Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (50) (Многото лица на любовта)

Четирийсет и пета глава

Майлс Ингам си помисли, че най-голямата му сестра Дидри никога не е била по-красива. Носеше рокля от червена коприна, която я правеше грациозна и елегантна, и колието от камеи, принадлежало някога на Полин, сестрата на Наполеон, стоеше идеално на шията й.

Бяха се събрали в жълтата гостна да изпият по чаша шампанско и да вдигнат наздравица за Дидри и Уилям. Беше петък, вечерта преди сватбата. Младоженците бяха застанали до камината и разговаряха с Хари и Палома, която беше бременна в петия месец. Колко си подхождаха и колко щастливи бяха заедно. Също като Суонови се радваше, че са се намерили. Старият му приятел през целия си живот не беше изглеждал по-добре.

Сесили стоеше малко по-напред от Майлс и той я прегърна през талията, дръпна я до себе си и я целуна по страната.

— Браво, скъпа, Дидри направо е поразителна, ти също. — Притисна я малко повече и прошепна: — Всичко ще бъде наред, обещавам ти.

Сесили кимна и се облегна на него, за да го усеща колкото е възможно по-близо. По-рано през деня се почувства уморена и малко тъжна, очевидно заради помятането, но се постара да не й личи. Знаеше, че Майлс не се съмнява, че ще си имат още едно дете. Беше й казал, че го чувства по интуиция. „Божия воля“ — помисли си тя и се усмихна на съпруга си.

Като сведе поглед към жена си и видя тъмните кръгове около очите й, Майлс си спомни онази ужасна нощ преди години, когато беше минал през малката й шивачница на Саут Одли стрийт. Макар и да знаеше, че тя няма да бъде там, отиде, за да почувства присъствието й.

На вратата висеше табела с надпис „Дава се под наем“ и той се беше паникьосал. Тогава осъзна, че ще се тревожи за нея и ще я обича до края на живота си. Осъзна и че жребият е хвърлен и за него няма измъкване.

Едва наскоро започна да разбира, че жребият е бил хвърлен много преди онзи момент, когато Сесили беше на тринайсет, а той на петнайсет. Почувстваха, че се обичат вече не платонично, по детски.

Последваха години на терзания след катастрофалния му брак с Клариса. След това му стана ясно до болка, че трябва да избяга, за да бъде със Сесили най-накрая, както е било речено да бъде. Завинаги.

С радост се замисли за пълноценния си и щастлив живот, което му помагаше да запази хладнокръвие, въпреки ужасните грижи напоследък. Но Майлс реши, че тази вечер бъдещето няма да го тревожи. Искаше уикендът да е щастлив, най-вече заради Дидри. Може би последният щастлив за дни напред.

Погледна още веднъж сестра си и се почувства горд заради нея. Със стоицизъм понесе неочакваната смърт на Пол. Майлс се усмихна в себе си, като си помисли как тя запази независимостта си и как изпитваше необходимост да контролира съдбата си, доколкото това е във възможностите на човек. Досмеша го, че тя настоя да плати вечерята, което доста ядоса баща й. Но поне му разреши да плати сметките за сватбения прием.

Майлс се огледа и видя, че всички са пристигнали. Освен Ингам и четирима от фамилията Суон, забеляза Едуард Глендънинг, бащата на Палома, майка й Адриана Белами, семейство Джолион с Ноуъл, брата на Уилям Амброуз и жена му Вероника. Бяха поканени още Марк Стентън като член на семейството, Тони Дженкинс — приятел на Дидри, с когото се запозна в Берлин, и още един неин приятел — Александър Дюбе. Стана му много приятно, че Констанс и Феликс Ламбер са включени в списъка с гости.

— Голяма навалица стана — каза на Сесили, — макар че Дидри искаше скромна сватба.

Сесили се разсмя.

— Списъците все се разрастват… Само погледни леля Гуен. Наистина изглежда великолепно с нейното кралско виолетово, както го нарича. И е във форма в момента.

Майлс кимна.

— Обзалагам се, че ще направи сто години.

