Уилям Хьортсбърг
Ангелско сърце (31)

31.

Излязохме заедно от ресторанта. Отпред чакаше ролс-ройс, сив металик. Шофьор в униформа отвори задната врата. Преди да се качи, Люк Сайфер ми стисна ръката:

— До скоро виждане.

В чакалнята на агенцията намерих Епифани Праудфут, заспала на канапето от изкуствена кожа. Носеше прасковен вълнен костюм и блуза от сив сатен. Под главата си бе подложила сгънатото морскосиньо манто. На пода стоеше кожена пътническа чанта. Тялото й бе свито във формата на буквата „S“, със сгънати колене и ръце, стиснали мантото. Беше красива като едновремешните скулптури от носовете на корабите.

Лекичко я докоснах по рамото. Тя премига.

— Епифани!

Сега вече очите й с преливащи кехлибарени отблясъци се разтвориха широко. Повдигна глава.

— Колко е часът?

— Три без малко.

— Толкова късно? Бях капнала от умора.

— От колко време сте тук?

— От десет сутринта. Май не спазвате много редовно работното си време.

— Имах среща с клиент. Къде бяхте вчера следобед? Минах през магазина, но нямаше никого.

Тя седна и спусна крака на пода.

— Отидох при приятели. Страх ме беше да оставам в къщи.

— Защо?

Епифани ме изгледа, сякаш бях малоумно дете.

— Що за въпрос! Първо пречукват Тутс. После научавам от новините, че бившата годеница на Джони Фейвърит е била убита. Нищо чудно следващата да съм аз.

— Защо казвате „бившата годеница на Джони Фейвърит“? Не й ли знаете името?

— Откъде да го знам?

— Стига вече, Епифани! Проследих ви вчера, когато отидохте при Маргарет Крузмарк. Чух целия ви разговор. Вие наистина ме мислите за глупак.

Ноздрите й потрепнаха, очите й заискриха.

— Опитвам се да си спася живота.

— Опитите ви са в погрешна посока. Като си помисля само на кого се доверявате. Какво кроихте с Маргарет Крузмарк?

— Нищо. До вчера сутринта даже не подозирах за съществуването й.

— Хайде, хайде, я си понапрегнете паметта.

— Какво искате, да измисля някаква история? — Епифани се изправи и заобиколи ниската масичка. — Истината ви казвам. Вчера, след като говорих с вас, се обади тази Маргарет Крузмарк. Каза, че на времето била приятелка с майка ми. Искаше да дойде при мен, но аз й казах, че имам среща в центъра. Тогава тя ме покани да намина у дома й, когато имам време. Не беше споменала дума за Джони Фейвърит, преди да отида при нея. Това е.

— Така да е, ще ви повярвам. А и нима някой би могъл да ви противоречи? Къде прекарахте нощта?

— В „Плаза“. Помислих си, че един суперскъп хотел е последното място, където ще потърсят едно момиче негърче от Харлем.

— Запазихте ли стаята?

Епифани поклати глава.

— Нямам толкова пари. А и не се усещах на безопасно място. Цяла нощ не можах да мигна.

— Явно при мен се чувствате в безопасност. Спяхте като къпана преди малко, когато дойдох.

Тя протегна изящната си длан и погали ревера на мантото си.

— Много по-сигурна се чувствам сега, когато вие сте тук. Трябва да ми помогнете.

Хванах я за брадичката и повдигнах главата й. Погледите ни се срещнаха. Прокарах пръст по бузата й.

— По-добре да ви заведа у дома да спите. Много по-удобно, отколкото в агенцията. Ей-сега ще ви откарам.