Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (70) (Многото лица на любовта)

Шейсет и първа глава

Сесили беше доволна, че е в Лондон, тъй като идването ставаше все по-трудно напоследък. Снощи дойдоха с Майлс от Йоркшир. Той имаше час при очен лекар и тя веднага прие предложението да го придружи.

Беше ветровито мартенско утро, студено, но слънчево, и тя с удоволствие се разходи от Саут стрийт до пасажа „Бърлингтън“.

Имаше среща с Дулси, която искаше да си купи от нейните бели копринени шалове, каквито носеха бойните пилоти. Жените много ги харесваха и те изобщо не се задържаха на склад. Също така много се търсеха квадратните с ярки цветове, с които жените си правеха тюрбани. Дори Клемантин Чърчил, съпругата на премиера, носеше такъв тюрбан.

Обстановката се променяше към по-добро и хората гледаха по-оптимистично на живота. Това се дължеше на Америка. На 7 декември 1941 японците бомбардираха Пърл Харбър. Без провокация двеста самолета унищожиха по-голяма част от Американския тихоокеански флот и избиха хиляди военни и цивилни. Рузвелт веднага обяви война на Япония, след това Германия обяви война на Америка и така Съединените щати влязоха във войната. През 1942 започнаха да пристигат бойни пилоти, войници, моряци, които промениха облика на Лондон, ако не и на Англия.

Струваше й се, че всички американци, които тя и Майлс срещаха, са високи, хубави, с естествен чар, и на нея й беше особено приятно да я наричат с малко старомодното „мадам“.

Тя и нейните зълви се запознаха с доста американски военни в заведението на Ема Харт. Ема беше щедра във всяко отношение и прецени, че има нужда от място, където летци, войници, моряци да се отпускат, да се запознават с момичета и да се забавляват. Затова купи стар склад и го преустрои в много приятно заведение с барове и ресторант, имаше дори дансинг с оркестър.

Цял Лондон говореше за това заведение и то винаги беше претъпкано. Всъщност Ема създаде нещо като интернационална територия. Там се събираха поляци, чехи, французи, които преди година се зачислиха към Кралските военновъздушни войски, както и янки, както ги наричаше Ноуъл Джолион. Атмосферата беше приятна, сърдечна и приятелска. Не беше необичайно Ема да се появява в заведението по няколко пъти в седмицата. Нейните дъщери Дейзи и Елизабет често идваха да помагат. Правеха сандвичи, кафе и наливаха питиета.

Скоро беше ред на Сесили и на нейните зълви да помагат и тя с нетърпение очакваше да отиде отново в заведението. Обикновено Майлс, Джеймс и Уилям се лепваха за тях, понеже Ема беше очарователна и те я харесваха, харесваха и шумотевицата, и мъжката компания.

Дулси я чакаше, когато пристигна в магазина, и леля Доти почти веднага пъхна в ръката й чаша горещ чай.

— Навън е гадно — каза Дулси, след като я прегърна. — А горкият Джеймс днес е на външни снимки. Не биваше да го наричам „горкия“, нали? Щастливо момче е, след като прави филм за Александър Корда. В стихията си е. Интересното в случая е, че сър Алекс управлява „Метро Голдуин Майер“ в Лондон, така че филмът е част от договора.

— Ще съобщя на Ема кога ще отидем в заведението. Какво ще кажеш за четвъртък? С Майлс ще останем цялата седмица в Лондон. Ще се върнем в Кавендън в петък.

— Съгласна съм. Ще попитаме Дидри и Дилейси. Ще дойда с теб, дори те да не са свободни.

След като изпиха чая, се качиха в студиото на Сесили и Дулси седна.

— След войната може би за кратко ще се върнем в Холивуд. На Джеймс му харесва да работи там и Кларк Гейбъл му липсва. Предполагам, че и Джеймс липсва на Кларк. Беше съсипан от смъртта на Карол Ломбард. Когато беше тук миналата година, Джеймс видя, че е коренно променен. Сякаш е друг човек. Той така и не се съвзе след нейната смърт. Не мисля, че ще я прежали. Джеймс леко се притесни, когато се появи Кларк с униформа на капитан от Американските военновъздушни войски. Участва във военни действия като артилерист и лети над Германия.

— Джеймс не му ли каза, че са му увредени слуховите нерви?

— На Кларк му е известно, но знаеш какви са мъжете. На Джеймс му тежи, че не е на бойното поле.

— И на Майлс, но той има проблеми с очите. Затова носи очила. Нека да приемем фактите. Кавендън се нуждае от Майлс. Иначе кой ще управлява имението?

— Дафни, разбира се — веднага отговори Дулси. — Знаеш, че е готова да се заеме с всичко, особено ако се отнася за Кавендън. Ще й сложим ореол скоро. А защо не два.

— Не бъди зла, Дулси. Знаеш колко е добра.

— Само се шегувам, Дафни е най-добрата.

* * *

Ноуъл Джолион се отправи много пъргаво към четирите „Д“, щом ги забеляза в заведението на Ема. След като целуна всяка една от тях, попита:

— Къде са съпрузите ви?

