Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. — Добавяне

25.

Стигнах петнайсет секунди преди асансьора и изчаках зад открехнатата врата. Епифани мина пред мен и излезе на улицата. Проследих я, мушнах се подире й във входа на метрото.

Качих се във вагона след нейния, без да я изпускам от поглед през стъклената врата. Тя слезе след две спирки, на Колъмбъс съркъл.

Тръгна на изток по Сентрал Парк саут и зави по Седмо авеню към центъра. Видях я, че се заглежда в номерата на сградите, после за малко да я изгубя, защото пресече тичешком тъкмо когато светофарът минаваше на червено. Известно време трябваше да остана на бордюра. Добре че забави крачка, проследявайки номерата от страната на Карнеги хол. Светофарът светна зелено, а тя бе спряла пред един от входовете и влезе в него. Вече знаех къде отива: Седмо авеню, 881. У Маргарет Крузмарк.

В преддверието светлинният указател на десния асансьор се качваше нагоре, докато се установи на десетия, а през това време левият слизаше. Вратата се отвори и аз казах на човека вътре:

— Осмия, ако обичате.

Качих се по аварийното стълбище до етажа на Маргарет Крузмарк и пристъпих по пустия коридор до вратата със знака на Скорпиона.

Поставих си куфарчето на изтърканата пътека и го отворих. С наредените отгоре документи и хартии имаше съвсем обикновен вид, но в двойното дъно се криеха професионални инструменти. В дебелия пласт дунапрен бяха наредени всякакви полезни сечива: контактен микрофон, миниатюрен магнетофон, десетократно увеличаващ бинокъл, апарат със стойка за снемане на документи, комплект шперцове, за които бях дал петстотин долара, стоманени белезници и свръхлек „Смит енд Уесън, 38 Спешъл“.

Извадих контактния микрофон и пъхнах слушалката в ухото си. Хубава играчка. Залепиш ли микрофона за нечия врата, чуваш всичко, което се говори зад нея. Ако се появеше някой, пусках микрофона в джоба на ризата, а слушалката минаваше за обикновен слухов апарат.

Този път не се появи никой. Чух Маргарет Крузмарк да казва:

— Не бяхме близки приятелки, но много уважавах вашата майка. — Епифани промърмори нещо неразбираемо и астроложката продължи: — Често се виждахме, преди вие да се родите. Тя имаше мощ.

Епифани попита:

— Колко време е траел годежът ви с Джони?

— Две години и половина. Мляко или чай, мило дете?

Очевидно отново беше време за чай. Епифани си поиска лимон и продължи:

— Те са били любовници с майка ми точно по времето на годежа ви.

— О, мило дете, нима мислите, че аз не съм го знаела? Двамата с Джони нямахме тайни един от друг.

— Затова ли сте скъсали?

— Единствената цел на привидната ни раздяла беше да пишат за нея във вестниците. Имахме си съображения да желаем хората да повярват, че сме се разделили. Всъщност никога не сме били толкова свързани колкото през месеците, преди да го вземат в армията. Отношенията ни наистина бяха необикновени, признавам. Но не вярвам и вие да отделяте прекалено внимание на буржоазния морал. Поне майка ви не беше такава жена.

— Какво по-буржоазно от menage a trois?[2]

— Това не беше менаж а троа! О, едва ли допускате, че връзката ни е била толкова вулгарна.

— Не зная нищо за връзката ви. Мама никога не е споменавала вашето име.

— А защо да го споменава? За нея Джонатан беше мъртъв и погребан. Нищо друго не ни свързваше.

— Но той не е умрял.

— Откъде знаете?

— Зная.

— Идвал ли е някой да ви разпитва за Джонатан? Кажете ми истината, мило дете, може би от това зависи животът и на двете ни.

— Как така?

 

— Първо ми отговорете на въпроса. Някой е идвал да ви разпитва, нали?

— Да.

— Как изглеждаше?

— Мъж. Нормален.

— Леко пълен? Не дебел, но с плътно телосложение? Позапуснат? Искам да кажа, че не обръща внимание на облеклото си, ходи с омачкан син костюм, с нелъснати обувки. С гъсти черни мустаци, съвсем късо подстриган, прошарен?

— С отнесени сини очи — каза Епифани. — Най-напред това се забелязва.

— Не се ли представи с името Анджел? — от напрежение гласът на Маргарет Крузмарк бе станал писклив.

— Да, Хари Анджел.

— Какво искаше от вас?

— Разпитва за Джони Фейвърит.

— Защо?

— Не ми каза. Води разследване.

— Полицай ли е?

— Не, частен детектив. Какво има?

Преди да чуя отново гласа на Маргарет Крузмарк, прозвуча звън на порцелан.

— Не зная точно. Той идва и тук. Не ми каза, че е детектив. Представи се за клиент. Може и да решите, че съм невъзпитана, но ще ви помоля да си тръгнете веднага. Трябва да изляза. Спешно е, опасявам се.

— Нима мислите, че над нас виси някаква заплаха? — попита Епифани и гласът й секна на думата „заплаха“.

— Не знам вече какво да мисля. Ако Джонатан се яви отново, всичко е възможно.

— Вчера в Харлем е бил убит един човек — проговори Епифани. — Мой приятел. Беше близък с мама, познавал е и Джони. Преди това този Анджел го е разпитвал.

Чух престъргването на крак от стол по паркета.

— Трябва да тръгна незабавно — каза Маргарет Крузмарк. — Елате, ще излезем заедно.

Шум от приближаващи се стъпки. Изтръгнах микрофона от вратата и слушалката от ухото си, пъхнах всичко в джоба на палтото. С куфарчето под мишница изтичах по дългия коридор до аварийното стълбище и заслизах лудешки надолу.

Пресякох Седмо авеню, мушейки се между колите. На другия тротоар спрях при входа на някаква жилищна сграда, задъхан като астматик. Една гувернантка с бебешка, количка пред себе си цъкна съчувствено с език на минаване край мен.

Бележки

[2] Любовен триъгълник (фр.) — бел.пр.