Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (49) (Многото лица на любовта)

Четирийсет и четвърта глава

Сесили и Дороти Пинкертон бяха в кабинета на Сесили над магазина в пасажа „Бърлингтън“. От самото начало й беше любимото място; повечето от работата вършеше тук и скицираше моделите си в ателието до кабинета. Дороти работеше на долния етаж и това беше още едно предимство, понеже винаги можеше да се посъветва с нея.

Дороти знаеше, че Сесили е много разстроена в тази студена февруарска сутрин на 1939-а, и се чудеше как да я успокои. Сесили измънка:

— Толкова съжалявам, Дот, много съжалявам.

— Стига, Сеси. — Дороти стана, седна на дивана до нея и я прегърна. — Престани да се обвиняваш. Не си направила нищо нередно. Дори лекарите не знаят защо една жена помята във втория месец.

Сесили преглътна сълзите си, избърса с ръка очите си и отпусна глава на рамото й.

— Добре съм. Здрава съм. Моят лекар каза, че пак ще забременея. Но съм толкова разочарована, Майлс също. Толкова отдавна искаме да си имаме още едно дете.

— Разбирам те, но д-р Дентън е бил прав, пак ще забременееш — отвърна Дороти.

— Все пак се притеснявам, Доти, заради възрастта си. Тази година ще навърша трийсет и осем. Още малко и ще бъда стара да имам бебе.

Дороти сложи пръст под брадичката на Сесили, повдигна лицето й и я погледна в очите.

— Не си твърде стара. Пък и не бива да забравяме, че не си бездетна. С Майлс имате три прекрасни деца — Дейвид, Уолтър и Вениша, ако случайно не си спомняш. Така де, да погледнем от добрата страна.

Възрастната жена говореше толкова строго, че Сесили изведнъж се почувства ужасно глупава.

— Да, знам, че трябва да съм благодарна за много неща, както и Майлс. А децата растат толкова бързо. Това лято Дейвид ще стане на десет. Как лети времето.

Ядосана на себе си заради самосъжалението, тя веднага се овладя, стана и се премести на бюрото. Погледна часовника и извика:

— Божичко! След няколко минути трябва да тръгвам. Дулси ме покани на обяд. Може ли набързо да прегледаме някои задачи, лельо Доти?

Дороти кимна и седна срещу нея, зарадвана, че успя да я накара да престане да тъгува. Отвори бележника си.

— Прегледах продажбите за последния месец през уикенда. Най-много се продават аксесоари и парфюми. Опасявам се, че с облеклото сме изостанали.

— За тоалетите уникати ли говориш? — попита Сесили.

— Не. Имам предвид конфекцията. Продава се много слабо. Хората се въздържат да харчат… Страхуват се от войната; знаят, че наближава, но не знаят какво да очакват. Спестяват си парите.

— Да, така е. Всички са предпазливи. — Сесили се смръщи. Знаеше, че положението ще се промени. — Може да се дължи и на мрачното настроение, което носи зимата. Времето наистина е ужасно. Ще се постарая да подновя лятната колекция, и то бързо. Жените обикновено си купуват по нещо за лятото. Този уикенд ще прегледам скиците.

— Струва ми се, че няма да можеш, Сеси. Сватбата е в събота.

— Какво ми става? За момент забравих. Няма значение, лятната колекция ще остане за следващия уикенд. — Телефонът зазвъня и прекъсна разговора им. — Ало? Дафни, как си? — каза Сесили и се заслуша за момент, лицето й се промени и стана напрегнато.

Дороти веднага разбра, че се е случило нещо лошо, но мълчеше.

— Шарлот кога си е счупила крака? — Докато говореше, тя погледна Дороти и направи гримаса. После продължи: — Значи Гоф е закарал нея и баща ти в болницата в Хароугейт… — Заслуша се още няколко секунди и отново заговори: — Да, разбирам, Дафни. Обади ми се, ако трябва нещо друго да свърша, и моля те, не се притеснявай. Всичко ще се нареди. Дочуване, скъпа.

Остави с въздишка слушалката.

