Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (9) (Многото лица на любовта)

Осма глава

Дидри не спа добре. Прекара нощта неспокойно, понеже в главата й се въртяха какви ли не мисли.

По изключение не се тревожеше за баща си и за неговото здраве. В последно време той беше почти същият като преди — много по-енергичен, с обичайното си чувството за хумор. Шарлот го обичаше и нежно се грижеше за него. Цялото семейство й дължеше много.

Не можа да спи, заради Сесили и заради Грета Чалмърс, и по-специално нейните основателни тревоги.

От своя дългогодишен опит в британското разузнаване Дидри знаеше, че има различни начини да се получат визи и документи за пътуване, както и други средства, за да се изведат хора от Германия. Проблемът с Щайнбренер беше грозното „Е“, отпечатано в паспортите на евреите. Беше трудно да се снабдят с четири нови паспорта. С визите и пътните документи положението беше същото. Четири бяха твърде много, дори два щеше да бъде трудно да се изработят. Практически и получаване на един можеше да се окаже невъзможно.

Имаше връзка с двама души, които евентуално биха помогнали. От единия няколко пъти беше искала помощ. Той се числеше към висшето командване на Третия райх и Дидри знаеше, че би направил всичко за нея, ако е възможно. И все пак не й се искаше да го моли. От години бяха приятели, тя му се възхищаваше и го уважаваше като скъп приятел. Не искаше още да го търси. Поне не в скоро време.

Седна в леглото и примигна срещу първите лъчи на зората, проникващи през пердетата. След това подпъхна зад себе си възглавници, облегна се удобно и се замисли за втория човек, но и него отхвърли веднага, защото беше свързан с първия. И той заемаше важен пост във висшето командване и можеше да повлече със себе си своя шеф, ако го хванат. Освен това можеше да бъде полезен в други сфери.

Помисли си, че нейната лична свръзка в Берлин е най-подходящият човек. Беше млад, но много съобразителен и с богат опит. Можеше да му се обади по телефона, спазвайки определени условия за сигурност.

Сега това беше главното й съображение. От няколко години знаеше, че в Германия разговорите по телефона се подслушват, особено тези с чужбина. Нямаше съмнение, британското посолство в Берлин не беше имунизирано и Гестапо го подслушваше, но с нейния човек си имаха свой език, неразбираем за всеки друг.

Погледна часовника и видя, че е почти шест. Всички още спяха. Дидри стана от леглото, отиде в банята, изми се и си среса косата. После се върна, облече си копринен халат и слезе долу.

В библиотеката беше хладно и тихо. Тя седна на бюрото на баща си, облегна се и се замисли. Неговият календар беше точно пред нея. Загледа се в него.

— О, боже, събота е — промърмори. — Събота, трийсети юли.

„По дяволите“ — изруга наум, бързо взе решение и набра оператора за разговори с чужбина. Даде номера в Берлин, с който искаше да се свърже.

— Ало? — отговори след четвъртото позвъняване сънен мъжки глас.

— Тоби Иънг още ли живее там?

— Ти ли си, ангелче?

— Да.

— Много се радвам да те чуя. Какво става?

— Последния път, когато бях при теб, оставих един куфар, Тоби. Дали не познаваш някого, който ще пътува насам, за да ми го донесе. Ще платя.

— Ще поразпитам. Друго какво ново?

— Нищо особено. Как е в Берлин? Имам приятелка, която може би ще пътува за там и пита какво е времето.

— Горещо като в ада. Няма въздух, градът смърди. Потим се. Дано да задуха силен вятър, че да го прочисти.

— Времето постоянно се мени, Тоби.

— Знам, ангелче. Обясни ми за куфара. Тежък ли е?

— Доста, опасявам се.

— Сам човек може ли да го носи?

— Не ми се вярва. Необходим е още един човек, може би двама. Но на железопътната гара има носачи. Ще им се плати.

— Разбрах какво трябва да направя. В момента къде си?

— Зяпам поляните.

— Откога?

— От два дена. Защо?

— Просто съм любопитен. Ще се върна при теб. Следващата седмица на старото място. Ще дойдеш ли?

— Ще дойда, Тоби. Благодаря.

— Целувам те, ангелче — каза той и затвори телефона.

Дидри остави слушалката и се облегна. Ако някой беше подслушвал, едва ли беше схванал нещо. Но Тоби разбра, че тя иска да изведе хора от Берлин.

* * *

Сесили чу, че някой я вика, и се обърна. Видя брат си, който й помаха. Беше облечен с костюм за езда и идваше откъм конюшнята. Всяка събота обикаляше на кон земите на Ингам, за да провери дали всичко е наред.

Усмихна се, когато той спря до нея и я целуна по страната.

