Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (4) (Многото лица на любовта)

Трета глава

Когато вратата внезапно се отвори, Алис се сепна и инстинктивно скочи на крака. Сесили влезе усмихната щастливо. Затича се към майка си, целуна я и я прегърна.

— Извинявай, мамо, закъснях — рече тя и затвори вратата.

— Няма проблем, Сеси, тъкмо си оправях документите — промърмори Алис. Двете влязоха в стаята и седнаха една срещу друга. Алис отбеляза: — Днес си много свежа и хубава, мила, пък и розовото винаги ти е отивало.

— Благодаря. И ти си много хубава, мамо.

— Разбира се, че съм хубава. Облякла съм рокля, ушита от моята дъщеря. Харесвам я, тъкмо за горещ ден като днешния е — удобна и лека.

— Майка си ми и ще получиш от мен каквото и да поискаш. Както и да е, когато говорихме по телефона вчера, ми каза, че работиш върху някаква идея. Каква е тази идея?

— Хрумна ми наскоро. Да отделим земя и да я предоставим на селото. Отидох право при Шарлот и я помолих да определи землището. А тя попита графа и той се съгласи, че идеята е много добра и практична, и веднага отпусна терен.

Алис стана и повика с жест дъщеря си.

— Ела до бюрото ми и си вземи стол. Искам да ти я разясня.

Двете седнаха до бюрото, където бяха документите на Женското дружество заедно с подробна карта на землището, което ще бъде предоставено на селото. Ще се обработва от жените, които желаят да работят полска работа.

Сесили изрече:

— Идеята е практична. Храната ще бъде проблем, ако избухне война.

— Когато избухне — поправи я майка й.

— Да, наистина — съгласи се Сесили и добави с особен тон: — Но можеше да попиташ и Майлс, дори сина си. Хари управлява имението заедно с Майлс.

— Имаш право, можех, Сеси. Но не мисля, че щеше да е редно. Шестият граф още е шести граф. Още е жив и това е неговата земя. Помислих си, че е най-уместно него да попитам чрез Шарлот.

— Сега разбрах, мамо — усмихна се нежно Сесили. Разгледа картата и видя колко разумно беше разпределена земята за обработване.

— Експерт по планиране си, мамо! Хари сигурно е наследил от теб таланта си за градинарство.

— Слава богу, той е много по-умен от мен — промърмори Алис. Погледна многозначително дъщеря си. — Успя ли да говориш с Хари? Нали се сещаш… за онази личност.

Сесили поклати глава и отговори тихо:

— Не, не успях. Трябваше да говорим днес следобед.

— Започна да се разчува за неговата афера с тази скандална жена! — разгневи се изведнъж Алис. — Той си въобразява, че е абсолютна тайна, но не е. Баща ти вече е научил. Вбесен е. Знаеш колко мрази скандалите Негова светлост. А скандалът около брат ти всеки миг ще избухне.

— Съгласна съм с теб, мамо, но той е зрял мъж. На четирийсет е, ако трябва да сме точни. Ще ми каже, че не е моя работа.

Алис кимна, сви устни и каза вече по-спокойно:

— Трябваше да си опича ума, а не да хуква подире й. Полин Малърд е омъжена. Освен това е наследила голямо богатство в Америка, от хайлайфа е, движи се във висшето общество на Лондон и Ню Йорк. А сега и в Хароугейт. Но на теб всичко това ти е известно.

— Ами да, известно ми е, мамо.

— В края на краищата ще стане за смях, ще видиш. И не само това, тя е много по-стара от него.

— Но много красива, както дочух. Поразително червенокоса — възкликна Сесили.

— И си ляга с кого ли не… аз пък това дочух — изрече рязко Алис, като очевидно искаше последната дума да е нейната.

— След като Джинивра ме повика, ми каза, че най-неочаквано ще се случи нещо. Каза ми още да не споменавам нищо пред Хари за жената. Наистина се обърках. После Джинивра добави, че тя ще го изостави, че не е неговата карма, друга жена ще бъде.

Алис учудено изгледа дъщеря си.

— Как Джинивра е разбрала за Полин Малърд? Да не би той да я е водил вкъщи и Джинивра да ги е видяла?

