Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (18) (Многото лица на любовта)

Шестнайсета глава

Майлс не можеше да не се усмихне в себе си, докато минаваха през фоайето на хотел „Адлон“. Всички се извръщаха и ги заглеждаха.

„Нищо чудно — помисли си той. — Жените изглеждат поразително.“ Сесили носеше копринена рокля с цвят на лавандула и огърлица около шията от няколко реда аметисти, Дафни беше с бяла копринена рокля и сапфирените си бижута, Дидри беше с взетата назаем черна рокля, освежена с перлите на Мармадюк. Бяха елегантни, изискани и с неподражаемо достойнство.

След секунди се озоваха на Унтер ден Линден. Веднага свиха по Вилхелм щрасе, където на №70 се намираше британското посолство.

Неочаквано Дидри се изравни с Майлс и го хвана под ръка.

— Предупредих всички, че обществото ще бъде разнородно и че не бива да се смущават от множеството нацистки офицери. Ще бъдат облечени с най-хубавите си сиви военни униформи, ще се усмихват елегантно, почуквайки токове, и ще се покланят като марионетки. А гестаповците ще познаеш по евтините им костюми и мрачните физиономии.

Майлс не можа да не се разсмее.

— Ни най-малко не се съмнявам, че Дулси е наследила от теб цветистия си език, а ти си го наследила от леля Гуендолин. — Притисна ръката й. — Нямам търпение, да не говорим за младока Чарли. Забележи, Дафни още не е склонна да се забавлява в Берлин по мое мнение. Ще я наглеждаме тази вечер, нали?

— Ще й мине, Майлс. Ето, пред посолството сме, ще влезем и ще се озовем на късче наша земя в чужда страна, където ще бъдем наистина в безопасност.

Майлс вдигна поглед към британското знаме и се усмихна красноречиво на сестра си. После се обърна и помаха на останалите от семейството да побързат.

Влязоха заедно в посолството и почти веднага бяха посрещнати от Негово Превъзходителство сър Невил Хендерсън, посланикът в Берлин. Беше застанал на площадката на широкото стълбище. Усмихваше се сърдечно, докато ги поздравяваше с присъщия си чар и финес.

Дидри поведе Дафни, Хюго и Чарли, следвани от Сесили и Майлс. Остана последна и след като сър Невил се ръкува с нея, я задържа за кратко и й каза тихо, че след приема ще поговорят по-дълго. Беше много любезен.

Дидри и нейните близки се запътиха към салона, където пред вратата ги чакаше Тони Дженкинс. Забърза към нея широко усмихнат. Разцелува я по страните, след което тя го представи на Дафни. Видя, че остана поразен от нейната красота, всъщност загуби ума и дума и му трябваше малко време да се опомни и да поздрави сестра й.

След това Тони предложи:

— Да отидем да си вземем по чаша шампанско. Ще ви представя на някои интересни хора.

Влязоха и застанаха за малко, оглеждайки салона. Имаше много гости. Жените бяха изключително елегантни, мъжете носеха или вечерни костюми, или униформи.

Салонът беше просторен, с френски прозорци и кристални полилеи. Навсякъде имаше цветя и Дидри усети, че тази вечер атмосферата е пропита с очарование. Свиреше квартет, сервитьори с бели ръкавици и фракове сновяха между гостите с подноси с шампанско и с хапки с деликатеси.

Тони, Майлс и Чарли си взеха по чаша шампанско и всички влязоха в салона. Както обикновено разговорите стихнаха за момент и шумът спадна с няколко октави, когато всички погледи се отправиха към блестящите и аристократични представители на фамилията Ингам.

* * *

Хюго и Чарли се смесиха с тълпата, водени от любопитство.

— Дано да се забавляват — промърмори Дидри.

Сесили попита:

— Познаваш ли някого тук, Дидри?

— Всъщност не. Но виждам познати лица в онази компания. Всичките са чуждестранни кореспонденти, главно на британски вестници, но ми се струва, че мъжът, с когото разговарят, е Уилям Ширър — американски писател. Известен е като специалист по въпросите, свързани с Третия райх. От години е в Берлин и отразява събитията.

Дафни каза:

— Искам да ви кажа, че Чарли наистина ми направи голямо впечатление. Осъзнах колко сериозно се е заел да стане журналист, колко е целенасочен и осведомен. Попива всяка информация.

