпечатали върху влажната почва. Но след дуела, когато Дьо Гиш е лежал, следите не са така отчетливи.

Людовик плесна с ръце от възхищение.

— Господин Д'Артанян, вие действително сте най-ловкият човек в кралството.

— Същото мислеше Ришельо, казваше го и Мазарини, господарю…

— Сега остава да проверите проницателността си.

— Господарю, човешко е да се греши, както казват философите.

— В такъв случай вие не сте човек, щом никога не грешите.

— Ваше величество каза, че ние ще проверим това. По какъв начин?

— Изпратих за господин Маникан и той сега ще дойде.

— Нима господин Маникан знае тайната?

— Дьо Гиш няма тайни от Маникан.

Д'Артанян поклати глава:

— Повтарям ви, че никой не е присъствал на двубоя, освен ако господин Маникан не е един от двамата, които са отвели Дьо Гиш.

— Тихо! — каза кралят. — Той идва.

— Ще видим какво ще стане — прошепна мускетарят.

В същата минута на прага застанаха Сент-Енян и Маникан.