Уилям Хьортсбърг
Ангелско сърце (44)

44.

Звукът извираше от тъмнината. Заслушах се известно време и ми се стори, че идва от отсрещния перон. Никак не ме радваше перспективата да прескачам четири чифта релси и се питах дали ще е много опасно да запаля джобното си фенерче, когато се усетих, че съм го забравил в къщи.

Мижавите лампи осветяваха в далечината еднаквите ленти на релсите. Беше тъмно, но все пак различавах редиците метални траверси, напомнящи стволове на дървета. Не различавах обаче собствените си крака и само усещах заплахата на захранващата релса, стаена в тъмното като гърмяща змия.

Зачу се грохот на идващ влак и аз се огледах откъм моята страна на тунела. Там беше пусто. Влакът се движеше в посока юг — север и аз използвах задните му светлини, за да пресека два коловоза, на два пъти прескачайки захранващата релса. Тръгнах по срещуположния коловоз, нагаждайки крачката си към разстоянието между траверсите.

Трясъкът на нов влак ме накара да наостря уши. Погледнах назад и адреналинът ми отскочи рязко. Влакът се носеше с пълна скорост от дъното на тунела право към мен. Застанах странишком между двете транзитни линии и се запитах дали водачът ме е видял. Влакът премина като разбеснял се дракон, изпод колелетата хвърчаха снопове искри.

Прескочих последните две захранващи релси, заглъхващият трясък заглуши шума, който евентуално съм вдигнал, докато се качвах на перона.

Когато четирите червени светлини отзад на последния вагон се скриха премигвайки, аз стоях, плътно притиснат към студените плочки, с които бе покрита стената на спирката.

Бебето вече не плачеше. Или поне не толкова силно, че да се чува през монотонния ропот на псалмопенията. Беше нещо като хорово къркорене, но след цял ден четене знаех, че това е латински наопаки. Месата бе започнала без мен.

Извадих револвера от джоба си и се плъзнах плътно покрай стената. Над перона мъждеше бледо сияние. Не след дълго различих гротескни сенки, които се полюшваха в бившето преддверие. И дограмата, и въртящите се врати бяха отдавна изкъртени. Притаен в един ъгъл, видях свещите, дебели черни свещи, наредени пред стената. Ако се вярва на книгите, трябваше да са от човешка лой, също като онези, които бях зърнал в банята на Меги Крузмарк.

Всички присъстващи носеха широки наметала и маски на животни. Козли, тигри, вълци, всякакъв вид рогат добитък припяваха наопаки тропара. Пъхнах револвера в джоба и извадих лайката. Свещите всъщност бяха наредени покрай издигнат олтар, покрит с черен плат. На стената, точно над него, висеше обърнат наопаки кръст.

Церемонията се водеше от дебел и румен свещеник. Наметнат бе с черен епитрахил, извезан със златни кабалистични знаци, отпред разтворен. Отдолу беше гол и по възбудения му член играеше трепкащото зарево на свещите. Младички послушници, голи под тънки памучни стихари, размахваха от двете страни на олтара кадилници. Димът имаше парливия мирис на горен опиум.

Успях да направя две снимки на свещеника с галениците му. Слабата светлина не ми позволи да снимам повече. Той четеше молитви и поклонниците отговаряха с ревове и ръмжене. Един експрес мина пред спирката с метален тътен и беглото му присвяткане ми даде възможност да преброя присъстващите. Бяха общо седемнайсет души, включително свещеника и помощниците му.

Доколкото можах да различа, всички бяха голи под веещите се плащеници. Стори ми се, че разпознавам жилавото старческо тяло на Крузмарк. На главата му бе надяната маска на лъв. Отблясъците играеха по сребристата му грива, докато тъпчеше на място и виеше. Успях да щракна четири пъти с апарата, преди да отмине експресът.

Свещеникът направи знак и от тъмното се появи съвсем младичка красива девойка. Беше с черно наметало, върху което русите й коси, разпилени до кръста, грееха като слънчеви лъчи, пробили мрака. Тя застана неподвижно и не помръдна, докато свещеникът разкопчаваше наметалото и то се смъкна в краката й, разкривайки стройни рамене, малки гърди и светъл триъгълник, който засия като злато в светлината на свещите.

