Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (36) (Многото лица на любовта)

Трийсет и втора глава

Сесили много добре знаеше, че войната ще се отрази сериозно на нейния бизнес. Понеже не се съмняваше, че скоро ще избухне, съобразяваше плановете си с тази перспектива.

Днес, в хладното утро на понеделника в края на август, двете с Дороти Пинкертон обикаляха партера на една фабрика в Лийдс. Леля Доти прекара уикенда с родителите на Сесили в Литъл Скел и рано-рано Гоф ги докара в града.

Сградата беше близо до центъра. Всъщност беше разположена над Лийдс и канала, който свързваше града с доковете на Ливърпул. Партерът беше необикновено светъл, понеже имаше много прозорци, високи почти до тавана. От петте фабрики, които реши да купи, тази беше в най-добро състояние.

— Наистина си случила с тази сграда, Сеси — каза леля Доти, след като обходиха помещението по цялата дължина. — Чудесно е, много светло и просторно. Жените ще имат добри условия за работа. — Като погледна Сесили, тя продължи: — Знам, че в тази и в другите три ще шиеш униформи. А за петата какви намерения имаш?

— Още никакви, Доти — отговори Сесили и се облегна на един тезгях. — Не е зле да разполагаме с готова сграда, пък ако не се нуждаем от нея, винаги мога да я продам. Или да я дам под наем. В края на краищата е добра инвестиция. Освен това е собственост на компанията, която притежава и тази сграда, затова трябва да купя и двете. Това е задължително условие.

— Мисля, че тази можеш да я ремонтираш и в нея да започне производство за няколко месеца — отбеляза Дороти.

Сесили кимна и погледна въпросително Доти.

— Съгласна ли си с мен, че конфекцията за жени ще се наложи?

— Напълно. Висшата мода няма да се търси, когато избухне войната, неизбежно е. И за да се задържиш в бизнеса, трябва да произвеждаш. Да си го кажем направо, със сигурност избра най-подходящия град. Началото на индустрията за готово облекло е поставено тук.

— Да, знам. Джон Берън е основал първата фабрика за конфекция, след като Сингер изобретил шевната машина. След това шивачът евреин Херман Френд предлага идеята за „шев на парче“. Малки шивачници като неговата, изработват „парчетата“ за костюм. С други думи, в една шивачница се изработват ревери и ръкави, в друга — предниците, в трета — гърбът на едно сако. След това всичко се изпраща във фабриката на Берън, където се шие костюмът. После готовата продукция се разпраща по магазините. Гениално е.

— Спомням си, че преди години четох за това. Тази технология обнови бизнеса и превърна Лийдс в световен център за производство на готово облекло. Но ти няма да използваш този метод, нали, Сесили?

— Не, няма да го използвам. Цялата дреха ще се изработва тук. — Отиде до средата на помещението и разпери ръце. — От входната врата до изхода ще поръчам да се монтират дълги плотове и удобни столове. Искам условията за работа да са най-добрите и най-съвременните.

Дороти явно беше съгласна.

— Кога ще започнеш да наемаш хора?

— Щом приключим с ремонта, ще назнача екип, който да наема жени и мъже, ако умеят да шият. Разбираш ли, Доти, няма да чакам да обявят войната, което ще стане до осем-девет месеца. Ще започна да шия дрехи веднага щом подготвя фабриките. Искам дрехите да се появят час по-скоро на пазара и моите клиентки да свикнат да ги купуват. Намерението ми е да произвеждам повече дрехи от един модел. Ще бъде по последна дума на модата.

Дороти се засмя.

— Браво, Сесили. Прицелила си се право в целта. Какъв етикет ще сложиш на колекциите?

— Не съм измислила още, но ще измисля. Засега използвам „Конфекцията на Сесили Суон“. Но се надявам да ми хрумне нещо по-добро. Моля те, мисли и ти.

— Ще мисля. — Дороти погледна часовника си. — Да тръгваме. Не ми се ще да изпусна влака за Лондон.

— Ще те оставя на гарата. Благодаря ти, че дойде този уикенд.

— За мен беше удоволствие, Сеси, и наистина се запалих по новия ти проект. Сигурна съм, че пак ще имаш голям успех.

* * *

По пътя към Кавендън Сесили се замисли за Шарлот и нейната дилема с Маргарет Хоуъл Джонсън. Сесили грижливо скри реакцията си, когато чу, че леля Гуендолин е родила бебе и че бащата е бил Марк Суон. Но беше разтърсена, шокирана, ужасно се натъжи, че леля Гуен е трябвало да живее дълги години с тази душевна болка.

