Стивън Бакстър
Война на световете (65) (Изтреблението)

3.
В имението на Бигълоу

Отвътре къщата била като ярко осветена пещера. Хари изчакал с Бил Удуърд на по цигара, докато Мериголд търсела телефон да се обади във вилата на Едисон. Бендът свирел тъжен валс, който Хари познавал добре — „Три часът призори“, което не било съвсем точно, защото още нямало един и половина. Все още имало много хора в балната зала, а също изобилие от шампанско, вино и глъч от развълнувани гласове. Ала едновременно с това се долавяла и известна нервност. Хари си взел чаша уиски с лед и мента от подноса на минаващ келнер, но после видял, че Удуърд го гледа многозначително. Капитанът кимнал и Хари кимнал на свой ред в знак, че е разбрал негласното послание — „Ние ще останем трезви“. Отпил от чашата и я оставил на една маса.

— Имаш ли кола? — тихо попитал Удуърд.

— Тук не. Къщата ми е наблизо.

— Аз дойдох със своята. Раздрънкан додж, но върши работа. Не обичам да си сменям колата всяка година само за да съм в крак с модата за цвета на тапицерията… Май ще ида да я погледна. Преди час трафикът ми се стори натоварен.

— Чух, да. Малко след полунощ. Куп пияни шофьори решили да хвърлят едно око на марсианците, предполагам. — Хари усетил, че се оглежда нетърпеливо за Мериголд, сякаш тримата се били превърнали в екип. — Дай да помислим, Бил. Решихме, че марсианците няма да дойдат на острова, защото би било тъпо да се приземят тук. Нали така? Но те направиха точно това. Защо?

— Сещам се за две причини — отвърнал Удуърд. — Първата е, че са решили да направят обратното на онова, което ние очакваме, за да ни хванат по бели гащи. Някой наш генерал вероятно би разсъждавал точно по този начин. Така де, глупаво е да се набуташ точно пред юмрука на противника. Но от онова, което съм чел за марсианците, а то не е много, ако не броим Едисониадите, те едва ли се интересуват особено какво мислим ние или какво правим, защото дори най-гениалният ни ход не може да ги нарани особено. Така поне изглежда на този етап. Затова втората възможна причина според мен е, че островът им е удобен. От събитията в Англия знаем, че вече не са токова уязвими в краткия период след приземяването, колкото са били при първата си поява. И все пак… дори няколкото минути, докато извадят оръжията си от цилиндрите, дават предимство на врага им. Според мен марсианците са проучили района и са решили, че ако се приземят на острова, това ще им осигури спокойствие през първите минути и дори часове, а после ще могат да поемат в добър ред към града и континента. Ала по каквато и причина да са го направили, явно планът им сработва. На острова почти няма с какво да им окажем отпор. Националната гвардия, полицията… и най-много оръдията на един-два бойни кораба, ако успеят да се придвижат достатъчно бързо.

— Не разбирам от военно дело. Но ще ги спрем, нали? По един или друг начин.

Удуърд го изгледал.

— Виж, Хари, американската армия не е такава, каквато си я представяш. Така де, след Революцията сме участвали само в дребни сражения срещу индианците на запад или в Мексико, или срещу испанците през деветдесет и осма. Ние нямаме голяма редовна армия като в Европа, като германците, руснаците… а дори и като британците след първото марсианско нашествие. Имали сме милионна наборна армия единствено по време на Гражданската война, когато Северът и Югът са мобилизирали свои войски. Ако се бяхме намесили в голямата европейска война от четиринайсета година, може би нещата щяха да са различни сега. Уви, към момента разполагаме едва със стотина хиляди редовни войници, плюс Гвардията и щатските опълчения. И по-голямата част от тези войски се намират далече от източния бряг. Или от западния, в този ред на мисли.

На Хари това никак не му харесало.

— Е, къде са тогава?

— В гарнизоните ни в Пуерто Рико, Куба, Филипините — териториите, които спечелихме по време на Испанската война и които сега трябва да удържим срещу апетитите на германците и на разни други. Някаква част пази мексиканската граница. Друга е пръсната из западните територии, старите индиански земи. Индианците вече не представляват заплаха, но армията поддържа базите си по исторически причини.

— Исторически причини. За бога! Жалко, че марсианците не са се прицелили в Дивия запад. Може би каубоите щяха да ни отърват от тях.

— Не се вълнувай толкова — посъветвал го кротко Удуърд.

— Извинявай. Но федералното правителство все трябва да се е подготвило за марсианска атака. До широката общественост не стигна никаква информация, но властите би трябвало да са получили ранно предупреждение от астрономите.

— Със сигурност. Но как да се подготвиш за атака, която може да те удари навсякъде, както на континенталната част от страната, така и извън нея? Атака, която идва от небето? Пък и не питай мен. Аз съм в отпуск по болест.

— Чакай, това автомобилни двигатели ли са? Сякаш се връщат насам…