Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. — Добавяне

14.

Билковата аптека „Праудфут“ бе на ъгъла, на Ленъкс Авеню и Сто двайсет и трета улица. Фирмата висеше във витрината, изписана с петнайсетсантиметрови неонови букви.

Когато бутнах вратата, ме посрещна мирис на тамян, а когато затворих, над главата ми се обади звънче. Озърнах се.

Разглеждах разноцветните свещи, които носели щастие, ако ги палиш редовно, когато от дъното се появи и застана зад тезгяха едно хубаво момиче с кожа като кафе с мляко. Носеше бяла престилка над роклята; да беше най-много на деветнайсет-двайсет години. Къдриците й, разпилени по раменете, бяха с цвета на лъскав абанос. Тънки сребърни гривни прозвънваха над изящните й китки.

— Какво желаете?

— Бих искал да поговоря с госпожица Праудфут.

— Аз съм госпожица Праудфут.

— Еванджелайн Праудфут?

— Не, Епифани. Еванджелайн беше майка ми.

— Беше?

— Мама почина миналата година.

— Съжалявам.

— Боледуваше от дълго време. Няколко години поред не ставаше от леглото. Така че се отърва.

— Хубаво име ви е дала, Епифани. Много ви отива.

Видях, че леко се изчерви под светло шоколадовия си тен.

— Дала ми е много повече. Този магазин например, който от четирийсет години върти добър оборот. Вие може би сте имали някакви търговски отношения с мама?

— Не. Никога не съм я виждал. Надявах се, че ще ми помогне, като отговори на няколко въпроса.

Топазовите очи на Епифани Праудфут потъмняха.

— Да не сте полицай?

Усмихнах се, готов бях да си разкажа приказката за статията в „Лук“, но в последния миг се отказах — твърде умна ми се струваше, за да й пробутвам евтини партенки.

— Частен детектив съм. Искате ли да видите копие от разрешителното ми?

— Не, не държа. И за какво искахте да питате мама?

— Търся един мъж на име Джони Фейвърит.

Тя застина. Все едно опряха бучка лед о тила й.

— Той е починал — каза тя.

— Не, жив е, макар повечето хора да мислят обратното.

— За мен той е мъртвец.

— Познавате ли го?

— Никога не съм го виждала.

— Едисън Суит ми каза, че бил приятел на вашата майка.

— Било е, преди да се родя.

— Майка ви никога ли не ви е говорила за него?

— Почакайте малко, господине, чието име не знам. Вие да не би сериозно да си мислите, че ще седна да споделям с вас онова, което мама ми е доверила? Както виждам, не сте джентълмен.

Пуснах думите й край ушите си.

— Може би все пак ще ми кажете дали вие или вашата майка сте виждали Джони Фейвърит през последните петнайсетина години?

— Вече ви казах, че никога не съм го виждала, а мама ме е запознавала с всичките си приятели.

Извадих една визитна картичка на агенция „Кросроуд“ от портфейла си — истинския — и й я подадох.

— Така да бъде. Впрочем и не съм се надявал на нещо особено. Тук е записан телефонът на агенцията ми. Ще бъде много мило от ваша страна, ако се сетите за нещо или ако научите някакви сведения за Джони Фейвърит.

Тя се усмихна, но без топлота.

— Какво искате от него?

— Не искам нищо. Просто трябва да разбера къде е.

Тя пъхна картичката под стъклото на старата месингова касова машина.

— А ако е умрял?

— Независимо от това ще си получа парите.

— Мисля си, че ще го намерите на метър под земята — засмя се тя.

— Все ми е едно. Гледайте да не загубите картичката. Всичко се случва.

— Вярно.

— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си.