Уилям Хьортсбърг
Ангелско сърце (35)

35.

Миг по-късно някой почука тихичко на вратата.

— Влизай, влизай, Етел. Отворено е.

Все още забрадена с парцала, Епифани подаде глава.

— Тръгнаха ли си окончателно?

— Не мисля, но за днес можем да бъдем спокойни.

Тя остави кофата и парцала в антрето, затвори вратата, облегна се на нея и започна да се смее. В смеха й звучеше истерична нотка и когато я прегърнах, тялото й трепереше под престилката.

— Страхотна беше.

— Само да видиш как съм изтъркала банята.

— Къде ходи?

— Скрих се в аварийното стълбище и изчаках да си тръгнат.

— Гладна ли си? Направил съм кафе, в хладилника има яйца.

Приготвихме си обилна закуска — обикновено я пропускам — и си занесохме чиниите в хола. Епифани мажеше върху филийката жълтък.

— Намериха ли нещо мое?

— Всъщност те почти не търсиха. Единият отвори куфарчето ми и извади нещо, което бях взел от Маргарет Крузмарк. Така и не разбра какво е, впрочем и аз не знам.

— Мога ли да погледна?

— Защо не?

Донесох й картончето. Тя прочете:

— MISSA NIGER. Invito te venire ad clandestinum ritum… — Тя държеше късчето картон, сякаш беше асо пика. — Хм, покана за черна меса.

— Какво значи това?

— Черна меса ли? Магическа церемония на преклонение пред дявола. Всъщност и аз почти нищо не знам.

— Тогава как разбра?

— Нали е написано. M1SSA NIGER на латински означава черна меса.

— И ти знаеш латински?

Епифани се засмя весело.

— За десет години църковен колеж нямаше начин да не го науча!

— Била си в църковно училище?

— Естествено. В „Сакре Кьор“. Майка ми не искаше да ме пуска в светско училище. Казваше, че дисциплината била много лоша. Все повтаряше: „Поне там с тояга ще ти набият в главата усет за нравственост.“

Разсмях се.

— Вуду принцесата от „Сакре Кьор“. Много ми се иска да видя твои снимки от училище.

— Ще ти покажа. Бях председателка на класа.

— Нищо чудно. Ще ми преведеш ли какво пише?

— О, това е лесно — усмихна се тя. — „Каним ви да присъствате на тайната церемония в чест на Всемогъщия Сатана и на неговата мощ.“ Толкоз. После има дата: 22 март, и час: 21. Отдолу е посочено, че мястото е спирката на метрото на Осемнайсета улица.

— А това горе? Обърнатата петолъчка и козелската глава? Какво означават?

— Звездите са важни символи във всички религии, за които знам нещо: ислямската звезда, Витлеемската звезда, Давиловата звезда. В символа на Агуе Таройо също има звезди.

— Агуе Таройо?

— Той е лоа. Вуду божество на морето.

— Тази покана има ли нещо общо с вуду?

— Нее! Това тук е поклонение на дявола. — Изглежда невежеството ми започваше да дразни Епифани. — Козелът е дяволски символ. Обърнатата звезда носи нещастие. Явно и тя е дяволски символ.

Прегърнах Епифани и я притиснах.

— Ти си истински кладенец за знания, мило момиче. Във вуду има ли дявол?

— Пълно е с дяволи.

Тя ми се усмихна и аз я плеснах по задника. Страхотно дупе.

— Трябва да се попросветя в черната магия. Обличаме се и отскачаме до библиотеката. Ти ще ми помогнеш да си науча уроците.

Беше хубав слънчев предобед, можеше да се излезе и без палто. С пуловера и шотландската пола Епифани съвсем приличаше на ученичка. Движехме се по Пето авеню с колата, когато я попитах на колко е години:

— На седемнайсет. Навърших ги на шести януари.

— И на тази възраст вече цял магазин ти е на ръцете?

В развеселения поглед, който ми отправи Епифани, имаше и немалко снизходителност.