— О, да. Не се съмнявам — отговори Сесили.

След малко при тях дойдоха Констанс и Феликс, после се появи и Дулси, която съобщи:

— Джеймс си намери приятел. Той и Едуард Глендънинг буквално засияха, а пък Алиша ги зяпа с отворена уста и не вярва на очите си, че вижда срещу себе си двама велики актьори.

— Не знаех, че в това семейство има толкова много деца — каза Констанс и погледна Майлс. — Преброих десет.

— Пропуснала си няколко — обясни й той. — Папа има дванайсет внуци и внучки, а тази вечер децата са с две повече — племенникът и племенницата на Уилям.

— Една малка армия… — започна Сесили, но млъкна веднага, като забеляза, че Майлс я гледа втренчено. Не довърши изречението. Чарли и близнаците можеха да бъдат мобилизирани веднага, щом избухне войната.

Феликс наруши неловкото мълчание:

— Много се радвам, че Алекс Дюбе е поканен. Той ще направи звезда от Анабел. Боже мой, момичето свири гениално на пиано.

След малко Дидри дойде при тях и веднага след нея се появи Уилям. На Сесили й олекна, че заговориха на други теми.

Скоро след това Хенсън съобщи, че вечерята е сервирана, и всички вкупом излязоха от синия салон, който беше преобразен в бална зала за сватбата. Шарлот отново беше сътворила магия с цветя из целия салон. Огънят в камината ярко грееше, в един ъгъл тихо свиреха трима музиканти.

— Прелестно е — прошепна Констанс на Дулси. — Вечерта ще бъде незабравима за Дидри и Уилям.

* * *

След закуска сестрите на Дидри и Сесили отидоха в спалнята на Дидри и следвайки старата традиция, щяха да подарят на булката по нещо за спомен — нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо.

— Ето нещо старо — подаде Сесили на Дидри кутийка. В нея имаше дантелена носна кърпичка и миниатюрни златни карфици. — Ще я забода от вътрешната страна на колана ти и няма да се вижда.

— Благодаря, Сесили — каза Дидри и взе подаръка на Дулси. Отвори кутията и възкликна: — О, боже! Великолепни чорапи!

— Купих ги от Бевърли Хилс — обясни Дулси. — От чиста коприна са, идеални за красива булка. Вече имаш нещо старо от Сеси и нещо ново от мен.

— Ето нещо назаем, което да носиш днес — съобщи Дафни и й даде малка кадифена кутийка.

Дидри отвори кутийката и възкликна:

— Обици с диаманти и рубини! Невероятни са, Дафни. Твои ли са?

— Не, наши са. Вчера папа ме заведе в трезора, за да избера бижу, което да носиш на сватбата, и щом видях обиците, разбрах, че са твоите. Но утре трябва да ги върнем в трезора.

Разсмяха се, спомняйки си за изгубените бижута преди години. Най-накрая Дилейси подаде на Дидри копринена кесийка.

— Ето и нещо синьо.

Дидри извади от кесийката син ластик за чорапи, обточен с дантела.

— Нещо синьо да го носиш над коляното. — Дилейси се подхили. — И за разлика от рубините няма нужда да го връщаш. Твой е завинаги.

— Ще си го пазя.

Отново се разсмяха, после Дидри подреди подаръците на леглото.

— Благодаря ви. Бяхте много мили с Уилям, за което също ви благодаря. Всъщност мисля, че той се влюби във всички вас.

— Но ти си единствената му истинска любов — каза Дулси и я прегърна. След това всички я запрегръщаха и тръгнаха да излизат.

Изведнъж Дидри каза:

— Не мога да повярвам, че днес ще се омъжа. И през ум не ми е минавало, че отново ще се влюбя.

— Но се влюби. И това само доказва, че никога не знаеш какво ще ти се случи. Животът е пълен с изненади — отбеляза Дилейси.

— Но не всички изненади са толкова хубави като тази.

— Това е самата истина — съгласи се Дафни. — А сега те оставяме на спокойствие за малко.

