Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. — Добавяне

42.

Подредих всичко на място и прибрах фотоапарата. Навън валеше. Вдигнах яката на сакото си и претичах през Лексингтън авеню. В гара Гранд Сентрал потърсих телефон, за да се обадя на Епифани. Попитах я за колко време може да се приготви и тя ми отговори, че си е все готова.

— Ти ме подлудяваш, мила, но сега говоря за сериозни неща. Вземи такси. Ела след един час в агенцията. Ще отидем да вечеряме, после ще слушаме лекция.

— Лекция ли?

— Може би проповед.

— Проповед…

— Донеси ми шлифера. Ще го намериш в дрешника, в антрето. Най-важното е да не закъсняваш.

Преди да взема метрото, потърсих ключар и направих дубликат от ключа на Хоуард Нусбаум. Пъхнах оригинала в плика и го пуснах в една пощенска кутия на гарата.

Пристигнах в агенцията в шест и десет и Епифани вече ме чакаше във фотьойла от изкуствена кожа, невероятно изкусителна в прасковения си костюм. А за пипане и целуване беше направо невероятна.

— Липсваше ми — прошепна тя. Пръстите й докоснаха превръзката на лявото ми ухо и преминаха над мястото, където черепът ми беше обръснат.

— О, Хари, какво става, наред ли си?

— Чудесно се чувствам. Вярно, че не съм толкова красив…

Отидохме да вечеряме в „Линди“. Казах на Епифани, че ако някой ни зяпа, другите ще ни помислят за знаменитости, но всъщност никой не ни обърна внимание.

— Оня лейтенант от полицията намери ли те? — попита тя, докато топеше едно раче в пикантния студен сос.

— Без него закуската ми щеше да бъде най-унилото хранене на света. Ти си реагирала невероятно умно, представяйки се за телефонни услуги.

— Та аз съм си умничка.

— Освен това си великолепна артистка. За един ден-два пъти изигра Стърн.

— Аз не съм една жена, а няколко жени, както и ти си няколко мъже в един.

— Това вуду ли е?

— Това е здрав смисъл.

Стана осем, прекосихме парка и подкарахме на север. Новият Храм на Надеждата се помещаваше в бивш киносалон. Над тротоара висеше навес от избелял брезент, изпъстрен с трийсетсантиметрови букви: ЕЛ ЦИФР. Паркирах малко по-далеч и подръка с Епифани се върнахме към ярко осветения вход.

— Какъв е този интерес към Ел Цифр?

— Това е магьосникът от моите сънища.

— Цифр?

— Самият добър доктор Сифер.

— Какво значи това?

— Неговото факирство е само една от ролите, в които се явява. Той е истински хамелеон.

Епифани стисна по-силно ръката ми.

— Моля те, Хари, внимавай.

— Опитвам се.

— Не се шегувай. Ако този човек е такъв, какъвто го описваш, значи е много силен. По-добре стой далече.

— Хайде, да влизаме.

До празната каса картонена фигура на Люк Сайфер в естествен ръст канеше с гостоприемен жест на ръката поклонниците. Преддверието, същинска пагода от гипс със златни орнаменти, си беше останало непокътнато откак заведението е било кино, с единствената разлика, че в бившия бюфет бяха подредени всякакви езотерични брошури.

Намерихме си места от лявата страна на централната пътека. Зад пурпурнозлатната завеса тихичко бръмчеше орган. И партерът, и балконът бяха претъпкани. Май никой, освен мен не обърна внимание на факта, че съм единственият бял в залата.

— Какъв вид култ е това? — попитах шепнешком Епифани.

— В основата си анабаптизъм с някои отклонения. — Епифани сложи дланите си в ръкавици на коленете. — Това е църквата на Негово преподобие Лав. Не ми казвай, че не си чувал за него.

Честно си признах невежеството.

— За да добиеш някаква представа, ще ти кажа, че колата му е пет пъти по-голяма от твоята агенция.

Светлините отслабнаха, звуците на органа се усилиха и завесата се вдигна пред хор от сто жени, подредени на кръст. Всички присъстващи Станаха на крака и запяха химн: „Иисус е бил рибар“. Заплясках и аз в такт и се усмихнах на Епифани, която измерваше сцената и залата със строгия поглед на истински вярващ, попаднал сред варвари.

Музиката продължи в кресчендо и на сцената се появи дребен тъмен мъж, облечен в бели сатенени дрехи. И на двете му ръце проблясваха елмази. Хористките се престроиха като рога на парад и го обградиха в няколко колони. С дългите си бели рокли напомняха лунни лъчи.

Потърсих погледа на Епифани и само с устни я попитах:

— Преподобният Лав?

Тя кимна.

— Седнете, братя и сестри — покани ни Преподобният от сцената.

Гласът му беше писклив и джафкащ като на превъзбудена девица.

