Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (5) (Многото лица на любовта)

Четвърта глава

Грета Чалмърс остави слушалката на телефона и не отдръпна веднага ръката си. Усещаше стягане в гърдите. Очите й се напълниха със сълзи. Преглътна ги и примигна няколко пъти.

Никога не беше долавяла такова отчаяние в гласа на баща си. Беше отпаднал духом и тя знаеше причината. Той не виждаше изход. В края на разговора им й каза: „В капан съм. Всички сме в капан. Никой не може да ни помогне, liebling“. След като й каза, че я обича, че всички я обичат, затвори телефона.

И тя ги обичаше — баща си, мащехата си, природените си сестри Хеди и Елизе и брат им Курт. Живееха в Берлин, но понеже бяха евреи, разбираха, че трябва да имигрират незабавно, за да се спасят от своеволията на чудовищния Трети райх. Искаха да отидат в Англия, където щяха да имат дом при нея, докато се устроят. Имаха паспорти, но нямаха визи, нито билети. Бяха в безизходица, както баща й току-що беше казал.

Грета трескаво се замисли. Хрумнаха й различни идеи. Погледна часовника си. Беше почти три и половина и Сесили щеше да се върне всеки момент. Овладя се, пусна слушалката, оправи якичката на роклята си, седна с изправен гръб и приглади тъмнокестенявата си коса.

Знаеше, че Сесили се тревожи за нея и за проблемите на баща й. Но до този момент не беше намерила решение. На никого не му идваше наум решение, а тя имаше доста приятели в Лондон. Оказа се, че и нейната работодателка е истинска приятелка със състрадателно сърце.

Щом Грета и Сесили се запознаха, веднага „си паснаха“, както се изрази Сесили. Харесаха се и отношенията им бяха чудесни. Никога не си казаха лоша дума, никога не прекрачиха общоприетите граници.

Сесили често се шегуваше, че общуват по телепатия, защото постоянно мислят за едно и също по едно и също време.

— И двете сме родени през май, затова — заключи Сесили, след като бяха работили заедно година. И двете бяха родени през първата седмица на май, само че Сесили беше шест години по-възрастна от Грета.

Работата като секретарка на Сесили Суон й харесваше и независимо от това, че беше много, нейната работодателка се трудеше не по-малко от нея. Понякога Грета потреперваше, като си спомняше как от страх щеше да пропусне интервюто в магазина в пасажа „Бърлингтън“. Най-накрая събра кураж и се срещна с прочутата модистка. Веднага получи секретарското място. На следващия ден започна работа в модна къща „Сесили Суон“.

По съвет на Сесили Грета се приготви да направи списък със задачите, които й предстоят, за да подготви къщата си за семейството си, затова извади от чантата бележник и молив.

В Кавендън Сесили й каза да вярва в бъдещето, вдъхна й увереност, че в края на краищата близките й ще успеят да избягат от нацистка Германия и Грета ще трябва да се погрижи за тях. Това беше нейното най-голямо желание.

Така й се искаше съпругът й Рой да беше жив. Много бързо щеше да се справи с това положение. За съжаление почина много млад преди пет години.

Започна да прави списък с допълнителните покупки, с които да подреди още по-удобно жилището си.

— Ето ме и мен! — извика Сесили, влизайки в кабинета на Грета. — Извинявай, че закъснях точно когато трябва да хващаш влак.

— Имам предостатъчно време. Гоф каза, че трябва да тръгнем оттук в 4:30, за да хвана влака в 6:00 за Кинг Крос.

— Тогава да не бързаме и да поговорим. Ще подпиша писмата и ще прегледам с теб другите задължения. Какви срещи имам в понеделник?

— Не са много — отговори Грета. — Постарах се денят ти да не е натоварен, понеже във вторник заминаваш за Цюрих.

След като подписа писмата, Сесили погледна секретарката си и попита:

— Свърза ли се с баща си?

— Свързах се, но той ми се стори доста мрачен.

Грета се изненада, че гласът й е толкова спокоен.

— Естествено, разтревожен е и обезсърчен. Но ще се опитам да ти помогна. А ти знаеш каква съм, когато се захвана с нещо. Щом има проблем, трябва да го разреша, при това бързо, преди да ми се е изплъзнал. В случая ми е необходима помощ. Сигурна съм, че го съзнаваш. Имам предвид един близък, който ще ме посъветва как да постъпя.

Грета само кимна. Безусловно й вярваше, знаеше, че ако има някой, който ще й помогне, това е Сесили, тази красива и талантлива жена, на която безкрайно се доверяваше.

* * *

Малко по-късно Сесили минаваше през фоайето на Кавендън, когато чу музика. Закова се на място и се заслуша.

Вълшебните звуци идваха откъм жълтата гостна. Анабел, дъщерята на Дафни, свиреше на пианото. Никой друг нямаше нейния чуден талант.

Тя беше на четиринайсет и свиреше от малка. Пианото беше нейна страст. Сесили постоянно говореше на Дафни колко е надарена и че един ден може да стане концертираща пианистка.