— Тази сутрин направо сияеш, Сеси.

— Ласкателството отваря всякакви врати, както добре ти е известно, Хари — позасмя се тя и добави: — И ти не изглеждаш зле. Свърши ли вече с обиколката?

— Не, но исках преди това да говоря с теб. Да отидем в градинския павилион, там е по-хладно.

— И усамотено — отбеляза Сесили.

Той я погледна.

— Да, така е.

— Нямам намерение да те укорявам, нали знаеш? Ти си възрастен мъж и имаш право да живееш, както намираш за добре. Само искам да поговорим, главно заради мама.

Хари се разтревожи:

— Нали не е болна?

— Не, разбира се, но е загрижена за теб.

— Знам.

Вървяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. След малко Сесили наруши мълчанието:

— Искам да ти благодаря за Уолтър, Хари. Той все се страхуваше малко от коне, както знаеш, но ти му помогна да преодолее страха си. Много му харесват уроците по езда с теб. Каза ми, че вчера догонил Дейвид и че скоро ще язди по-добре от големия си брат.

Хари се подсмихна.

— Струва ми се, че е на прав път. Между другото снощи ми се случи нещо странно. Блъснах едно момиче с колело.

Сесили се стресна и го погледна смръщено.

— С колело ли? Къде? Сигурно не тук, в имението.

— Точно тук я блъснах. Караше много бързо по пътя за селото и не я видях. — Разказа случката на Сесили, без да я украсява, и завърши: — Оказа се племенница на капитан Джолион и като разбра, че съм Суон, ме попита дали не съм роднина на Сесили Суон, световната кралица на модата.

Сесили прихна и поклати глава крайно развеселена.

— Не познавам Фийби, но познавам майка й Адриана. Сестра е на капитан Джолион и има много голямо семейство. Децата й са около седем.

— Боже мой, това е цяла банда. Но момичето спомена само двама братя — позачуди се Хари, докато влизаха в павилиона.

Седнаха един срещу друг и Сесили обясни:

— Мама не ти е ядосана, Хари, тревожи се…

— Да не плъзнат клюки ли? — прекъсна я той намръщен.

— И клюките ще я поразтревожат заради положението ти в имението. Но повече е загрижена, че си поел по път, „който не води доникъде“, така се изрази тя. Казал си й, че искаш деца, при това не едно-две, и тя знае, че мечтата ти няма да се сбъдне, понеже Полин е твърде стара.

Хари кимна и се замисли.

— Мама има право, Полин е на четирийсет и осем и е на същото мнение. По всяка вероятност не може вече да ражда. Поне Полин така предполага.

— Изглежда много по-млада от възрастта си.

— И аз се учудих, когато ми каза на колко години е. Тя постъпи почтено с мен, Сеси. Полин е добра жена.

— Омъжена жена — наблегна Сесили тихо и хвана ръката му. — Твоя сестра съм и те познавам по-добре от всеки друг. Следователно знам, че сигурно си лудо влюбен, за да продължаваш тази връзка. — Позамълча, поклати глава и завърши: — Но тя не води доникъде.

Хари мълчеше и Сесили промълви:

— Предполагам, че бракът им е нещастен.

— Да, нещастен е. Шелдън пътува много и как да кажа, те нямат интимни отношения, доколкото съм разбрал.

Сесили не можа да не въздъхне.

— О, Хари, Хари, всички така казват, когато изневеряват, независимо дали е мъж или жена. Все същата история, откакто свят светува.

— В брака на Полин мисля, че е истина. Той има други предпочитания.

— Какво намекваш? — Сниши глас, като попита: — Да не би да е хомосексуалист?

— Тя никога не го е казвала открито, сподели само, че нямат интимни отношения. Съпругът й имал по-особени предпочитания.

— Не се изненадвам, че не е обяснила по-подробно. Той може да отиде в затвора.

Хари кимна.

— Вярвам й, Сеси, това е. Ще ми е много трудно да я напусна.

— Споменавала ли е, че ще поиска развод? — попита тя и впери очи в Хари.

— Каза, че той никога няма да се съгласи на развод и че трябва да се примирим.

— Не съм убедена, че трябва да се примиряваш, както Полин го нарича. Обвързал си се с жена, твърде стара да има деца, която очевидно не желае да се разведе по някаква причина. Бъди разумен, помисли за себе си, за бъдещето си. На четирийсет години си. Скъсай с нея и изживей живота си нормално. Ще срещнеш друга. Знам го.

— Чудно ми е, че точно ти го казваш. Още помня как се инатеше и припяваше, че никога няма да обичаш друг, освен Майлс. Чувствам същото към Полин.