— Добре дошли, братя и сестри, в Новия Храм на Надеждата. Мехлем за душата ми са ликуващите ви възгласи. Тази вечер, както знаете, няма да имаме обичайна сбирка. За нас е чест да посрещнем в лоното си един пресвят човек, прочутия Ел Цифр. Макар и да не е от нашата религия, това е мъж, когото безкрайно почитам, един мъдрец, от когото можем много да научим. Нека да попием всяка дума на нашия почитаем гост.

Преподобният Лав се обърна и протегна две ръце към кулисите. Хорът поде: „Изгрява зората на новия ден“. Залата шумно приветства появата на Люк Сайфер, тържествен като султан.

Бръкнах в куфарчето и извадих мощния си бинокъл. В дълго наметало с везани дипли и голяма чалма на главата Ел Цифр изглеждаше съвсем различен човек, но когато нагласих на фокус бинокъла, съмненията изчезнаха: това беше моят клиент с потъмнена кожа.

Ел Цифр се поклони на публиката в дълбок метан.

— Нека ви окъпе усмивката на успеха. Не е ли писано, че райските врати се отварят пред онези, които ги натиснат?

Тук-там около мен заподвикваха: „Амин“.

— Светът е на силните, не на смирените. Не ли истина? Лъвът разкъсва стадото, ястребът насища стръвта си с кръвта на врабчето. Който оспорва тази истина, оспорва световния ред.

Ел Цифр закрачи по авансцената. Ръцете му бяха събрани молитвено, но очите му пламтяха от ярост.

— Ръката, стиснала камшик, направлява колата. Плътта на ездача не чувства болката от острието на шпората. В живота, за да си силен, трябва да наложиш волята си. Трябва да си лъв, а не газела. Бъдете като вълка, не като агнето. Не се нареждайте при ония, на които прерязват гърлата. Не се поддавайте на малодушието, на стадния инстинкт. Вкоравете сърцата си с храброст. Победителят е един, нека това да сте вие.

Той танцуваше, припяваше, крещеше в изстъпление нещо за могъществото и за силата. По едно време дори хористките започнаха да подават репликите с размахани юмруци.

Отнесох се и престанах да чувам яростните изблици на моя клиент, докато едно изречение не ме накара да подскоча:

— Ако окото ти те тормози, извади го — изригна Ел Цифр, вторачен, както ми се стори, право в мен. — Ще добавя още: ако окото на другия те тормози, извади него. С нокти! С пушка! Око за око!

Тези думи ме пронизаха като болезнен гърч. Наведох се напред.

— Какъв е смисълът да подлагаме и другата буза? — ревеше той. — Необходимо ли е да ни боли? Ако някое сърце е ожесточено срещу вас, изтръгнете го. Не чакайте да се превърнете в жертва. Удряйте първи. Ако окото на врага ви тормози, извадете го. Ако сърцето му ви тормози, изтръгнете го. Ако някой негов член ви тормози, отрежете го и го напъхайте в устата му.

Крясъците на Ел Цифр се извисяваха над глухия ропот на залата. Чувствах се смазан, парализиран. Въображението ли ми играеше номер или Люк Сайфер наистина бе описал три убийства?

Накрая Ел Цифр вдигна ръце над главата си за победоносен поздрав.

— Бъдете силни — изрева той. — Обещайте ми, че ще бъдете силни.

Публиката изпадна в истерия.

— Обещаваме… ще бъдем силни! — крещяха всички около мен.

Ел Цифр изчезна зад кулисите, а през това време хорът запя: „Могъщата десница на Всевишния“.

Сграбчих Епифани под мишница, повдигнах я от мястото и запробивах път към централната пътека, извинявайки се наляво и надясно. Почти тичешком прекосихме преддверието и изскочихме на улицата.

Сребристосивият ролс-ройс чакаше до тротоара. Разпознах шофьора в ливрея, облегнат на предния калник. Той изведнъж се изпъна в поза „мирно“, когато вратата с надпис АВАРИЕН ИЗХОД се отвори и на плочите се появи светлинен правоъгълник. Излязоха двама негри с костюми и слънчеви очила и огледаха наоколо. Изглеждаха непоклатими като Великата китайска стена.

След малко се показа и Ел Цифр и тримата се насочиха към колата. Междувременно зад тях се наредиха още две горили.

Пристъпих напред и казах:

— Може ли за момент…

Първият от охраната моментално се обърна с лице с мен.

— Не се опитвайте да правите нещо, за което после ще съжалявате.

Замръзнах на място. Нямах никакво желание да се връщам отново в болницата. Когато шофьорът отвори задната врата, погледът ми срещна този на човека с чалмата. Лицето на Люк Сайфер не трепна. Той запретна полите на дрехата си и се качи в колата. Шофьорът затвори вратата.

Погледах след отдалечаващия се ролс-ройс през рамото на пандурина, който стоеше пред мен, безстрастен като статуя от Великденските острови, но готов да скочи при най-малкото мое движение.

Епифани ме дръпна за ръката и каза:

— Да си ходим у дома, ще запалим огън в камината.