Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (14) (Многото лица на любовта)

Дванайсета глава

Дидри се отдръпна от високото огледало, огледа се и остана доволна от себе си. Беше заела от Сесили семпла вечерна рокля от шифон. Беше синя като метличина, с елегантна кройка, както обикновено, с дълги ръкави и разкроена пола. Бижута почти не носеше, само брачната си халка, перлени обици и часовник. Като последен щрих към тоалета постави на рамото си прочутата брошка на Сесили — бялата копринена роза.

Когато слезе долу, осъзна, че е сама. Огледа се и забеляза в дъното на градината Сесили, застанала на брега на езерото.

— Сесили! — извика и се запъти към снаха си.

— И ти ли подрани? — попита Сесили, като се обърна усмихнато. — Знаех си, че ще дойдеш по едно и също време с мен.

— Ами, да! Разбрах, че искаш да говориш с мен.

Дидри се загледа в нея с въпросително изражение.

— Само за да ти благодаря за съгласието ти, че непременно трябва да придружим Чарли в Берлин. Не бях сигурна дали ще приемеш, когато го предложих.

— Не исках да го лиша от това посещение, след като е толкова запален по журналистиката. И да си кажа честно, това ми дава възможност да говоря лично с моя човек.

— Имаш ли някакви новини? — попита нетърпеливо Сесили и очите й блеснаха.

— Имам и не са добри. Все пак той продължава да прави опити.

Сесили кимна и се загледа в далечината. Натъжи се, сърцето й се сви заради Грета. Дидри я прегърна през раменете.

— Мисля, че в момента е по-добре да не се отчайваме, да храним надежда. Никога не се знае какво може да се случи. Животът е странен.

— Благодаря ти, Дидри, че си готова да помогнеш. Много съм ти признателна.

— Не бива нищо да казваш на Грета. Или да й даваш и най-слаба надежда. Би било ужасно. И няма да посещаваш баща й, когато отидем в Берлин. При никакви обстоятелства. Това е абсолютно задължително.

Дидри изгледа Сесили много сериозно с присвити очи.

— Но тя ще разбере, че съм в Берлин и че не съм сама! — отвърна Сесили. — Ще й се стори странно, ако не го посетя.

— Знам. И без съмнение съвсем скоро всички ще разберат, понеже ще пътуваме заедно. Темата ще се обсъжда. Но сигурно наблюдават професора, както повечето известни личности, и най-вече интелектуалците. Не бива да го приближаваш, може да застрашиш живота му.

— Заклевам се с нашата старинна клетва, че няма да ти изменя. Тя важи, както ти е добре известно. Суон никога не са пристъпвали клетвата си към Ингам — сопна се Сесили.

Дидри кимна, поомекна и добави по-спокойно:

— Ще попитам моя човек може ли да уреди, така да се каже, случайна среща с професора. Трябва да оставим нещата такива, каквито са.

— Ще те попитам само от любопитство, твоят човек от министерството ще бъде ли с теб?

— Не, и няма да говоря за него. Не се съмнявам, че разбираш защо. Да кажем само, че съм го срещнала… случайно. И без повече въпроси. Разчитам, че ще си мълчиш. Помниш ли моите правила?

— Не вярвай на никого. Не говори с никого. Сама се оправяй.

Дидри наклони глава.

— Вече са и твои правила, Сесили Суон Ингам. Разбра ли?

— Разбрах.

В този момент видяха другите от семейството да се събират в лоджията и Дидри хвана Сесили под ръка. Тихо й прошепна:

— Постарай се да изглеждаш изненадана, когато Дафни съобщи, че всички заминаваме с Чарли за Берлин.

— Ще се постарая.

Сесили тръгна в крак с Дидри, докато изкачваха пътеката. Сега вече съзнаваше съвсем ясно, че е безпомощна, също както Дидри. Леля Шарлот беше права, когато веднъж каза, че никой не държи юздите на живота си. Беше точно обратното. „Животът дърпа юздите на всеки от нас“ — помисли си тя.

* * *

През цялата вечер лицето на Дидри остана безизразно. Беше притихнала и почти не говореше. Отговаряше на всеки обичаен въпрос за Берлин и за Третия райх, нищо повече. Крайни, политически и заплетени въпроси оставяше без отговор. Казваше, че няма представа.

