Уилям Хьортсбърг
Ангелско сърце (16)

16.

Той вървеше по алеята, която опасва най-западната част на Харлем Мийр. Гледах да не излизам от сянката, но Тутс нито веднъж не се обърна. Продължи чак до Лох, най-отдалечената част от Сентрал Парк. Алеята се виеше в една падина, обрасла в дървета и храсти, напълно откъсната от града. Пълен мрак и безмълвие. По едно време ми се стори, че съм изгубил Тутс. После чух барабаните.

Светлините проблясваха като светулки под клоните. Крачех безшумно до дърветата, докато открих една голяма скала — чудесен заслон. Четири бели свещи, поставени на земята в купички, пръскаха танцуващи отблясъци. Преброих петнайсет човека, изправени в мъждивото зарево. Трима мъже налагаха различни по големина барабани, най-високият от които май беше конга. Мършав мъж със сиви коси го биеше с длан и с пръчка.

Момиче, облечено с бяла рокля и бяла кърпа на главата, танцуваше в кръг между наредените на земята свещи. В шепите си стискаше брашно, с което чертаеше някакви увъртени фигури около една кръгла дупка в средата, също както индианците хопи рисуват с пясък при ритуалите си. Обърна се и свещите осветиха лицето й. Беше Епифани Праудфут.

Останалите се полюшваха наляво-надясно, пееха някаква протяжна песен и пляскаха с ръце в такт с барабаните. Няколко мъже тресяха дрънкулки от кратуни, една жена удряше метални зилове в дяволски ритъм. Гледах Тутс, който размахваше маракасите със сръчността на бразилски свирач. Празният сак стоеше в краката му.

Боса въпреки студа, Епифани танцуваше и ръсеше на виещи се струйки брашното. Когато рисунката бе готова, тя отскочи назад и вдигна към небето призрачнобели ръце, сякаш даваше сигнал за началото на демонско бесуване. Всички се замятаха.

Мъже и жени застенаха, заотъркваха се едни о други, заклатиха задници, имитирайки сношение. Бялото на очите им просветваше с опалов блясък върху потните лица.

Пристъпих тихичко между дърветата, за да наблюдавам сцената по-отблизо. Бялата рокля бе съвсем залепнала за потното младо тяло на Епифани, която бръкна с две ръце в една кошница и извади петел с вързани крака. Птицата вирна гордо глава и кървавочервеният гребен лъсна в сиянието на свещите. Епифани продължи да танцува, като потъркваше бялата перушина в гърдите си. После се запромъква между танцьорите, целувайки ги един по един. Внезапно петелът се обади и барабаните замлъкнаха.

С изящно движение Епифани се наведе над дупката в центъра, извади бръснач и сръчно преряза шията на петела. Кръвта заплиска в дупката. Викът на птицата заглъхна в глухо гъргорене и плясък на криле. Танцьорите изстенаха.

Епифани остави обезкървения петел до ямата, а танцьорите запристъпваха към нея и всеки хвърли вътре своето приношение. Монети, царевични зърна, бисквити, бонбони, плодове. Една жена изля бутилка кока-кола върху мъртвата птица.

После Епифани вдигна безжизнения петел и го окачи с главата надолу на един клон. Това изглежда бе сигнал за тръгване. Хората прибраха инструментите и си заминаха, като преди това си стиснаха първо десните, после и левите ръце, наредени в кръг около ямата. Тутс, Епифани и още двама-трима тръгнаха към Харлем Мийр. Всички мълчаха.

Последвах ги в сянката, вървейки извън алеята, колкото може по-близо до дърветата. Малко преди Мийр алеята се разклонява. Тутс тръгна наляво, Епифани с останалите — надясно. А аз накъде? В крайна сметка последвах Тутс. Той се насочи към изхода на Седмо авеню. Дори и да не си отиваше право у дома, нямаше начин да не стигне там. Намерението ми беше да го изпреваря.

Промуших се през храстите, прескочих каменната ограда и пресякох Сто и десета улица тичешком. При ъгъла на Сейнт Никълъс авеню се обърнах и зърнах отдалеч бялата рокля на Епифани до входа на парка. Беше сама.

За малко не хукнах подир нея, но се отказах и дотичах до моя шевролет. Улиците бяха почти пусти и натиснах газта до край.

Паркирах близо до ъгъла на Мейкъмбс плейс и изминах пеш разстоянието до голямото каре при Харлем ривър. Входът на Тутс беше на Сто петдесет и втора улица. Открих номера на апартамента му на пощенските кутии, вградени в тухлената стена.

Външната врата не ми създаде никакви затруднения, отворих я за по-малко от минута с джобното си ножче. Тутс живееше на втория етаж. Качих се и разгледах ключалката. Не можех нищо да направя без куфарчето си. Седнах на стълбата над площадката и зачаках.