Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава пета
Как у Молиер може би за първи път се появи замисълът за неговата комедия «Буржоата благородник»

Д'Артанян откри Портос в съседната стая, но това вече не беше предишният загрижен Портос, а радостно възбуден, сияещ, любезен, очарователен Портос. Той оживено разговаряше с Молиер, който никога не бе виждал нещо по-забележително и въобще нещо подобно.

Арамис тръгна към Портос и му протегна тънката си бяла ръка, която веднага потъна във великанската лапа на стария приятел. Към тази операция Арамис винаги пристъпваше с известен страх, но този път приятелското ръкостискане не му причини особени страдания. После ванският епископ се обърна към Молиер:

— И така, господине, тръгвате ли с мен към Сен-Манде?

— С вас, монсеньор, ще тръгна навсякъде.

— В Сен-Манде! — възкликна Портос, поразен от отношенията между непристъпния кански епископ и никому неизвестния шивач-ученик. — Вие, Арамис, вземате този господин в Сен-Манде?

— Да — отвърна с усмивка Арамис, — да, вземам го в Сен-Манде и ние имаме много малко време.

— Освен това, мили мой Портос — каза Д'Артанян, — господин Молиер съвсем не е това, което изглежда. Господи Молиер е един от главните клиенти на Персерен и него го чакат в Сен-Манде, където трябва да пробва костюмите, поръчани от господин Фуке за епикурейците във връзка с предстоящото празненство.

— Да, да! Съвършено вярно! — потвърди Молиер.

— И така — каза Арамис, — ако сте свършили вашите работи с господин Дьо Валон, да тръгваме, драги господин Молиер.

— Ние свършихме — обяви Портос. — И съм доволен. Напълно. Молиер се поклони на Портос няколко пъти и стисна ръката, която капитанът на мускетарите му протегна крадешком.

— Господине — каза Портос с преувеличена учтивост, — моля ви преди всичко да бъдете абсолютно точен.

— Още утре ще получите вашия костюм, господин барон — отвърна Молиер. И тръгна с ванския епископ.

Д'Артанян хвана под ръка Портос и го попита:

— Какво направи с вас този шивач, че така го харесахте?

— Какво е направил с мен ли? — извика възторжено Портос. — Това, което досега не е правил нито един от представителите на цялата шивашка порода. Той ми взе мярка, без нито веднъж да се докосне до мен! Накара да потърсят, вече не знам къде, цял отбор манекени с различна големина, надявайки се, че може би сред тях ще се намери нещо подходящо за мен. Но и най-големият, манекенът на тамбурмажора на швейцарците, и той се оказа два дюйма по-нисък и половин фут по-тънък от мен. Вместо да ме разделя на части, да ме кара да се навеждам, да ми извива ръцете и краката и да прави всевъзможни удивителни и унизителни движения, той ми каза: «Господине, благородният човек трябва сам да си взема мярка. Бъдете любезен да се приближите до това огледало.» Аз се приближих до огледалото. Трябва да призная, че не разбирах добре какво иска от мен този Молиер. И тъй като все още се опасявах, че ще започнат да ми вземат мярка, му казах: «Действайте по-внимателно, защото имам гъдел.» Но той ми отвърна ласкаво и учтиво: «Господине, за да ви стои добре костюмът, трябва да бъде направен по вашата фигура. А вашата фигура е отразена точно в огледалото. Ние ще вземем мярка не от вас, а от огледалото.»

— Не е лошо — одобри Д'Артанян, — вие сте се видели в огледалото, но кажете ми, приятелю, къде намерихте огледало, в което да се поберете цял?

— Драги мой, това беше огледалото на краля!

— Но кралят е фут и половина по-нисък!

— Не зная как става това при тях, мисля, че се подмазват на краля, но огледалото беше доста голямо. Наистина, беше направено от девет венециански огледала, по три хоризонтално и вертикално.

— О, какви поразителни изрази използвате! Къде сте ги научили?

— В Бел-Ил, приятелю, в Бел-Ил. Там ги чух, когато Арамис даваше указания на архитекта. Но да се върнем към нашето огледало. Този славен Молиер започна да чертае с тебешир по огледалото, нанасяйки линии, които съответстваха на моето тяло, като си повтаряше през цялото време правилото, което аз намирам прекрасно: «Необходимо е дрехата да не притеснява този, който я носи.»

— Да, великолепно правило! Но не всякога се използва в живота.

— Ето защо аз го намерих още по-учудващо, когато Молиер започна да го развива.

