Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. — Добавяне

28.

Преоблякох се с такава скорост в килера, че и Супермен би ми завидял. Нямах време да подреждам нещата в куфарчето, напъхах всичко, микрофона, слушалката и револвера, в джоба на шлифера и оставих комбинезона и коланите на мияча, в кофата. Едва в асансьора се сетих за вратовръзката и я нахлузих надве-натри.

По цялата улица нямаше следа от Маргарет Крузмарк. Беше споменала за покупки из големите магазини и аз си казах, че сигурно е взела такси.

Качих се на метрото, смених линията на Таймс скуеър и слязох на Петдесет и седма улица. Позвъних в дома на Маргарет Крузмарк от една телефонна кабина. Никой не отговори. Минах пред сградата на Седмо авеню, номер 881, но не се спрях, защото пред асансьорите чакаха хора. Стигнах до ъгъла на Петдесет и шеста улица, запалих една цигара и се върнах назад. Този път фоайето беше празно. Шмугнах се по аварийното стълбище. Не ми се искаше някой от обслужващите по асансьорите да ме познае.

Да се качваш по стълби не е особена забава. Вече не бързах, спирах да си почина през етаж сред невъобразимата какофония на десетина различни урока по музика.

Пристигнах пред вратата на Маргарет Крузмарк запъхтян като тюлен, а сърцето ми биеше като метроном, отмерващ престо. Нямаше никой в коридора. Отворих куфарчето и извадих гумените ръкавици. Ключалката се оказа от често срещан модел. Натиснах няколко пъти звънеца, преди да изпробвам шперцовете.

Третият свърши работа. Влязох и затворих след себе си. Веднага ме блъсна миризма на етер. Също като в болница. Извадих револвера от джоба и се приплъзнах край стената на тъмното антре. Не беше нужна проницателността на Шерлок Холмс, за да се разбере, че нещо не е наред.

Маргарет Крузмарк не беше на пазар. Лежеше по гръб върху ниската масичка посред обширния огрян от слънцето хол, в сянката на посадените в саксии растения. Канапето, на което седяхме преди, се намираше сега до стената, така че тя бе отделена в средата на помещението, подобна на изваяние върху олтар.

Кенарената й блуза бе разпрана и малките й бели гърди биха били наистина приятна гледка, да не беше дългият неравен разрез от диафрагмата до ключицата. Кръвта още се стичаше от раната надолу по ребрата и разширяваше локвата върху масичката. Очите й бяха затворени — поне това.

Мушнах револвера в джоба и поставих пръсти отстрани на шията й. И през тънката каучукова преграда усетих, че е още топла. Лицето и беше спокойно, все едно спеше, а устните й изобразяваха нещо, което много напомняше усмивка. В този миг един стенен часовник отмери пет часа.

Веднага открих оръжието, с което бе извършено престъплението, под масичката. Жречески ацтекски нож от собствената й колекция. Обсидиановото острие не се виждаше от засъхналата кръв. Не го докоснах. Нямаше никакви следи от борба. Канапето бе отместено много внимателно. Веднага си представих как е станало всичко.

Маргарет Крузмарк бе променила решението си. Вместо да ходи по магазините, се е прибрала у дома. Убиецът я чакал там. Той (или тя) я издебнал изотзад и притиснал към носа и устата й памук, напоен с етер. Тя изпаднала в несвяст, без да окаже никаква съпротива.

Едно нагънато молитвено килимче до входа показваше, че са я влачили из хола. Грижливо, почти благоговейно убиецът бе отстранил мебелите, за да има достатъчно място за работа.

Дълго оглеждах наоколо. Всичко си изглеждаше на мястото, с изключение на обсидиановия кинжал. Нито едно чекмедже не беше отворено, нито един шкаф не бе претършуван. Убиецът изобщо не се беше старал да инсценира грабеж.

До високия прозорец, между един филодендрон и една беладона се натъкнах на находка. В една купа, поставена върху, висок меден триножник в старогръцки стил, намерих къс окървавен лъскав мускул, голям колкото топка за тенис. Сякаш част от вътрешност, които някое куче е извлачило от вадата. Трябваше ми известно време, за да осъзная, че за мен животът вече никога няма да е същият. Пред мен беше сърцето на Маргарет Крузмарк.

Претърсих насам-натам и в едно кошче за хартия до входа открих парцал, напоен с етер. Оставих го на мястото му, подарък за момчетата от Следственото. Да си го носят в лабораторията заедно с парчето месо, да пишат доклади в три екземпляра. Тяхна си работа.

В кухнята — нищо особено, но в спалнята открих интересни неща. Леглото не беше оправено, чаршафите стояха на топка, изпъстрени с петна от любовни буйства. Вещицата била и жена. В малката баня до стаята намерих пластмасовата кутийка от диафрагмата й. Празна. Ако се е чукала сутринта, много бе вероятно още да е на нея. Ченгетата ще я открият.

Поставен върху кутия с хартиени кърпички, насреща ми се хилеше череп. Върху етажерката, до кутия с тампони, имаше хаванче с чукало. Двуостра кама, брой на „Вог“, четка за коса, четири дебели черни свещи — всичко това се мъдреше върху капака на казанчето.

Зад бурканче с крем бе мушната отрязана човешка ръка. Приличаше на стара ръкавица с потъмнялата си сбръчкана кожа. За малко да я изпусна, когато я повдигнах, толкова беше лека. Още малко да бях поровил и сигурно щях да открия и око от саламандър.

Бюрото й беше в една тясна ниша, свързана със спалнята. В азбучен класьор с хороскопите на клиентите напразно търсих на „Ф“ като Фейвърит и на „Л“ като Лийблинг. Имаше всякакви окултни справочници и кристална топка. Книгите се придържаха от запечатана алабастрова ваза, голяма колкото кутия за пури. На капака бе изобразена триглава змия.

Прелистих книгите с надежда да открия някаква бележка или нещо друго, но напразно. За сметка на това, прехвърляйки струпаните на бюрото листа, попаднах на едно картонче с черен кант. В горния край бе отпечатан кръг с обърната петолъчка. Над пентакъла се мъдреше глава на козел. А най-отгоре с едри калиграфски букви пищеше MISS A NIGER. Текстът на поканата също бе на латински. Най-отдолу се четяха латински цифри: III, XXII, MCMLIX. Цветница, след четири дена. Имаше и плик, надписан с името на Маргарет Крузмарк. Пъхнах поканата в плика и го прибрах в куфарчето си.

Повечето от другите книжа бяха астрологически изчисления и хороскопи. Хвърлих им разсеян поглед и зърнах един с моето име. Колко ли щеше да се зарадва лейтенант Стърн, ако го открие! Трябваше веднага да го изгоря или да го хвърля в тоалетната, а аз като идиот го прибрах в куфарчето.

Хороскопът ме подсети да надникна в настолния бележник на Маргарет Крузмарк. И добре, че го направих, защото на страницата с 16-ти, понеделник, бе записано: „Хари Анджел, 13,30.“ Откъснах страницата, прибрах и нея в куфарчето. Забелязах, че за 17,30 има друга среща. Часовникът ми беше напред с няколко минути, но така или иначе показваше 17,20 и беше крайно време да се омитам.

На излизане оставих вратата притворена. Някой ще открие трупа и ще повика полицията. Не исках да имам нищо общо с тази история. О, колко хубаво би било! Само дето бях затънал до гуша в нея.