И едва сега разбра какво е имала предвид Джинивра, когато й каза, че кръвта на Ингам и Суон отново ще се смеси, наблягайки на „отново“. Предсказанията на циганката винаги се сбъдваха.

Сесили беше съгласна, че трябва веднага да се срещнат с госпожа Джонсън, най-вече заради възрастта на лейди Гуен. Както отбеляза Шарлот, независимо от желанието на лейди Гуен да доживее сто години, тя можеше всеки момент да си отиде. И двете искаха тя да види дъщеря си, преди да умре. Сесили беше предложила на Шарлот да помоли госпожа Джонсън за среща днес следобед и се надяваше да я е уговорила, докато отсъстваше.

Когато пристигнаха в Кавендън Хол, шофьорът я остави при пристройката със служебни помещения. В кабинета си Сесили намери на бюрото плик и веднага го отвори. Извади бележка само с няколко думи: „Уговорено е. Днес в четири следобед. Ш.“

Прибра бележката в чантата си и в този момент вратата се отвори. Влезе Майлс и се усмихна щастливо, като я видя.

Целуна я и попита:

— Как мина? На Доти хареса ли й главната фабрика?

— Хареса й и я помолих да помисли за име на този вид облекла.

— Знаеш ли какво? — започна Майлс и се подпря на бюрото й. — На мен ми харесва „Конфекцията на Сесили Суон“. Мисля, че ще изглежда изискано, ако на етикета „конфекция“ е под твоето име. Представи си го. Хайде, затвори очи както обикновено и си го представи.

Сесили затвори очи и след секунда възкликна:

— Майлс, имаш право. Конфекция ще бъде с главно „К“, извезана със сърма, и това веднага ще внушава, че облеклото е специално.

Той кимна и добави:

— Във всеки случай имаме време да помислим.

— Да, имаме.

Тя се облегна, загледа се в него и почувства как любовта изпълва цялото й същество. Той беше неин, нейното по-добро Аз, нейният съпруг. Удивляваше се, че може да си го помисли и да го каже. Понеже сега беше реалност. Бяха родени под щастлива звезда, след като животът ги събра, а не ги раздели, както се случи преди.

— Вторачила си се в мен, Сеси, без да мигаш. Какво се върти в умната ти главица?

Тя стана, приближи се до него, сложи ръце на раменете му, все така взирайки се в сините му очи. Целуна го по устните много пламенно. Той отвърна на целувката й и я прегърна. Притиснаха се един към друг и останаха така много дълго.

Най-после се разделиха, той тихичко се засмя и я погледна замислено, когато видя изражението й. Тя цялата сияеше.

— Какво има, скъпа?

Тя приближи лицето си до неговото и прошепна:

— Хайде да си направим бебе. Искам да си имам още едно дете от теб.

Той пак я прегърна и я притисна до себе си.

— Когато наскоро разбра, че не си бременна, ти олекна. Защо промени мнението си?

— Искам да чувствам, че част от теб расте в мен. Много те обичам. Пък и все си казвахме, че ще имаме четири деца.

Той я погали по косата, преливащ от любов.

— Да, така е. Но ни очаква война. Каза, че не искаш да износваш дете и да даваш живот по време на война.

— Изведнъж се почувствах различно и няма да разреша нацистите да ме изплашат… — Въздъхна и добави: — Те ме предизвикват.

Той я отдръпна от себе си и се загледа замислено и нея.

— Двамата имахме късмет, Сеси. Благословени сме и съм благодарен за всичко, което имаме заедно. И съм съгласен с теб, нека да си имаме още едно бебе. — После добави с лукави пламъчета в очите: — Нали знаеш поговорката „Опитът прави майстора“.

Сесили изпита огромно щастие и силно го прегърна. Когато най-накрая го пусна, прошепна:

— Споразумяхме се. Не е необходимо да си стискаме ръцете. Моята дума е закон.

— Моята също. Време е за обяд, да отидем при папа и Шарлот.

Тръгнаха през двора на конюшните хванати за ръце и Сесили попита:

— Виждал ли си Хари? Как е минал уикендът с Палома?

— Обади ми се по телефона. Щял да остане в Лондон още няколко дни, ако е удобно. Казах му, че ще се оправя. Всъщност ми се стори изпаднал в… еуфория. Мисля, че тази е най-точната дума.

— Аха! Прекрасна новина. Да се надяваме, че си е намерил сродната душа.

— Да не мислиш, че е лесно, госпожо Ингам. Малцина успяват. Мога само да добавя, че съм благодарен, че моята е до мен.