— В някой от баровете, пият с Ема и Блеки. Защо се интересуваш? — попита Дулси.

— Защото доведох някои от моите янки, които си умират да се разкършат на дансинга. Какво ще кажете, момичета?

— Не съм по бурните танци, Ноуъл — отговори Сесили. — Но фокстрот танцувам.

— Аз танцувам суинг — каза Дилейси. — Но очаквам един приятел.

Тази вечер тя беше ослепителна с нейната нежна красота. Златистата й коса блестеше, очите й изглеждаха още по-сини заради сапфирените обици и синята рокля. Засенчваше всяка една жена там.

— О, хайде, дай на моите славни янки възможност, Дилейси. Момчета на място са. До един ги харесвам и…

— Аз харесвам техните униформи — прекъсна го Дулси и му намигна хитро. — Така че ще танцувам с удоволствие.

— А твоят янки кой е?

— Мисля, че го познаваш. О, ето го, идва.

Дилейси се извини и забърза към висок, красив полковник, който я търсеше, оглеждайки се. След малко го доведе да се запознае с Ноуъл.

— Камерън Даниелс, Ноуъл Джолион. Ноуъл е боен пилот от Бигин Хил и наш съсед в Йоркшир.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и веднага заговориха за авиация. Дилейси се засмя, сви рамене и каза на Сесили:

— Да отидем да си вземем по чаша шампанско. Сега Камерън е в стихията си. Умира да си говори с момчетата и да лети.

* * *

Сесили разговаряше с Дилейси на бара, изпълнена с възхищение към своята най-близка приятелка още от детството.

През изминалите десетина години Дилейси се промени, стана по-самоуверена и си спечели име на експерт по изкуството. Нейната голяма любов Тревърс Мъртън й вдъхна вяра в нея самата и изглади пораженията, които й нанесе първият й брак. Дилейси беше умна и заслужаваше да бъде отново щастлива.

На Сесили й олекна, когато преди няколко години тя показа вратата на Питър Мъсгроув и скъса с него. Отначало беше истинска напаст и не я оставяше на мира, но после го мобилизираха. Загина при Дюнкерк, поне така предполагаше Дилейси, понеже трупът му не беше открит. Дилейси се държа като благородна дама, каквато си беше, и отиде при родителите му, за да им поднесе съболезнованията си.

— Камерън харесва ли ти? — попита изведнъж Дилейси и свари Сесили неподготвена, понеже говореха за изкуство.

— Харесвам го, и Майлс го харесва — отвърна предпазливо тя. — Защо питаш?

Дилейси се подсмихна хитро.

— Той има много сериозни намерения към мен, Сеси. Какво мислиш?

— Какво чувстваш към него? Това ме интересува.

— Той ме вълнува, но съм предпазлива. Чудесен мъж е, прилича малко на Тревърс — умен, джентълмен, разсмива ме. Между другото ми разправи, че през четирийсет и трета се е засякъл с Кларк Гейбъл в Полбрук. На другите им било много забавно, че прочута кинозвезда служи на боен самолет. Но Камерън го харесал и му се възхитил. Каза, че по мъжество нямал равен, и в края на краищата другите пилоти също видели, че е искрен, че не е фалшив.

— Джеймс се кълне в него, и аз също го харесвам. Мил човек е и не парадира. Но как се сети за Кларк?

— Защото каза веднъж на Камерън, че животът му го е научил всеки ден да живее, все едно е последният му.

— Може би това е заради внезапната смърт на жена му Карол. Нали загина в самолетна катастрофа — каза Сесили. — Кларк споделил с Дулси, че намерили от нея само парченце от обици с диамант и рубини, които й бил подарил на Коледа. Носи това парченце в медальон на шията си.

Дилейси се взираше в нея и очите й се навлажниха.

— Колко тъжно, че си е отишла по този начин.

След малко се появи Камерън и покани Дилейси на танц. Сесили се загледа след тях. Напоследък Дилейси беше по-красива от всякога. Роклята й се носеше около нея, докато танцуваше. „Какви хубави крака има — помисли си Сесили. — Разкошна е. Всеки мъж ще се влюби в нея. Двамата изглеждат, като че ли са един за друг. Като Джинджър Роджърс и Фред Астер са. И фокстротът им си го бива.“

* * *

Малко по-късно същата вечер компанията се събра около пианото и пяха заедно с пианистката любими песни.

Точно преди да си тръгнат, Сесили отиде при Дилейси и я дръпна настрана.

— Камерън предложи ли ти да се омъжиш за него, Дилейси?

— Не още, но мисля, че ще ми предложи.

— Какво ще му отговориш?

— Ще му кажа „да“.

— Ще заминеш и ще ни оставиш. Ще ни бъде много тъжно — отбеляза Сесили, но после се усмихна. — Все пак животът си е твой и трябва да откриеш щастието.

— Никога няма да ви напусна, Сеси. — Наведе се и я целуна по страната. — Благодаря, скъпа. Завинаги сме заедно.