— Трупа всякакви новини — намеси се Сесили. — Според Майлс много го бива, нали, скъпи?

— Да, талантлив е и се е отдал изцяло на бъдещата си кариера. Имаше нужда да поразшири хоризонта си и през тези няколко дни вие му го осигурихте.

След малко Тони се върна при тях заедно с красива двойка и се обърна към Дафни:

— Това е вашата стара приятелка лейди Арабела Кънингам, сега принцеса фон Витенберг, и нейният съпруг принц Курт.

— Боже мой! Арабела, така се радвам да те видя — възкликна Дафни, подавайки ръка усмихната.

Принцесата също й се усмихна и каза:

— Минаха години, откакто не сме се виждали, но не си се променила, Дафни. Все същата красавица си.

* * *

След като си размени поздрави с двамата фон Витенберг, Дидри, както обикновено, започна да наблюдава, вслушвайки се в приятните разговори.

Появи се Хюго и след като го представиха на Витенбергови, пошушна на Дидри и Тони:

— Чарли е на върха на щастието. Разговаря с красива рускиня, всъщност още една принцеса или по-скоро княгиня.

Тони се въодушеви:

— Това е княгиня Ирина Трубецкая. Трябва да говоря с нея. Извинете ме за момент.

Дидри му се усмихна, кимна и се обърна към Хюго:

— Колкото до мен, никога повече няма да се тревожа за Чарли. Мисля, че знае как да се грижи за себе си. Знае и как да общува с хора. Има дар слово.

Хюго се усмихна.

— О, да, думите направо се леят от устата му. — Сниши глас и добави: — Какво странно сборище. Някой от чиновниците в посолството сигурно се е побъркал. Дочух един мъж да казва, че няколко дами от дома на мадам Кити са тук… най-предпочитаният публичен дом в Берлин.

Дидри избухна в смях.

— Вярно е. Жените с грозни тоалети и евтини бижута ей там положително са от контингента на мадам Кити. Офицерите от СС, които са с тях, явно са очаровани.

— Страшно им е провървяло — промърмори Хюго и се обърна, когато Тони каза:

— Хюго, Дидри, искам да ви представя княгиня Ирина Трубецкая.

Дидри се озова срещу прелестна, засмяна дама. Грамадните й сини очи искряха, лъскавата й кестенява коса обрамчваше красиво, изключително нежно лице. От нея струеше безгрижие и човек изобщо не би предположил трудните й детство и младост, които Тони описа.

— Изключително приятно ми е да се запозная с вас — каза Ирина на Хюго. Повтори същите думи на Дидри и добави: — Тони спомена, че лейди Дафни е стара приятелка на Арабела. Колко е хубаво, че се срещат след толкова години.

— Сестра ми е много развълнувана. Откакто се срещнаха, не престават да разговарят — отбеляза Дидри.

— Виждам — отвърна княгиня Ирина с нежен, музикален глас. Английският й с едва забележим акцент беше перфектен.

Дидри веднага я хареса, хареса й нейното жизнерадостно и непринудено поведение. Носеше рокля от черна дантела и единствените й бижута бяха малки перлени обици и часовник. Но тя беше олицетворение на елегантността и имаше изключително обаяние.

Чарли, който вървеше след княгинята и Тони, се присъедини към компанията. Застана до баща си, явно беше възхитен от княгинята. Помисли си, че е около двайсет и пет годишна, но какво от това. Искаше да се сближи с нея. Беше голяма красавица.

Тони погледна внимателно Дидри и прошепна:

— Исках да се запознаеш с княгинята, но сега ще ви лиша от нея. Само за малко. Трябва да поговоря насаме с нея.

— Разбира се, Тони — сви вежди Дидри и се загледа в него. — Мисля, че сър Антъни Пери идва към нас заедно с някакъв мъж.

Тони проследи погледа й и кимна.

— О, боже мой, да, той е. И мисля, че с него е старият му приятел професор Щайнбренер.

Тони веднага се запъти към тях да ги поздрави. След малко сър Антъни се ръкуваше с Дидри, преди да им представи професор Щайнбренер. Сър Антъни попита за лейди Гуендолин и Дидри отговори, че е добре, после се обърна към професор Щайнбренер:

— Вашата дъщеря Грета работи при моята снаха Сесили, професор Щайнбренер. Случайно е тук тази вечер. Зная, че ще се зарадва да се запознае с вас.