— Започнах да се занимавам с отчетите и наличностите, когато мама се разболя. Зад тезгяха стоя само вечер. През деня имам двама продавачи.

— А ти какво правиш през деня?

— Най-вече уча. Ходя на лекции. Първи курс съм в университета.

— Прекрасно! Значи можеш да се оправяш в библиотеките. Ти ще намериш каквото ни трябва.

Изчаках в голямата читалня, докато Епифани ровеше в каталозите. Намерих едно свободно място. Върху абажура се виждаше същия номер, както и върху месинговата плочка на писалището: 666. Пред очите ми веднага изникна високомерният салонен управител в ресторанта „Шестиците“. Преместих се на друго място. На 724 се почувствах много по-добре.

— Сега ще видиш какво намерих — Епифани тръсна купчина прашни томове върху масата. — Не всичко е интересно, но има едно издание на „Тайния трактат“ от папа Хонорий, отпечатано частно в Париж през 1754 година.

— Моят френски не е много добър.

— Той е на латински. Аз ще ти го преведа. Това тук е нещо по-ново. Най-вече картинки.

Разлистих наслуки един огромен том и попаднах на средновековна гравюра, изобразяваща крилато чудовище, цялото в люспи, с огромни нокти вместо крака. Пламъци изскачаха от ушите му и измежду двата реда страховити зъби, осеяли зейналата паст. Отдолу пишеше: САТАНА, ГОСПОДАР НА ГЕЕНАТА.

Прелистих още няколко страници. На една елизабетинска гравюра се виждаше жена в бухнала рокля, коленичила зад гол дявол с херкулесово телосложение. Той имаше криле, козелска глава и дълги мръсни нокти. Жената бе прегърнала нозете му и завираше нос под вирнатата му опашка. Усмихваше се.

— Това се нарича гнусната целувка — обясни Епифани, която надничаше иззад рамото ми. — Така магьосниците засвидетелствали клетвата си за вярност към дявола.

Продължих да разглеждам книгата. След цяла поредица демони стигнах до талисманите. Имаше, много обърнати пентакли. Видях и един с цифрата 666, изписана в средата. Показах го на Епифани:

— Това е числото, което ненавиждам.

— Идва от Апокалипсиса.

— Откъде?

— От Библията. „Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек и числото му е шестстотин шейсет и шест.“

— Вярно ли е това?

Епифани ме изгледа над рамките на очилата за четене, които бе сложила.

— Ти наистина ли нищо не знаеш?

— Обаче съм много схватлив. Виж ти, името на тази жена е като на ресторанта, в който обядвах вчера.

Показах й на една гравюра дебела матрона със селска забрадка на главата.

Епифани ми преведе думата Воазен и надписа отдолу:

— Катрин Дезе, наречена Ла Воазен, магьосница и гадателка. Организирала черни меси за маркиза Дьо Монтеспан, любовницата на Луи XIV, и за други благородници. Била арестувана, подложена на изтезания, осъдена и екзекутирана през 1680 година.

— Това е книгата, която ни трябва.

— Забавно е наистина, но най-важното е тук: Malleus, Malificarum в „Откриване на магьосничеството“ от Реджиналд Скот, в „Магика“ на Алистър Кроули, в „Тайните“ на Алберт Велики, в…

— Чудесно! Сега ти ще се върнеш в къщи и ще си легнеш на канапето с една страхотна книга. Отбелязвай всичко, което ти се стори интересно, и най-вече онова, което има връзка с черната меса.

Епифани започна да трупа книгите една върху друга.

— Ти няма ли да дойдеш с мен?

— Имам много работа. Там е напълно безопасно. Ето ти ключа. — Извадих портфейла и дискретно й подадох двайсет долара. — За такси и за още нещо, ако ти потрябва.

— Имам си пари.

— Нищо, вземи ги за всеки случай. Друг път ти ще ми дадеш назаем.

— Не искам да оставам самичка.

— Сложи веригата на вратата. Наистина няма никаква опасност.