* * *

Сесили се върна в един часа да помогне на Дидри с грима и прическата. След това й помогна да облече сватбения тоалет.

Понеже за втори път се омъжваше и беше зима, булката реши да носи костюм с дълга пола, а не булчинска рокля, и Сесили се съгласи с нея. Като отхвърлиха бялото, кремавото и вечното синьо, се спряха на тъмнорозово, което най-много подхождаше на нежния тен на Дидри и на русата й коса.

Като се огледа във високото огледало, Дидри се усмихна и се обърна към приятелката си:

— Много ми харесва костюмът! Благодаря, Сеси. Толкова е шик, а цветът е прекрасен. Не нося често розово, но вече ще ми стане любим цвят.

— Наистина ти отива, Дидри, както и червеното. Червеният цвят също много те отваря. Сложи си шапчицата, но точно отгоре на главата и не я наклонявай.

Дидри нагласи шапчицата, огледа се и се хареса. След това си сложи обиците. Освен годежния пръстен от Уилям и часовника си с диаманти, други бижута не носеше. Мразеше да не знае колко е часът. „Сигурно се дължи на професията ми“ — помисли си тя и пак се обърна към Сесили:

— Как изглеждам, Сеси?

— Екстра, както би казала Дулси.

След миг в стаята влетя Дулси и извика:

— Идвам на инспекция, Сесили. Боже мой! Дидри, изглеждаш екстра!

Сесили и Дидри нямаше как да не се спогледат развеселени. Сесили каза:

— Ела, Дулси, искам да проверя гърба на роклята ти.

Дулси застана пред огледалото, прибра кичур коса и попита:

— Одобряваш ли ме?

Очите на Сесили проблеснаха насмешливо и тя кимна.

— Напълно.

За Дулси беше изработила дълга рокля с най-бледия розов цвят. Също като на Дидри, полата беше до глезените. Роклята беше с дълги ръкави, семпла, но елегантна. Дулси носеше само перлени обици, годежния си пръстен и брачната халка. За да не е като булката, Сесили беше изработила бледорозова панделка за косата на Дулси, а не шапчица.

— Одобрявам и двете ви — усмихна се щастливо Сесили. Тя също носеше костюм с дълга пола от сребристосин фин вълнен плат и харесваше творението си.

— Тръгваме ли? — попита Дулси със светнали от вълнение очи. — Папа ни чака в библиотеката.

* * *

Графът стоеше пред камината, когато Дидри и Дулси влязоха.

Чарлс, с официален костюм и роза в бутониерата, беше още хубав мъж, въпреки седемдесетте си години. Днес изглеждаше жизнен и енергичен, което радваше момичетата.

Целуна Дидри и Дулси по страните и каза:

— Какъв щастлив човек съм с две толкова красиви дъщери.

— Имаш няколко повече — засмя се Дулси.

— Да, наистина, Сеси е моята пета дъщеря. — Погледна ги и продължи: — А тоалетите, които е създала за вас, са великолепни. Трябва да призная, че много ми харесва този розов цвят, Дидри, и твоят също, Дулси. Каква приятна промяна, след като толкова години ви гледах само в синьо.

Дулси се усмихна.

— Леля Гуендолин днес няма да може да ни дразни, че носим синьо, за да отива на очите ни.

Чарлс се усмихна.

— Трябва да тръгваме. Закъсняваме.

Дулси извика:

— Отивам, папа, ще се видим в църквата.

Чарлс и Дидри тръгнаха след нея.

— Много се радвам за този брак, Дидри — каза Чарлс и потупа нежно ръката й. — Харесах Уилям още щом го видях, и веднага разбрах, че се интересува от теб като от жена, а не само като колега. Много съм доволен, че реших да се намеся…

Не довърши изречението и я потупа по ръката.

— Твоята намеса дойде съвсем навреме, папа. Благодаря ти и че поговори с Робин. Той също хареса Уилям, но след разговора с теб се почувства спокоен и без задръжки повярва на Уилям.

