Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (57) (Многото лица на любовта)

Петдесета глава

Операция „Динамо“, кодовото име за евакуацията от Дюнкерк, завърши на 4 юни 1940 година.

Почти 400 000 английски и френски войници бяха изтеглени от бреговете на Франция и спасени. Успехът на операцията се дължеше главно на Кралския военноморски флот и на неговите 222 кораба, както и на дръзката малка армада, управлявана от храбри цивилни, която наброяваше 800 плавателни съда от най-различен тип. Операцията беше окачествена като най-мащабната евакуация на войски в историята. Цяла Англия ликуваше.

Същия ден Уинстън Чърчил държа реч пред Камарата на общините и нацията. В началото заяви, че трябва да внимават да не приписват на това избавление качества на победа. „Войни не се печелят с евакуация“ — бяха думите му.

След това ораторският му дар се прояви с пълна сила, когато произнесе най-достойните думи и може би най-възвишените. Тези думи ще останат в историята:

„Няма да униваме и да се предаваме. Ще отидем до края, ще се бием във Франция, ще се бием по морета и океани, ще се бием с все по-голяма мощ във въздуха, ще защитим нашия остров, каквато и да е цената, ще се бием по бреговете, в десантните зони, по полета и улици, ще се бием по хълмове; ние никога няма да се предадем.“

Дидри знаеше колко надарен човек е и колко е прозорлив. Само той можеше да спаси западната цивилизация от злото, от варварския нацизъм. Уилям беше на същото мнение.

Отново се съсредоточи в работата си и загледа бележката, която Тони току-що й връчи. На нея пишеше: „Seelove also fly. In June“.

Загледа Тони и каза:

— Seelove на немски означава „морски лъв“. „Немецът ще полети. През юни.“ Това е предупреждение. Всеки момент ще ни нападнат.

Смрази се при тази мисъл. Погледна календара на бюрото си. Беше четвъртък, шести юни.

— Откъде дойде сведението? — попита най-накрая.

— Чрез нашата свръзка във Ватикана. Абсолютно сигурен съм, че е от Рицаря.

— Аз също. — Дидри стана. — Да отидем при Уилям.

След малко Уилям прочете известието и веднага се съгласи с тях.

— Веднага ще отида при министър-председателя. Той трябва да е запознат със случая. Макар че с неговата далновидност, той очаква Вермахтът да ни нападне всеки момент.

Уилям вдигна телефона. Дидри седна, Тони се извини и излезе.

Уилям говори с някого от кабинета на министър-председателя и стана.

— Трябва да тръгвам. Веднага. — Усмихна й се. — Канарис ще бъде моят герой завинаги и знам, че ще се съгласиш с мен, че е смел.

— Наистина не отричам. Той е изключителен. Винаги се старае да ни осигури време да се подготвим за тежки събития, които предстоят.

Заедно излязоха от кабинета. Уилям я целуна по страната.

— До скоро.

Дидри се върна в своя кабинет, седна на бюрото и се замисли за Вилхелм Канарис — шеф на Абвера, немското военно разузнаване, за неговата ненавист към Хитлер и Третия райх. Той наистина рискуваше всичко, като помагаше на британците, както и много от неговите колеги и немски генерали, според които Хитлер унищожаваше Германия.

Помисли си за ужасяващото нападение на Полша през миналия септември, преди почти година.

„Затова решихме да обявим война на Германия — помисли си тя — и решението беше правилно.“ Те щяха да бъдат следващите. Знаеше, че Канарис е бил шокиран, ужасен и отвратен от онова, което е видял в Полша, и действително се е разболял. Ненавистта му към Хитлер растеше.

На вратата тихо се почука и Тони влезе.

— Спомних си нещо. Имаш ли минутка?

Тя кимна.

— Тъкмо си мислех за завземането на Полша и как Хитлер изби всички католически свещеници, и унищожи католическата църква. Нищо чудно, че Ватиканът е настроен толкова антинацистки.

— Така е, но малко хора го знаят. Когато наскоро бях в Испания, Рицаря отбеляза най-безцеремонно, че кардиналите са избрали за папа Пачели, заради качествата му на прозорлив политик.

— Не се изненадвам, тайните служби поддържат агенти във Ватикана. Знаем го, защото имаме работа с тях.

Тони продължи:

— Тази забележка ми беше убягнала и сега си я спомних. Помислих си, че трябва да ти кажа.

— Добре че ми каза. На пръв поглед не изглежда нещо важно, но мисля, че има голямо значение. Съобщава ни какво ще бъде отношението на папа Пий XII към нас. Той ни е събрат.

Тони се усмихна.

— Папата ще се сражава индиректно, но ще се сражава с Хитлер.

— Да. Трябва, ако има намерение да победи. Нацистите искат да заличат от света католическата църква. Папата ще я защитава с цялата си власт, каквото и да му струва.

— Имам чувството, че Светият престол е развъдник на интриги — каза Тони. — Но като куриери положително са ни много полезни.

— Именно. Имаш ли новини от Етоал? Как са нещата при нея?

— Колкото и да е странно, обади ми се преди час. Вече е в Анеси, съвсем близо до границата, ако трябва набързо да бяга. При нея всичко е наред.