Снимах отново, докато свещеникът я водеше към олтара. Забавените сънени движения на момичето говореха, че е под въздействието на силен наркотик. Свещеникът я положи да легне върху черния плат на олтара. Когато тя се просна възнак с увиснали надолу крака и с разперени настрани ръце, той постави по една дебела черна свещ във всяка от дланите й.

— Приеми непокътнатата чистота на тази дева, о, Луцифер — поде напевно свещеникът.

После коленичи и завря лице между краката на момичето, оставяйки по бедрата му лъщящи дири от слюнка.

— Нека тази чиста плът възвиси светото ти име.

Той се изправи и един от помощниците му поднесе отворена сребърна кутийка. Свещеникът извади отвътре нафора и обърна кутийката, разпръсвайки полупрозрачните кръгчета хляб в нозете на присъстващите. Пак зазвучаха псалмите на обърнат латински, докато поклонниците тъпчеха нафората с крака. Неколцина се изпикаха шумно върху плочите.

Единият от послушниците подаде на свещеника голяма сребърна купа, другият събра от земята онова, което бе останало от нафората, и го постави в купата. Присъстващите заръмжаха и загрухтяха като нерези, когато свещеникът обърна купата над съвършения корем на момичето.

— О, Астарто, о, Асмодее, повелители на приятелството и на любовта, приемете тази кръв, пролята за вас.

Силен бебешки плач се извиси над животинските възгласи на паството. От мрака се появи мъж, понесъл ритащо пеленаче. Свещеникът го грабна за единия крак и го издигна над главата си, надавайки вик:

— О, Ваалберит, о, Велзевул, в твое име се поднася това дете.

Всичко стана много бързо. Свещеникът даде бебето на единия от послушниците и пое от ръцете му нож. Острието лъсна в сиянието на свещите, когато прерязаха гърлото на кърмачето, чийто писък се превърна в хъркане.

— Принасям те в жертва на божествения Луцифер. Да бъде върху теб сатанинската благодат.

Свещеникът държеше купата точно под струята кръв. Лентата ми свърши тъкмо когато конвулсиите на бебето престанаха.

Воплите и ревът на присъстващите се усилиха дотолкова, че заглушиха дори шума на един приближаващ влак. Облегнах се на стената и смених лентата в лайката. Никой не поглеждаше към мен. Послушникът разтърси отпуснатото телце, за да изцеди последните капки кръв.

Светлините на минаващия влак ми позволиха да видя цялата сцена. Свещеникът поднесе купата към устните си, отпи и разпръсна останалото й съдържание върху поклонниците. Маскираното паство изкрещя възторжено. Изнесоха закланото бебе. Двамата послушници започнаха да се мастурбират един друг, заливайки се от смях с отметнати назад глави.

Руменият дебел свещеник отхвърли епитрахила, сведе се над девойката, опръскана с кръвта на бебето, и я облада с кратки бързи тласъци, като куче. Момичето не помръдна. Свещите си оставаха прави в дланите на разперените й ръце. Широко отворените й очи гледаха втренчено нейде в мрака.

Присъстващите побесняха. Захвърлиха наметала и маски и започнаха френетично да се чифтосват на плочите.

Видях как Итън Крузмарк нанизва изотзад един нисък космат дебелак. Заснех цяла лента с подвизите на големия корабовладелец.

Дивяха близо половин час, но беше още твърде студено за оргии в метрото и леденият влажен въздух скоро охлади жарта и на най-разпалените поклонници на дявола. Един по един взеха да търсят разпилените си дрехи и високо ругаеха, когато не намираха обувките си в тъмното. Не изпусках от очи Крузмарк.

След като напъха маската и костюма си в един сак, той се зае да помага на още неколцина в чистенето. Сгънаха черния плат от олтара, смъкнаха обърнатия кръст, измиха с парцал кръвта от плочите. Накрая духнаха свещите и на двойки или сами се отправиха било на север, било на юг, а някой запалиха електрически фенерчета и тръгнаха през релсите. Един мъкнеше голяма чанта, прогизнала от кръв.

Крузмарк остана почти последен. Известно време тихичко си шушука нещо със свещеника. Русото момиче стоеше като бездушен автомат зад тях, облегнато на стената. Накрая се разделиха с ръкостискане като богомолци на излизане от черква. Крузмарк се насочи на север по пустия перон. Мина толкова близо пред мен, че можех да го докосна, ако бях протегнал ръка.