— Добро момче е, интелигентно и чувствително… дори мъдро като възрастен. Днес ще бъде до теб.

Мълчаливо изкачиха възвишението и след секунди влязоха в малката църквица. Четиримата шафери ги посрещнаха. Бяха много елегантни, всеки с роза в бутониерата. Робин беше най-отпред, приближи се, целуна майка си и каза с широка усмивка:

— Красива булка си, мамо.

Чарли и братята му близнаци — Томас и Андрю, усмихнати като Робин, също поднесоха комплиментите си на булката.

Шаферите въведоха булката в църквата, където чакаше Дулси с булчинския букет. Тя беше шаферка, единствената, която Дидри пожела.

Дулси подаде букета от бледорозови карамфили и рози на Дидри, а нейният беше от розови пъпки със същия цвят като роклята й.

Чарлс поведе дъщеря си.

Дидри се радваше, че денят е ясен и слънчев. Светлината нахлуваше през прозорците с витражи и изпълваше църквата с цветовете на дъгата. Погледът й се спря за момент на тези витражи, на които бяха изобразени предците й с хералдически знаци на воини.

Тя беше една от многото младоженки Ингам, които се бяха венчавали тук, и беше доволна, че сватбарите не са много, за да се венчае в семейната църква. Тя беше много по-скъпа на сърцето й, отколкото голямата църква в Литъл Скел. Беше пропита със семейната история, с миналото, с наследеното от поколенията… и с бъдещето. С Пол се ожениха в Лондон. Днес сватбата й имаше съвсем различен характер.

Госпожа Паркингтон все още беше органистка и свиреше „О, съвършена любов“. Музиката кънтеше в цялата църква. Но Дидри беше потънала в своите мисли и сякаш нищо не забелязваше.

Спомни си Пол. Той имаше специално място в сърцето й и завинаги щеше да си остане там. Знаеше, че би поискал добър мъж за нея и любящ баща за Робин.

Началните акорди на сватбения марш я накараха да подскочи и тя погледна стреснато баща си. Той прошепна:

— Любимият момент на госпожа Паркингтон… свири с все сила, за да раздруса булката.

Баща й я потупа по ръката и двамата тръгнаха по пътеката към олтара с вперени право напред погледи.

До олтара ги очакваше Уилям с брат си Амброуз, който беше негов кум.

Когато баща й я предаде на Уилям и се отдръпна, тя погледна своя любим и се усмихна. Той също й се усмихна и Дидри почувства как неспокойствието й преминава и душата й се умиротворява.

* * *

Според местната традиция селяните от Литъл Скел, Хай Клиф и Мобри се бяха събрали пред църквата и ги посрещнаха с радостни възгласи, пожелания за щастлив семеен живот и дъжд от конфети и розови листенца. Дидри и Уилям вървяха по пътеката, благодаряха с усмивки, махаха им и им благодаряха. Скоро след това прекосиха двора и отвориха вратата на Кавендън Хол.

Грамадното фоайе беше тихо, чуваше се само тиктакането на високия стенен часовник. Уилям прегърна Дидри, притисна я до себе си и се целунаха.

Той я загледа.

— Моя съпруга си… толкова ми е трудно да повярвам.

— Повярвай — прошепна тя. — Залепен си за мен вече.

— С много силно лепило — разсмя се той.

— Хайде, Майлс ми каза да отидем в зеления салон в южното крило. Ще ни чака там със Сеси и фотографа.

Салонът беше празен и докато отиваха към подредените за семейната снимка столове, Уилям спря изведнъж.

— Сигурна ли си, че искаш да отидем в Париж за нашия меден месец?

— Да, сигурна съм.

— Добре, скъпа. Аз обичам Париж. И това може би ще бъде последната ни възможност да посетим Града на светлината, преди адът да се отвори.

Майлс и Сесили пристигнаха с фотографа и асистента му. Малко след тях се събра и цялото семейство.

— Надявам се, че снимките няма да продължат безкрайно — тихо каза Дидри на Майлс.

— Ще се погрижа — отговори той. — Остави на мен.