Никой на света не знаеше, включително нейното семейство, че е агент от британското разузнаване. Дори любимите й, вече покойници, не знаеха. Леля Гуендолин беше единственият човек, който веднъж има дързостта да я попита направо. Дори тогава Дидри не беше отговорила на леля си точно и я беше оставила да гадае, без да е съвсем уверена в предположенията си. Да се прикрива се беше превърнало в нейна втора природа.

По-късно, когато остане сама в спалнята си, ще си намисли план за Берлин. И ще се моли да бъде успешен.

* * *

Сесили погледна часовника на нощната масичка. Минаваше полунощ, но не можеше да заспи заради хаотичните мисли, които се въртяха в главата й. Вечерта беше много приятна, а храната и вината — превъзходни. Разбира се, настроението стана изключително приповдигнато, когато Хюго съобщи, че всички ще придружат Чарли в Берлин.

След разговора с Дидри преди вечеря Сесили осъзна, че работата е безнадеждна, що се отнася до професора. Дидри го заяви най-безцеремонно и беше изключително песимистично настроена. Сесили въздъхна дълбоко, като си помисли за пътуването до Берлин, което вече нямаше смисъл.

Майлс докосна ръката й и тя разбра, че и той е буден.

— Едва ли не чувам как мислите ти се въртят в главата. Какво има, скъпа? — попита нежно.

— Не зная, някак неспокойна съм, Майлс. Може би заради виното. Нали знаеш, че понякога ми действа така… възбужда въображението ми… или нещо такова.

— Беше такава прекрасна вечер, да отидем до езерото и да поседнем там — промърмори Майлс.

На нощното небе нямаше облаци и безбройните звезди бяха по-ярки от всякога. На брега на езерото имаше ниска скамейка и те седнаха на нея, любувайки се на красивия пейзаж.

— Погледни планините със заснежените върхове и небесния свод, обсипан със звезди… колко красиво е тук, Сеси.

— Да, наистина. Такъв мир и такава тишина. — Поклати глава. — А недалече оттук владеят лудост, хаос и слухове за неизбежна война. Земята, на която живеем, е смайващо красива и въпреки това има хора, които искат да я съсипят.

Сесили потръпна. Майлс веднага я прегърна.

— Знам какво имаш предвид. Спокойствието тук е неповторимо и през всичките тези трудни години дава сили на Хюго. Поне аз така си мисля. — Позамълча, после сведе поглед към нея и повдигна лицето й към своето. — Не искаш ли да отидем в Берлин, Сеси?

— И да, и не — отвърна замислено тя. — Искам да видя какво става, но като че ли се страхувам от този несигурен и престъпен град.

— Нищо няма да ни се случи, скъпа. Ние сме от известно английско семейство и това ни пази — успокои я Майлс, притискайки я до себе си.

— Да, знам — промълви тя.

— Може ли Дидри да помогне на бащата на Грета? — попита Майлс.

— Не ми се вярва — отвърна тихо Сесили и у нея се надигна тревога. — Каза ми, че нейният познат няма възможност да уреди документи за пътуване. Както изглежда, е много трудно да се получат. Няма в наличност.

Майлс попита колебливо:

— Дидри каза ли ти нещо за среща със семейството на Грета?

— Нищо конкретно, Майлс. Само че интелектуалците са постоянно под наблюдение. Каза, че го е прочела в английски вестник — излъга Сесили.

— И аз го прочетох. Гестапо е същинска напаст… арестуват неочаквано хора, които са абсолютно невинни. — След кратко мълчание Майлс добави: — Може би е по-разумно да не посещаваме професора, тъй като ще привлечем внимание към него.

— Съгласна съм. По-скоро ще му направим услуга, ако не го потърсим. — Поколеба се от предпазливост. — Да не би да намекваш, че известните Ингам ще бъдат следени?

— Има голяма вероятност, скъпа. И какво от това? Просто пътуваме за удоволствие и минаваме през Берлин, така да се каже. Постът на Дидри в Министерството на войната винаги е бил тайна за мен, Сеси. Тя никога не говори за работата си, освен че има чиновническа длъжност. Какво мислиш? Това вярно ли е? Или предполагаш, че сестра ми работи в разузнаването?

— Сигурна съм, че е чиновничка в администрацията, факт е, че ако беше в разузнаването, щеше да намери начин да помогне на бащата на Грета.

— Може би. Но съм склонен да се съглася с теб. Както и да е, Дидри не си пада по шпионаж, не е такъв тип. Твърде уравновесена е.

— И аз мисля същото — отвърна Сесили и си отдъхна, че е успяла да заблуди Майлс.