— Знам, че е мъчително, наистина знам. Мама мисли, че няма да е зле да заминеш за известно време, да си вземеш отпуска. Всъщност бих искала да дойдеш с нас в Цюрих.

Хари се усмихна едва-едва.

— Двамата с Майлс управляваме имението и когато той отсъства, аз трябва да съм тук. Това означава, че не мога да замина. Обичам да съм с вас. Работата е там, че където и да отидеш, каквото и да правиш, не можеш да избягаш от проблемите си. И преди да възразиш, ще ти напомня, че веднъж ми каза същото за твоите чувства към Майлс.

Сесили кимна. Обичаше брат си, разбираше чувствата му и положението, в което беше попаднал. Искаше й се да го запознае с някоя чаровна жена, но в момента не се сещаше за нито една. Пък и той щеше да се засегне, ако се намеси.

Стана и каза:

— Насреща съм, Хари, винаги когато имаш нужда от мен, както и Майлс.

Той й се усмихна и си тръгна. Сесили се загледа след него, замислена колко хубав мъж е. И не само това, беше мил и внимателен. Щеше да бъде прекрасен баща и добър съпруг.

Сесили се запъти към терасата, замислена за тъжния живот на брат си. Той обичаше Кавендън и работата си. С Майлс бяха много близки приятели и в работата отлично се разбираха. Общуваше с лекота с всички и беше заобиколен от възхищението и обичта на близките си.

Но беше самотен. Леля Шарлот му беше дала къщата си и той живееше там съвсем сам. Сигурно чувстваше празнота.

„Не е честно — ядоса се изведнъж Сесили. — Тази жена го използва. Моят брат заслужава по-добра съдба. И ще я има.“

* * *

След десетина минути на вратата на спалнята на Сесили се почука и тя чу гласа на Дидри:

— Мога ли да вляза?

— Да, разбира се — извика Сесили и отиде да посрещне Дидри. Тя влезе засмяна и носеше рокля, която съвсем наскоро беше купила от магазина в пасажа „Бърлингтън“.

— Да не би роклята да е дефектна? — попита Сесили.

— Не. — Дидри я преметна на един стол. — Както обикновено ми стои идеално. Използвам я като претекст да дойда при теб.

— Да седнем тук. Ако Майлс се появи по-рано, отколкото го очаквам, ще остане във всекидневната. Винаги така прави.

Дидри седна на дивана до Сесили.

— Не искам да ти давам прекалено големи надежди, но говорих тази сутрин с моя човек в Берлин. Той ще провери може ли да помогне на семейството на Грета.

— О, това е чудесно!

Лицето на Сесили светна.

— Не бързай да се радваш, Сеси. И не казвай на Грета нито дума. На никого не казвай, дори на Майлс. С Щайнбренер има много сериозен проблем — техните паспорти. Те се нуждаят от нови-новенички, както ти казах вчера. И според мен четири са твърде много, за да ги получим наведнъж. Може би ще се наложи семейството да бъде извеждано един по един месеци наред.

— О, не, това ще бъде ужасно мъчително за тях — изрече Сесили. — Грета много ще се разтревожи.

Дидри загледа Сесили замислено.

— Не разбираш ли, че това е изключително трудно? На практика е почти невъзможно. В случая Грета няма думата. Ако мога и един човек да изведа, ще бъда щастлива. Кого от семейството да посочим? Какво мислиш?

— Нямам представа. От онова, което знам за професора, съм сигурна, че той ще пожелае първо децата му да заминат. И мисля, че би избрал първо Елизе, дъщеря си. Но мога да попитам Грета…

— Не бива да говориш за това с Грета! — остро я прекъсна Дидри. — Току-що те предупредих, Сесили. Нито дума на никого. Изборът ще бъде направен в последния момент. Моля те, кажи ми, че разбираш колко е трудно и колко е опасно.

— Да, Дидри, разбирам, и съжалявам, че реагирах глупаво.

— Не, не е глупаво. Знам, че нямаш представа каква е ситуацията в Берлин. Всеки е под подозрение. Извинявай, че бях рязка, но ще платят с живота си, ако ги хванат.

Сесили пребледня и кимна.

— Ще съм предпазлива. Осъзнавам колко е сериозно.

Дидри хвана ръката й и я стисна.

— На всяка цена трябва да се пази тайна. Когато отидеш в Цюрих, няма да споделяш с Дафни или с когото и да е друг. Разбираш ли?

— Разбирам. Всичко остава между нас. Никога няма да те злепоставя. — Сесили сви ръката си в юмрук и я протегна напред. — „Верността ме задължава“ — произнесе клетвата.

Дидри сложи стиснат юмрук върху нейния.

— „Верността ме задължава“ — повтори.