Стивън Бакстър
Война на световете (82) (Изтреблението)

20.
Към столицата

От Далем до центъра на Берлин имало само няколко мили, но Уолтър се придвижвал бавно. Булевардите се пълнели с хора и коли, автобуси, дори конски файтони. С напредването на деня пешеходците вече не приличали толкова на чиновници, тръгнали към канцелариите за поредния работен ден, а на бежанци — цели семейства с деца, старци и багаж, всички устремени в посока, обратна на марсианското нашествие. Гледка, която Уолтър познавал до болка. Принудил се да слезе от колелото и да го бута през навалицата. Точно както в Лондон през 1907-а, момчета продавали вестници още топли от печатницата с последните новини за появата на марсианците. От време на време ги настигал специален автомобил, военен, полицейски или правителствен, понякога черен мерцедес с флагчета, и цивилният трафик му отварял път. Войници имало навсякъде, полицаи също. Изобщо, помислил си горчиво Уолтър, истински парад на униформи.

И ако жителите на Далем били останали слепи за повратното значение на този ден, сега, час-два по-късно Берлин явно си давал сметка за последствията от извънземното нашествие. И все пак, поне засега липсвало усещането за бърз разпад на обществото, което Уолтър помнел от онези страховити юнски дни през седма година. И нищо чудно, решил той. Ако дойдели в Германия, марсианците щели, разбира се, да кацнат близо до Берлин, и германците, разбира се, били готови за това. И все пак се шашнал, като видял камион на чистотата да минава бавно покрай бордюра с включени четки. Точно днес! Но пък Берлин си бил такъв.

Ала камионът на чистотата едва бил отминал, когато от юг и от запад се чул звук като от далечна гръмотевица, несъмнено трясък на оръдия, при това големи, последван от остра миризма на изгоряло по вятъра. Тълпата се люшнала. Усещането за тревога и неотложност се засилило, пешеходците ускорили ход, оформили се тапи, автомобилите свирели с клаксони, войници и полицаи крещели команди.

Уолтър стигнал до Потсдамерплац, берлинския еквивалент на Пикадили Съркъс. Тук трафикът бил хаотичен, а тротоарите — още по-пълни с хора. Ала електрическите рекламни пана все така греели ярко в майската сутрин, а много от магазините и търговските центрове били отворени, забелязал с почуда Уолтър.

А после, съвсем неочаквано, различил силуета на бойна машина.

Неясна заради разстоянието, машината стърчала над сградите — североизточно от Уолтър. А би трябвало да се появи от югозапад… Зърнал бронзовата качулка, която не можела да се сбърка с нищо друго, миг преди тя да се скрие от погледа му с плавно движение. Два аероплана се стрелнали над града по посока на машината, летели много високо.

Първият му марсианец след Лондон! Тръпнещ от силно вълнение, Уолтър си запробивал път на север, към марсианците. Там искал да бъде.