— Не, сигурна съм. Но бях поразена от начина, по който ми го каза, беше толкова сигурна в картината, както нарича своите видения за бъдещето. Освен това употреби думата „карма“. — Сесили изрече озадачено: — Стори ми се странно, че дори знае такава дума, след като не умее да чете.

— О, знае! — възкликна Алис.

— Сигурна ли си?

— Разбира се. Аз я научих.

Сесили така се изуми, че зяпна.

— Кога си я научила и защо не си ми казала?

— Не ми е дошло наум. Просто се… случи. След като отиде да живееш с леля Дороти и чичо Хауард в Лондон, й пратих някои твои стари рокли. Тя дойде да ми благодари и ме попита за теб. Беше много екзалтирана и в този момент почувствах, че има силна връзка с теб, Сеси, че се тревожи за теб и твоето благополучие. Показах й първите отзиви в модните списания за твоите модели. Тогава призна, че не знае да чете. Научих я да чете.

— Колко хубаво си постъпила.

На Сесили това й направи силно впечатление и си пролича по израза на лицето й.

— Беше много прилежна и бързо възприемаше. — Алис се поколеба, преди да попита: — Случвало ли ти се е да почувстваш, че има връзка помежду ви, Сесили?

— Да. И още е така. Преди двайсет и пет години ми каза, че фамилията Суон ще управлява. Да, помежду ни има връзка.

— Какво по-точно ти каза преди двайсет и пет години? — попита Алис, изпълнена с любопитство.

— Всъщност не ми го каза… Един ден я срещнах случайно на черния път. Тя взе пръчка и нарисува на пръстта квадрат с птичка, кацнала върху него. Попитах я какво означава, но тя не ми обясни. След това промърмори „нищо“ и избяга.

— Днес ли ти каза какво означава?

— Не. Преди години се досетих. Квадратът е Кавендън Хол, а птичката — лебед. С картината ми подсказваше, че фамилиите Ингам и Суон ще се свържат.

Алис помълча, после добави тихо:

— Как би могла да знае, че в живота ти ще има такъв обрат. Че ти, една Суон, ще се омъжиш за сина на граф. Така че сигурно вижда нещо и има дарбата да предсказва бъдещето. Вярваш ли на нейните предсказания?

— Да. Винаги съм им вярвала и винаги ще им вярвам.

— Сесили хвана ръката на майка си. — Тя ми го доказа. На нашата сватба ми даде бележка. Беше написала „Суон управлява“ и беше нарисувала същото изображение.

* * *

Сесили си тръгна и Алис излезе в градината да полее цветята. Докато обикаляше лехите с лейката, продължи да мисли за Ингам и Суон.

Нейните три внучета носеха наследствеността на двете фамилии. Също като Сесили понякога се питаше дали други от двата рода са имали потомство. Нямаше представа.

Само Шарлот Суон Ингам вероятно знаеше. Тя пазеше дневниците, които се водеха от векове. Държеше ги в сейф, който сега се намираше в Кавендън Хол в нейната гардеробна. След като й каза всичко това, Шарлот й даде запечатан с клеймо плик и обясни, че в плика е новият код за сейфа.

— Моля те, дай го на Сесили. Нека да го прибере на сигурно място.

Алис предаде плика на дъщеря си заедно със заръката на Шарлот.

Дейвид, първородният син на Сесили, имаше очи с цвят на лавандула, така характерни за всеки Суон. Иначе беше копие на баща си Майлс. И Уолтър имаше същите очи, но чертите му бяха изваяни като на Сесили. И тенът му беше като нейния. Колкото до петгодишната Вениша, тя беше истинска Ингам — със златна коса и яркосини очи. Алис се усмихна, като си помисли колко много прилича Вениша на лейди Дулси, когато самата тя беше на същата възраст.

Внуци. Те бяха такава радост и щеше да бъде щастлива, ако й се родят още. Хари искаше да има семейство. Каза й го преди няколко месеца. Сподели, че иска да се ожени и да има дете… всъщност няколко деца.

Имаше заложби за добър баща, не се съмняваше в това. Но Полин Малърд беше на четирийсет и осем и две мнения нямаше, че е преминала детеродна възраст. Изведнъж я обхвана гняв, но веднага се овладя. Нямаше да се занимава с тази жена.

След няколко секунди обичта й към Хари надделя тревогата и яда й към него. Внезапно изпита съчувствие към сина си.