— Шарлот се спънала и паднала тази сутрин. За щастие се е случило в библиотеката, където навсякъде е постлано с килими. Счупила си е крака горкичката. Иначе е добре и няма наранявания. Но е на седемдесет, за бога. Графът я е завел в болницата и Дафни се е заела с управлението на Кавендън, а със сватбата на Дидри има много работа. — Сесили потърка челото си и взе слушалката. — Помоли ме да кажа на Хюго и Майлс, понеже и двамата са тук, в града. Не е успяла да ги намери. Не знам къде е Хюго. Майлс отиде на преглед при очния лекар.

* * *

Сесили носеше морскосиньо палто и кашмирен шал с цвят, подхождащ на синьото. Беше се облякла топло заради студа. Почти към края на пасажа се сети, че не се е обадила на Майлс, но не се върна в магазина. С Хюго деляха един кабинет и някой от тях все беше научил за инцидента с Шарлот.

Денят беше мрачен, ветровит, с надвиснало оловносиво небе. Студът пронизваше костите й, докато вървеше по Пикадили към хотел „Риц“.

Топлината във фоайето беше много приятна след мразовития вятър. Съблече палтото си и отиде до дамската тоалетна. След няколко минути вървеше през красивия ресторант, който гледаше към станцията на метрото.

Три от четирите „Д“ вече я чакаха. Дулси й помаха, тя й отвърна и се усмихна. Всички в семейството бяха много радостни, че Джеймс и Дулси се върнаха с трите си деца — Розалинд, Жулиет и Хенри. Най-вече им беше липсвала la joie de vivre на Дулси в тези мрачни времена.

След като си размениха поздрави, Сесили им разказа какво се е случило с Шарлот. Притесниха се за нея и за Кавендън, макар да знаеха, че Дафни държи командването като адмирал Нелсън Британската флотилия. Любимото мото на Дафни беше: „Искам всичко да е под конец за десет минути“. Колко пъти се бяха шегували с нея по този повод и пак щяха да се шегуват.

— След като дойде и ти, Сеси, можем да вдигнем наздравица за Дидри.

Докато говореше, Дулси направи знак на сервитьора да им налее шампанско. Дулси вдигна чашата си.

— За теб, наша скъпа Дидри. Пожелавам ти много щастие и радост с Уилям — идеалния мъж за теб. Пожелавам ви дълъг живот заедно.

Чукнаха се и Дидри, поруменяла от радост, отпи глътка и им благодари за подаръците, които й бяха изпратили — копринени нощници и копринено бельо.

— Нямам търпение да ги облека.

— О, но само за няколко минути, нали знаеш! — възкликна Дулси. — После трябва веднага да бъдат съблечени.

Намигна на Дидри и изведнъж усети, че се изчервява, засрамена от себе си.

Останалите също се изкискаха. Дилейси погледна Дулси и попита:

— Уилям наистина ли прилича на Кларк Гейбъл? Само ти можеш да ни кажеш.

— Всъщност са от един тип — отговори Дулси веднага.

— И двамата са високи, добре сложени и стройни. Косите им са черни, имат мустачки и са много мъжествени. Но очите на Кларк са светлосиви, почти прозрачни, а на Уилям са кафяви. Освен това Кларк има трапчинки, когато се смее. Да ви кажа честно, виждала съм такива трапчинки само на дебели бебета — завърши тя и се разсмя от сърце.

— Дебели бебета, а? — повтори Сесили и отбеляза: — Дали прилича на Кларк Гейбъл, или не прилича на Кларк Гейбъл, мисля, че Уилям е най-разкошното същество на два крака от мъжки пол. С изключение на Майлс, разбира се.

Още по-шумно се разсмяха и продължиха да се шегуват с Дидри, но тя нямаше нищо против. Не й се вярваше, че след години на вдовишка самота я очаква щастлив живот.

* * *

След като обядваха, Дидри се върна в Министерството на войната, Дулси и Дилейси — в галерията, Сесили — в магазина. Щом влезе, Дороти възкликна:

— Току-що лейди Гуендолин звъня за втори път, откакто отиде да обядваш.

Сесили съблече палтото и попита:

— Каза ли защо ме търси?

— Не, но гласът й звучеше нормално. Надявам се да съм като нея, ако стигна до тези години. Тя е цяло чудо.