— Молиер.

— Да, да, Молиер! «Например, продължаваше Молиер, ако се наложи да извадите шпагата си, когато сте облечен официално, как ще постъпите? Дрехата трябва да стои свободно, така че да не притеснява движенията ви, ако се наложи да измъкнете шпагата. Заемете отбранителна позиция!» Аз направих два прекрасни удара, след което излетяха две стъкла от прозорците. «Това са дреболии, каза той, останете си в същото положение като сега.» Вдигнах лявата си ръка и изящно я сгънах, така беше протегната наполовина напред и защитаваше гърдите с китка, а талията — с лакът.

— Да — съгласи се Д'Артанян, — това е истинската отбранителна позиция, може да се каже класическата.

— Именно, приятелю… вие намерихте подходящата дума. В това време господин Волиер…

— Молиер.

— Вижте, Д'Артанян, бих предпочел да го наричам с онова, другото име… как беше?

— Поклен.

— Нека по-добре да бъде Поклен.

— Защо мислите, че ще запомните това име по-лесно от първото?

— Разбирате ли, щом се казва… Поклен, ще си спомня за госпожа Кокнар. Ще променя КОК с ПОК, НАР с ЛЕН и ще излезе Поклен вместо Кокнар.

— Чудесно! — възкликна Д'Артанян, зашеметен от думите на Портос. — Но продължавайте, приятелю, аз ви слушам с възхищение.

— Значи този Коклен нарисува върху огледалото ръката ми.

— Извинете, но името му е Поклен.

— А аз какво казах?

— Казахте Коклен.

— Да, прав сте. Та този Поклен рисуваше върху огледалото ръката ми, за което отиде немалко време… Той доста дълго ме гледа. Аз наистина бях великолепен. «Това не ви ли уморява?» — попита ме той. «По-полека», казах аз в отговор, като сгънах коляно едва-едва. «Мога да стоя така час, не повече». «Не, аз никога няма да допусна това! Ние имаме услужливи момчета, които ще сметнат за свой дълг да държат ръцете ви, както едно време са държали ръцете на пророците, когато са се обръщали с молба към Бога.» «Отлично», отвърнах аз. «Нали няма да приемете подобна помощ като унизителна за себе си?» «О, не, мили мой, казах му в отговор, мисля, че да позволиш да те подкрепят и да позволиш да ти вземат мярка, са много различни неща.»

— Вашето разсъждение е извънредно дълбокомислено.

— След това — продължи Портос — той даде знак, при което се приближиха двама шивачи новаци. Единият започна да ми крепи лявата ръка, докато другият безкрайно внимателно поддържаше дясната. «Третият новак — тук» — извика той. Третият се приближи. «Подкрепяйте в кръста господин барона.» Новакът ме прихвана в кръста.

— Така ли позирахте? — попита Д'Артанян.

— Така, докато Покнар чертаеше по огледалото.

— Поклен, приятелю.

— Вие сте прав… Поклен. Слушайте, Д'Артанян, аз предпочитам да наричам този човек Молиер.

— Добре, нека да бъде по вашему.

— През цялото време Волиер чертаеше по огледалото.

— Не е лошо измислено.

— Естествено! Мене много ми хареса този начин! Поставя всекиго на мястото му.

— Как завърши всичко това?

— Така, че никой не се докосна до ме. И по всяка вероятност аз съм първият, на когото са вземали мярка по този начин. Някои знаци, които си разменяха Волиер и новаците, ми дадоха тази увереност.

— Но, скъпи приятелю, това никак не ме учудва, след като сте имали работа с Молиер.

— Волиер!

— О, не, дявол да го вземе! Наричайте го Волиер, ако искате, но за мен той и занапред ще си бъде Молиер. Та аз казах, че никак не се учудвам, след като сте имали работа с Молиер. Той е доста схватлив, а вие сте му внушили блестяща мисъл. Мисля, че тя и в бъдеще ще му служи, и то доста добре. Защото, драги мой Портос, от всички наши известни шивачи не някой друг, а именно Молиер знае да шие тъкмо по мярка на нашите барони, нашите графове и нашите маркизи.

След като произнесе тези думи, които ние не се каним да обсъждаме нито откъм остроумната страна, нито откъм тяхната дълбочина, Д'Артанян помъкна със себе си Портос от дома на Персерен и заедно се качиха в каретата. Тук ние ще ги оставим и ако читателят желае, ще тръгнем към Сен-Манде след Арамис и Молиер.