Дидри беше доволна, че Етоал, нейната свръзка във Франция, е близо до швейцарската граница. От друга страна, може би щеше да се наложи да се придвижи на юг, по пътя на военните действия в момента. Прованс беше най-вероятното назначение за Етоал.

Смарагд, другата й свръзка, беше останал в Париж, където имаше семейство. За него не се притесняваше. Поне в момента.

Неочаквано мислите й се насочиха към съвсем друг обект. Наистина ли Канарис познаваше папа Пий XII? Или съобщението до Тони беше импровизация? В първия момент си помисли, че това е загатване, че папата е техен съмишленик. Но как би могъл да знае Канарис, след като не се познаваше лично с папата?

Дидри имаше добра памет и сега си спомни годината преди пролетта на 1939. Ако не грешеше, кардинал Еуженио Пачели беше ръкоположен за папа в Рим през март или април. Беше римлянин по произход и възпитание. Преди да стане папа, е бил държавен секретар на Ватикана.

Това беше всичко, което знаеше. Стана и отиде при Тони в съседния кабинет.

— Канарис познава ли лично папата?

— Нямам представа. Но мога да разбера. Ще се поразровя — отговори той и я покани да седне.

— В чия градина? Трябва да внимаваме много — каза тя и седна.

— На моя братовчед от бащина страна. Неговата майка е католичка и той е възпитан като католик. Всъщност е свещеник.

— Идеята е добра.

— Какво по-точно искаш да попитам? Не мога без повод да спомена името на Канарис, нали?

— Не, разбира се, няма да е разумно. Кажи му, че трябва да напишеш сведение за папата и дали знае нещо, което ти не знаеш. Нещо необикновено може би. Даже клюка, за да придадеш живост на изложението. Хайде, обади се, веднага — каза нетърпеливо Дидри.

Любопитството на Тони към интереса й се разпали и той се обади.

— О, здравей, Айвър. Тони се обажда. Как си?

След като си размениха обичайните новини, Тони мина на въпроса:

— Виж, нуждая се от помощта ти и всъщност затова ти се обаждам. Трябва да пиша нещо за моя шеф. Темата е твоят шеф. Искам да кажа папа Пий XII. Ще ми се да включа по-неизвестни факти, нещо интересно или някой анекдот, за да стане по-пиперливо.

Заслуша се и се разсмя:

— Да, досещам се, че не знаеш нищо пиперливо за него. Може би необичайно… някое хоби? Например пътувал ли е в чужбина?

В другия край на телефона, в Кардиф, Айвър възкликна:

— Разбира се, че е пътувал. Беше в Америка!

— В Америка ли? Боже мой, колко интересно. А в други страни ходил ли е?

— В Германия със сигурност, защото там имаше служебен пост — обясни Айвър с известна гордост.

— Служебен пост ли, къде в Германия? — попита Тони и погледна Дидри.

— Посети Мюнхен като официално лице, ако си спомням правилно. Беше също нунций в Берлин в края на двайсетте, но повече нищо не знам.

— Е, благодаря ти, старче. Все е нещо, откъдето да започна, а ти ако се сетиш нещо друго, обади ми се вкъщи през уикенда. Още веднъж благодаря.

Тони обясни:

— Преди да стане папа, кардинал Пачели е бил нунций в Берлин през двайсетте. Любопитно, нали?

— Може би оттогава познава Рицаря. От Берлин. Мисля, че кардинал Пачели, когато е бил млад, се е движел в светското общество и е познавал всякакви хора. Може още малко да поровиш. Но много дискретно.

— Мога ли да попитам на какво се дължи този интерес?

Тони повдигна вежда.

— Държа да знам какви връзки имат хората, кои са приятелите им. Това ми разкрива много. Не забравяй, Канарис познава Франко… дори много добре, от което ние се възползвахме. Изглежда, нашият приятел е така убеден във влиянието, което има над Франко, че е в състояние да запази неутралитета на Испания.

— Не е необходимо да ми напомняш. Сега Рицаря наблюдава Каудийо и папата…

Не довърши изречението, понеже на вратата се почука. Влезе Уилям Лоусън и затвори вратата.

— Как е министър-председателят? — попита Дидри.

— Бори се ожесточено. Изпраща благодарности на моя екип, т.е. на вас двамата. Показах му бележката, обясних му нашата теория и той изглежда се съгласи.

Уилям седна до Дидри.

— Попита ли как си се сдобил с информацията? — поинтересува се Тони, като се взираше внимателно в Уилям.

— Не точно. Попита: „Източникът благонадежден ли е?“ и аз отговорих „Да“. Добавих, че е от Ватикана, той кимна и ме погледна много красноречиво, сякаш знае всичко за шпионите във Ватикана. Попита ме може ли да предаде сведението чрез „С“ на М16 и очевидно аз се съгласих.

— А той обади ли се на Мензиз? — попита Тони.

— Обади се. Пред мен. Каза на С, че съм при него и защо. М16 нямат информация за морските лъвове. Явно това отговори С. Но каза, че веднага ще се поинтересува. Преди да си тръгна, министър-председателят сподели, че по негово мнение германците ще ни нападнат след около месец. Когато го попитах това официално донесение ли е, той поклати глава и каза, че такова е предчувствието му. Хитлер първо трябва да приключи с Франция, преди да нападне нас.

— Струва ми се вярно, Уил, понеже обикновено Рицаря ни дава месец предупреждение — каза Дидри тихо.