Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. — Добавяне

46.

Нямах никакво време. Държах дулото на револвера притиснато в ребрата на Крузмарк, а с другата ръка отключих белезниците и ги пуснах в джоба на якето.

— Не мърдай — казах аз, отстъпвайки към отворената врата на тясната стаичка с насочен в корема му револвер. — Не искам да те чувам дори да дишаш.

Крузмарк разтърка китките си.

— А лентата? Нали обещахте да ми я дадете?

— Извинявай. Излъгах те. Човек добива лоши навици, общувайки с такива като теб.

— Трябва ми тази лента.

— О, да, знам. Съкровената мечта на изнудвача, превърната изведнъж в реалност.

— Ако се нуждаете от пари, Анджел…

— Заври си ги в задника, твоите шибани мангизи.

Анджел!

— Може и да се видим някой от тия дни, скъпи приятелю.

Измъкнах се и тръгнах по бордюра тъкмо когато един влак север — юг минаваше с гръм и трясък. Водачът сигурно ме видя, но все тая. Единствената ми грешка бе, че прибрах смит енд уесъна в джоба си. Човек прави понякога големи идиотщини.

Не чух стъпките на Крузмарк зад гърба си, просто изведнъж усетих пръстите му на шията си. Много го бях подценил. Той беше като побеснял звяр, силен и опасен. С невероятна енергия за неговата възраст. Дишаше в ухото ми шумно и насечено. Впрочем от двама ни само той дишаше.

Дори и с две ръце не успях да разхлабя хватката около гърлото си. Тогава пристъпих напред, пренесох тежестта върху единия крак, наведох се и ритнах силно назад, за да го изкарам от равновесие. Двамата залитнахме едновременно към бясно хвърчащия влак. Ударът ни раздели като парцалени кукли, аз отхвръкнах към стената на тунела.

Крузмарк успя все пак да се задържи на крака. Не и аз. Прострян като пияница върху мръсния бордюр, гледах как лудешки въртящите се стоманени колела профучават на сантиметри от лицето ми. В момента, когато последният вагон отминаваше, Крузмарк замахна с крак, за да ме ритне в лицето. Но преди да успее да го направи, аз се хвърлих напред и сграбчих обувката му. Достатъчно ритници бях получил вече тази седмица, пълна дажба.

Успях. Крузмарк падна назад с вик, докато задните светлини на влака се стапяха в мрака на тунела.

Изправих се и опипах джобовете си. Револверът го нямаше, беше изпаднал накъде. Дочух скриптенето на пепеляка по бордюра и видях как Крузмарк се изправя тежко. Впусна се напред, замахвайки изотдолу към челюстта ми. Изпреварих го с два отсечени удара в стомаха.

Това обаче не пресече устрема му. Той смени тактиката и ме обсипа с градушка от къси прави, докато аз се опитвах непохватно да измъкна белезниците от джоба си. В края на краищата успях, размахах ги и цапардосах Крузмарк по бузата, наслаждавайки се на звука от метала по лицевата кост. Ударих го втори път над ухото и той залитна назад с вик.

Ехото от крясъка му се разнесе из влажния тунел и затихна като в кладенец. В същото време чух в мрака някакво припукване. Захранващата релса.

Не биваше да се докосвам до тялото на Крузмарк. В сумрака почти нищо не виждах. Дръпнах се назад, в безопасност върху бордюра. Най-близката крушка беше на няколко метра нататък, високо върху стената на тунела. В жълтеникавата й светлина различих само една тъмна купчина, простряна напреки върху релсите.

Върнах се в нишата и претърсих кожения сак, който той бе изпуснал на земята в основата на стълбата. Най-отгоре заплашително ми се озъби картонената лъвска маска. Отдолу беше наметалото, свито на топка, а на дъното намерих пластмасово джобно фенерче. Друго нямаше. Върнах се в тунела и светнах с фенерчето. Крузмарк лежеше като куп мръсно бельо с ужаса от последните си мигове, запечатан върху лицето.

Избърсах дръжките на сака, за да изтрия отпечатъците, и го хвърлих до трупа. Маската се изтърколи върху пепеляка между релсите. Потърсих с фенерчето и открих револвера върху бордюра до стената, на няколко крачки назад. Вдигнах го и го прибрах в джоба, после разгледах лайката, дали не е пострадала. Обективът бе покрит с паяжина от тънки като косми пукнатини.

Проверих и джобовете си. Всичко си беше на мястото, с изключение на талисмана, който ми даде Епифани. Явно бе изпаднал по време на битката. Огледах набързо наоколо с фенерчето, но не го намерих. Имах по-важни работи. Забързах напред по бордюра, оставяйки зад гърба си милиардера, който следващият влак щеше да превърне в купчина кайма. Тази нощ плъховете ще пируват.

Излязох от метрото на Двайсет и трета улица и взех такси от ъгъла на Саут Парк авеню. Казах на шофьора адреса на Маргарет Крузмарк и след десет минути той ме остави пред Карнеги хол.

Качих се на асансьора до десетия, без да ме е грижа дали обслужващият ще ме познае. Нямах време за дреболии. Полицията бе запечатала апартамента. През ключалката бе залепена хартиена лента. Откъснах я, потърсих подходящия шперц и влязох, триейки дръжката с ръкав.

Запалих фенерчето на покойния татко на покойната наемателка и зашарих из гарсониерата. Ниската масичка, върху която намерих трупа, липсваше, както и канапето и персийският килим. Точните им контури бяха очертани на пода с хартиени лепенки. Със стърчащите ръце и крака скицата напомняше нелепа карикатура на човек, облечен в бъчва.

Холът не ме интересуваше и аз тръгнах по коридора към стаята на вещицата. Всички чекмеджета на бюрото, както и класьорите бяха запечатани от полицията. Осветих с фенерчето повърхността на писалището. Бележникът и книжата ги нямаше, но редичката с книги си стоеше непокътната. От единия край ги подпираше алабастровата канопа и проблясваше като мраморна статуя на лунна светлина.

Повдигнах я с треперещи ръце. Безуспешно се опитах с нокти да отлепя капака с триглавата змия. Нямах търпение и ударих вазата в пода. Тя се пръсна на парчета.

Сред отломките проблесна къс метал. Взех фенерчето от бюрото. Видях верижка и окачени на нея армейски плочки. Повдигнах ги и насочих лъча на фенерчето. Треперех неудържимо. Прокарах ледените си пръсти по релефния надпис. Първо беше номерът, после кръвната група и накрая името: АНДЖЕЛ, ХАРОЛД Р.