Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (20) (Многото лица на любовта)

Осемнайсета глава

Ресторантът, който адмиралът посещаваше редовно, не се намираше далеч от главната квартира на Абвера. И което беше по-важно „Кафе Баумер“, както се казваше, се посещаваше главно от офицери и служители в немското военно разузнаване. С други думи, адмиралът беше в свои води.

Когато в петък в един часа Дидри пристигна според уговорката, я отведоха на неговата маса.

Огледа салона и установи, че посетителите са главно флотски офицери. Имаше и две жени, очевидно секретарки. И ето че след минутка до масата й застана усмихнат и с шапка в ръка генерал-майор Ханс Остер.

— Така се радвам да те видя отново, Дидри — каза той и приседна на единия стол. — Всеки момент ще дойде, ще закъснее съвсем малко.

Също като адмирала, Ханс Остер говореше безупречен английски, но не с изискания акцент, който адмиралът беше придобил по време на следването си в Кеймбридж.

— Ханс, каква приятна изненада. Видях те отдалеч снощи на приема в посолството, но преди да стигна до теб, изчезна безследно.

Той й се ухили.

— Много ме бива в тази работа, както ти е добре известно, Дидри.

Изведнъж около входа настъпи леко оживление. И двамата погледнаха натам, и видяха, че адмирал Канарис влиза, и собствениците Алфред Баумер и неговата жена Гизеле го посрещат.

— Извини ме, Дидри — каза той, сядайки на другия стол до нея. — Задържаха ме на едно съвещание.

— Моля, няма защо, аз току-що пристигнах — усмихна му се тя. — Пък и Ханс се появи преди дори да мигна.

Адмиралът кимна.

— Ханс ще обядва с нас, след това ще разполагаме с времето, което ми е необходимо с теб насаме.

— Разбирам — отговори тя. Двамата мъже вече проучваха менюто и тя също го прегледа. След няколко секунди адмиралът направи знак на сервитьора, който за миг застана до тях.

— Шницел по виенски, без предястие — поръча Дидри.

— Боквурст със зеле — поръча Остер и добави: — Също без предястие.

— Шницел по виенски — промърмори адмиралът. — И моля те, Гюнтер, налей вода.

След като сервитьорът се оттегли и тримата останаха сами, адмиралът се наведе към Дидри и попита:

— Кога заминаваш?

— Утре, както е запланувано. Всички се връщаме в Цюрих. В неделя следобед аз ще отпътувам за Лондон. Трябва да започна пак работа.

— Сама ли ще се върнеш в Лондон или със семейството си?

— С Чарли ще пътуваме. Той ще се подготвя за учебната година в Оксфорд. Дафни и Хюго ще прекарат още няколко дни в Цюрих и после ще се върнат в Кавендън заедно с Майлс и Сесили.

— Добре, много добре. Опасявам се, че на този континент никак няма да е спокойно. — После съвсем тихо добави: — Страхувам се за Чехословакия. Хитлер се е вторачил в Судетската област, което ще доведе само до гибелни последствия.

Дидри, съвсем объркана, остана с отворена уста срещу него. Всички говореха за Судетската област. Но защо така прибързано? Събитията се развиваха по-бързо, отколкото прогнозираха, това беше истината.

Ханс Остер сви вежди и смръщено промълви:

— А дали Обединеното кралство и Франция ще се намесят? Даладие и Чембърлейн няма да позволят военен конфликт.

Канарис въздъхна дълбоко.

— Опасявам се, че вече са се споразумели.

Генерал-майорът се наведе към адмирала и пошушна:

— Говори с генерал Кайтел. Като шеф на щаба на Хитлер положително може да го убеди да се откаже.

— Не може. Чувства се уморен и безсилен. Всъщност точно преди двайсет минути Кайтел ми каза да се подготвя за най-лошото. Както изглежда, няма сила, която да спре Фюрера.

Лицето на Остер доби мрачно изражение, очите му заблестяха разярено. Пое дълбоко дъх и сключи ръце в скута си, очевидно стремейки се да овладее кипналия гняв.

Канарис заговори спокойно:

— Дръж се, Остер. Нашето време ще дойде. В момента сме длъжни да спазваме неговите правила и да поддържаме двойна игра. Нашата игра.

— Ще нападне ли Англия? — попита тихо Дидри.

Адмиралът сви леко рамене.

— Знаеш ли, искрено вярвам, че той не желае, съвсем не. Англофил е. Обожава английската аристокрация, възхищава се на Кралския флот и поиска от мен да създам военно разузнаване, съперничещо на британското, което той смята за най-съвършеното на света. Но… — Генералът млъкна и поклати глава. — Никога не знам в следващия момент какво ще му хрумне. И това ме плаши. Също така искрено вярвам, че само британското правителство ще въздейства.

— Така ми се иска Чърчил да е на власт, а не в опозиция — промърмори Остер и на лицето му се изписаха ужас и неудовлетвореност.

* * *

След четирийсет минути Остер се сбогува сърдечно с Дидри и си тръгна. Най-после останаха сами с адмирала. След като поръча пак кафе, той се облегна и каза:

— Сведението, което искам да предадеш на Уилям Лоусън на пръв поглед не е кой знае какво, но е много важно.

— Знаеш, че ще го предам дума по дума.

— Зная.

Сервитьорът поднесе кафето и после Канарис продължи тихо да говори. И говори много дълго.