Цончо Родев
Тътени (50)

9

Допущаха ли Силдаровците, че в същност за последен път виждаха приятеля на баща си? И че само след няколко часа тази къща, светеща от чистота, щеше да бъде оплискана с човешка кръв?

Същата нощ домът на хаджи Нойко бе нападнат от тайфата на Февзи Балабан. Не беше от тези лесни като играчка бастисвания, на каквито бяха научени бабаитите на Февзи, не им помогнаха нито опитът, нито изненадата, нито онази липса на разтакаване, която е дала основание на турския народ да създаде пословицата си „Бързият разбойник слисва стопанина“^[1] — хаджи Людскан и Стефан не бяха от ония, дето ще паднат на колене и ще просят милост, и грабнаха тоягите и брадвите…

Докато тайфата нападатели и двамата братя се бяха вчепкали на хаета, Юсуф, първият помощник на Февзи, успя да улови Неда и като се бранеше от пестниците и ноктите й, я повлече навън. Стигна обаче само до подножието на стълбата; там един висок и кокалест старец се стовари върху него и впи пръсти в шията му. Тогава Юсуф пусна момичето и се обърна срещу онзи, който го душеше. И докато старецът нареждаше със странно мек, напевен глас: „Бягай, Недо!… Бягай, чадо!… Бягай!…“, в ръката на кеседжията блясна нож; луната на няколко пъти се отрази в стоманената повърхност на острието му, сетне турчинът и българинът се пуснаха един друг и спасителят на момичето се свлече без звук на земята.

Смъртта на хаджи Нойко отрезви тайфата и тя хукна навън. А докато Людскан и Стефан пренасяха бездиханния си баща нагоре към хаета, жените откриха още една жертва — в одаята до една ракла с наскоро разбита ключалка лежеше, намушкан в гърба, Лютви Елханоглу, друг от шайкаджиите на Февзи. Защураха се мъжете кой ли го е нагласил така, а той отвори очи и им нареди:

— Доведете човек… чужд… правоверен…

За друг това пожелание може би щеше да е глупост, но хаджи Людскан го разбра. И веднага проводи Стефан час по-скоро да повика някой турчин от махалата. Стефан изтича и след малко се върна с кафеджията Мустафа, той живееше през две къщи до тяхната. И като едва стискаше душата си зад зъбите, Лютви разказа на пресекулки: всичко, което беше станало, било къзкачирмасъ^[2]; не за грабеж дошла тайфата, а за Неда — срещу щедра плата трябвало да я заведат в леглото на Евтим чорбаджи Димитров. Пък ударът в гърба на Лютви бил от ръката на Февзи Балабан — издебнал го, като разбива раклата, уж се разсърдил, дето Лютви искал отнапред пая си от парите на Евтим, ама и други сметки си имали те, та…

Разказа това Лютви, пък се отпусна и главата му дрънна о пода. Още веднъж се понадигна, та изпрати подир Февзи Балабан една мръсна псувня.

И това бяха думите, с които той се раздели с живота.