— Ще й се обадя от кабинета. Друг обаждал ли се е?

— Майлс се обади. Каза, че знае за Шарлот от Хюго. Обядвали са заедно и после щял да ходи да огледа трактора.

Сесили разказа на Дороти клюки от обяда и се качи в кабинета си. Седна, взе телефона и набра номера на лейди Гуендолин.

За нейна изненада се обади майка й.

— Мамо, какво правиш там? Всичко наред ли е?

— Естествено, че е наред — отговори Алис Суон. — Шарлот е обещала да дойде тук и да изберат тоалет на лейди Гуендолин за сватбата. Негова светлост вдига голяма врява за счупения крак на Шарлот, затова дойдох аз вместо нея.

— О, добре, слава богу. Мисля, че най-подходяща за сватбата е онази от виолетова коприна.

— И аз избрах нея. Сега ще дам телефона на лейди Гуендолин. Тръгвам, Сеси, закъснявам за събрание на Женското дружество. До утре, миличка.

— До утре. — Сесили поздрави лейди Гуендолин и попита: — Нещо специално ли искаш да обсъдиш с мен, лельо Гуен? Може би за тоалета?

— Не, Сеси, няма нищо общо с тоалета. Исках да говоря с теб и с Шарлот за моето завещание. Но Чарлс няма да разреши на Шарлот да дойде при мен днес следобед заради крака й. Ще уговоря среща с моя адвокат и се надявам с Шарлот да ме придружите. Е, може би без Шарлот при тези обстоятелства.

— Аз ще дойда с теб. Следващата седмица ли?

— О, скъпа, защо не по-рано?

Гласът на лейди Гуендолин й се стори тревожен.

— Заради сватбата. Нали не е нещо спешно? — попита Сесили.

— Когато човек е на моите години, е спешно. Мога да умра в съня си. Или на масата, докато вечерям.

— О, лельо Гуен, недей така. Няма да пропуснеш стотния си рожден ден. Каза ми, че си планирала приема до последната подробност.

Лейди Гуендолин се разсмя, после продължи оживено:

— Искам да променя завещанието си, затова щом пристигнеш, ела при мен. Ще го подпиша, а ти и майка ти ще бъдете свидетели, в случай че си отида, преди да се срещна с адвоката.

Сесили възприе шеговития й тон и се подсмихна.

— Не мисля, че ти е дошло времето. Предполагам, че новото завещание ще бъде легално, но ще попитам Майлс.

— Много ти благодаря, Сеси. Вярвам ти, понеже ти си деловата жена в семейството. — След кратко мълчание продължи: — Ще завещая къщата на Дидри, понеже трябва да остане в семейството. Бях я завещала на Хюго, но той наскоро ми каза, че не я иска. Както и да е, завещавам я, както си му е редът. Също така искам да завещая някои от бижутата си и други ценни вещи на… — Млъкна, после добави тихо: — … на Маргарет, защото тя е моя дъщеря. Искам да ме помни и да знае, че съм я обичала през всичките тези години. Каза ми, че не иска нищо от мен. — Гласът й потрепери. — Само да ме познава.

— Разбира се, че трябва да го направиш, разбирам те, лельо Гуен. Утре след чая ще дойда при теб.

— Чудесно, Сесили. Благодаря ти, скъпа. Сега отивам да напиша завещанието.

Сбогуваха се, Сесили затвори телефона и седна. Изведнъж почувства колко е горда заради лейди Гуендолин. Беше прекрасна жена, пример за всички тях. Беше съвсем с разума си и в добро здраве досега. Да открие отдавна загубената си дъщеря, беше цяло чудо, даже нещо повече, и Сесили знаеше, че това дава стимул на лейди Гуендолин да живее поне още известно време.

След трогателното запознанство отношенията им се развиха. Маргарет заобича лейди Гуен и редовно я посещаваше, винаги придружена от Шарлот заради прислугата.

Но първото впечатление на Шарлот и Сесили не ги подведе.

Още от първия момент Сесили хареса Маргарет и тя наистина се оказа мила и добра жена. Но една стара дама беше най-щастлива, понеже най-после намери душевен мир.