Изражението на Хелмут Щайнбренер веднага се промени. Тъмнокафявите му очи, така тъжни и уморени преди миг, се оживиха и заблестяха. Той се усмихна.

— Но това е прекрасно, лейди Дидри.

Той не се сдържа и се заоглежда.

— Къде е прочутата Сесили Суон, за която моята Грета постоянно говори?

— Ще я доведа — каза Дидри и погледна много красноречиво Тони, когато се отдели от компанията.

Разбра, че Дидри иска да поговори с княгинята насаме, за да я помоли за помощ. Загледа се след нея, докато отиваше при Сесили. Тя беше със съпрузите фон Витенберг и Дафни. Когато започнаха да разговарят, каза на сър Антъни:

— Моля да ме извините, сър, и вие, професоре. С княгиня Ирина трябва да разменим набързо няколко думи с Уилям Ширър. Ще отнеме само няколко минути.

— Няма никакъв проблем, Дженкинс — отговори ученият.

— Благодаря, сър Антъни.

Хюго се обади:

— Не се притеснявай, Тони, ще се погрижим за сър Антъни и професор Щайнбренер, нали, Чарли?

Синът му кимна и веднага се обърна почтително към сър Антъни:

— Прочетох статията ви в „Дейли Телеграф“, сър, и ми хареса изключително много. Надявам се един ден и аз да пиша статии.

Прочутият учен се усмихна ласкаво и четиримата мъже веднага се захванаха с темата за британската журналистика. Изказаха се мнения за и против, както и възхищение от нея.

* * *

Дидри се възползва от пауза в разговора и обясни:

— Току-що се запознах с професор Щайнбренер. Казах му, че си тук. Елате, ще ви представя на професора.

Сесили се усмихна щастливо, а Майлс зяпна сестра си, слисан от съобщението.

— Ама че новина — успя най-накрая да произнесе.

— Прекрасна новина! — възкликна Сесили. — Чудя се какво прави на прием в посолството.

Дидри веднага отвърна:

— Доколкото разбрах, е стар и близък приятел със сър Антъни Пери, който е поканен. Очевидно е дошъл в Берлин, за да изнесе поредица от лекции по философия.

— Заведи ни при тях — разбърза се Майлс, след като позна сър Антъни в компанията на Хюго и Чарли.

Дидри задържа Сесили да не се втурне след него.

— Помни, нито дума за каквото и да било. Дръж се естествено. Майлс е досетлив и почти никога не те изпуска от поглед. Внимавай какво говориш.

Сесили кимна.

— Ясно ми е. Моля те, не се тревожи, Дидри. Не съм толкова тъпа. Зная какво е заложено на карта.

Запознанство не беше необходимо, когато Майлс и Сесили застанаха пред професор Щайнбренер. Той грабна ръцете й и я придърпа към себе си.

— Каква невероятно приятна изненада! И през ум не ми е минавало, че някога ще се запозная с вас. Благодаря ви, безкрайно ви благодаря за добрината ви към моята дъщеря. Грета постоянно говори за вас.

— Тя е истинско чудо, професор Щайнбренер, моята дясна ръка. Не зная какво бих правила без нея — отвърна Сесили.

Дидри се отдръпна, за да остави на спокойствие професора със Сесили и Майлс. Хюго, Чарли и сър Антъни също се отдръпнаха и потънаха в разговор.

По едно време множеството в средата на салона леко оредя и точно тогава Дидри я видя. Полин Малърд. Любовницата на Хари. Дидри отново се взря в нея, за да се увери, че наистина е тя. Не грешеше, тя беше. Не вярваше на очите си. Госпожа Малърд стоеше до по-възрастен мъж и една жена, която й се стори странно позната. И изведнъж се досети. Полин беше с лейди Даяна Мосли, една от сестрите Митфорд, съпруга на председателстващия английската фашистка партия. „Виж ти, виж ти — помисли си. — Чудесата никога не свършват.“ Нямаше как да не се замисли за политическите убеждения на Полин Малърд. Почитателка на Хитлер ли беше като лейди Даяна?

Точно в този момент го видя да идва към нея. Рицаря. „Боже мой, какво прави тук?“