Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Falling Angel, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анелия Чучукова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2010)
Издание:
Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце
Редактор: Теодор Михайлов
Художник: Виктор Паунов
Фотограф: Николай Кулев
Компютърен дизайн: Тодорка Петрова
Печат ПОЛИПРИНТ, Враца
Издателство Азинус, 1993 г.
Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978
История
- — Добавяне
31.
Излязохме заедно от ресторанта. Отпред чакаше ролс-ройс, сив металик. Шофьор в униформа отвори задната врата. Преди да се качи, Люк Сайфер ми стисна ръката:
— До скоро виждане.
В чакалнята на агенцията намерих Епифани Праудфут, заспала на канапето от изкуствена кожа. Носеше прасковен вълнен костюм и блуза от сив сатен. Под главата си бе подложила сгънатото морскосиньо манто. На пода стоеше кожена пътническа чанта. Тялото й бе свито във формата на буквата „S“, със сгънати колене и ръце, стиснали мантото. Беше красива като едновремешните скулптури от носовете на корабите.
Лекичко я докоснах по рамото. Тя премига.
— Епифани!
Сега вече очите й с преливащи кехлибарени отблясъци се разтвориха широко. Повдигна глава.
— Колко е часът?
— Три без малко.
— Толкова късно? Бях капнала от умора.
— От колко време сте тук?
— От десет сутринта. Май не спазвате много редовно работното си време.
— Имах среща с клиент. Къде бяхте вчера следобед? Минах през магазина, но нямаше никого.
Тя седна и спусна крака на пода.
— Отидох при приятели. Страх ме беше да оставам в къщи.
— Защо?
Епифани ме изгледа, сякаш бях малоумно дете.
— Що за въпрос! Първо пречукват Тутс. После научавам от новините, че бившата годеница на Джони Фейвърит е била убита. Нищо чудно следващата да съм аз.
— Защо казвате „бившата годеница на Джони Фейвърит“? Не й ли знаете името?
— Откъде да го знам?
— Стига вече, Епифани! Проследих ви вчера, когато отидохте при Маргарет Крузмарк. Чух целия ви разговор. Вие наистина ме мислите за глупак.
Ноздрите й потрепнаха, очите й заискриха.
— Опитвам се да си спася живота.
— Опитите ви са в погрешна посока. Като си помисля само на кого се доверявате. Какво кроихте с Маргарет Крузмарк?
— Нищо. До вчера сутринта даже не подозирах за съществуването й.
— Хайде, хайде, я си понапрегнете паметта.
— Какво искате, да измисля някаква история? — Епифани се изправи и заобиколи ниската масичка. — Истината ви казвам. Вчера, след като говорих с вас, се обади тази Маргарет Крузмарк. Каза, че на времето била приятелка с майка ми. Искаше да дойде при мен, но аз й казах, че имам среща в центъра. Тогава тя ме покани да намина у дома й, когато имам време. Не беше споменала дума за Джони Фейвърит, преди да отида при нея. Това е.
— Така да е, ще ви повярвам. А и нима някой би могъл да ви противоречи? Къде прекарахте нощта?
— В „Плаза“. Помислих си, че един суперскъп хотел е последното място, където ще потърсят едно момиче негърче от Харлем.
— Запазихте ли стаята?
Епифани поклати глава.
— Нямам толкова пари. А и не се усещах на безопасно място. Цяла нощ не можах да мигна.
— Явно при мен се чувствате в безопасност. Спяхте като къпана преди малко, когато дойдох.
Тя протегна изящната си длан и погали ревера на мантото си.
— Много по-сигурна се чувствам сега, когато вие сте тук. Трябва да ми помогнете.
Хванах я за брадичката и повдигнах главата й. Погледите ни се срещнаха. Прокарах пръст по бузата й.
— По-добре да ви заведа у дома да спите. Много по-удобно, отколкото в агенцията. Ей-сега ще ви откарам.