Майката само се усмихваше нежно, защото без съмнение вярваше в това, но не искаше да си признае. Прелестната Дафни, която Сесили обожаваше, беше прекалено изтънчена, за да се хвали с децата си. Но и петте бяха талантливи и много умни. Алиша искаше да стане актриса, Чарли — журналист, а близнаците проявяваха интерес към бизнеса на баща си.

Сесили продължи през фоайето към гостната. Пак беше закъсняла. Отвори вратата, застана на прага и надникна.

Отдъхна си, като видя, че не е последна. По изключение. Леля Шарлот и графът бяха там, също и лейди Гуендолин. Анабел, разбира се, седеше на пианото и започваше нова пиеса — „Лунната соната“ на Бетховен. Очевидно Дидри беше пристигнала от Лондон по-рано. Седеше между лейди Гуен и сина си Робин, който беше на единайсет, и в момента оживено й разправяше нещо. Робин всяко лято прекарваше ваканцията в Кавендън с братовчедите си.

Нейните деца — Дейвид, Уолтър и Вениша седяха около детската маса в дъното на салона. Тази новост бе въведена от Шарлот, която вярваше, че ще си прекарват по-приятно времето на следобедния чай, ако са отделно от възрастните. Децата приеха идеята на драго сърце. Имаше два свободни стола на тяхната маса, явно за Робин и Анабел.

Още щом влезе, Сесили чу тих, радостен писък. Вениша я беше забелязала. Малка, радостна топчица с ангелско личице, руси къдрици и ясносини очи литна към нея, щастливо засмяна.

Сесили се наведе и грабна в прегръдките си петгодишната си дъщеря.

— Видя ли — прошепна й тя, — спазих обещанието си. Днес не съм последна.

Двете си имаха тайна игра. Сесили винаги идваше последна за следобедния чай и Майлс я дразнеше по този повод. Дъщеричката й се сърдеше на татко си и сега Вениша очевидно тържествуваше, тъй като този следобед майка й се появи преди него.

Сесили хвана за ръка Вениша и двете поздравиха усмихнато и топло всички, един по един. След това отиде до детската маса и целуна синовете си.

Робин стана и я целуна, след това седна при децата, последван от Анабел. Сесили целуна лейди Гуендолин и каза:

— Колко си хубава с тази рокля. Пурпурният цвят все така добре ти стои.

— Благодаря, Сесили. Трябва да ти кажа, че я имам от няколко години, но пък ти знаеш. — Тя се подсмихна и продължи: — Пестелива съм, пазя всичките си рокли, които си ми ушила. Добре, че другите ти клиентки не носят стари рокли, иначе ще фалираш.

Сесили се съгласи с лейди Гуен и седна между нея и Дидри. Обърна се към Дидри и прошепна:

— Мога ли да поговоря с теб после? По работа.

Дидри кимна.

Графът погледна Сесили и каза сърдечно:

— Благодаря ти, Сеси, че разреши на Грета да ми напише онези писма. Много ме улесни.

Грета често помагаше, а с Дидри и Робин беше много близка. Не се отдели от тях през тежките месеци след смъртта на Пол Драмънд, съпруга на Дидри и баща на Робин.

— Моля ви, тя помага винаги с удоволствие.

Чарлс Ингам се загледа в снаха си с обич. Отнасяше се към нея като към своя дъщеря и безкрайно й се възхищаваше.

— Съчувствам на Грета. Тревожи се за семейството си, но нищо не може да направи. Има ли вести от баща си?

— Днес говори с него. Професор Щайнбренер й е казал, че в момента е невъзможно да напуснат Берлин.

Графът стана много сериозен, когато поде темата:

— Положението в Европа е тежко. И ние…

Шарлот бързо му прошепна:

— Да не обсъждаме пред децата какво става в Европа. — Забеляза, че Дейвид и Робин слушат внимателно дядо си. — Малките са наострили уши.

Преди Чарлс да отговори, вратата се отвори със замах и Дилейси влетя в гостната зачервена и задъхана.

— Здравейте! — изрече жизнерадостно и веднага отиде при баща си и Шарлот. Разцелува ги, после седна до лейди Гуендолин, хвана ръката й и я целуна по страната.

— Попита ме дали имам новини от Дулси и Джеймс, когато ми се обади в галерията онзи ден. Тази сутрин получих писмо от Дулси…

— Извинявай, Шарлот, извинявай, татко, че закъснях. Наложи се да проведа един телефонен разговор. Беше важен — каза Майлс, влизайки веднага след Дилейси.

— Няма проблем, Майлс — отвърна графът.

— Извинен си — добави Шарлот сърдечно. Майлс й беше любимец.

— Закъсня, закъсня, закъсня! — зазвуча ликуващо хор от детски гласове.

Вениша се разкиска, също и Сесили, и в този момент влезе Хенсън с много сериозен вид. Загледан в лорд Мобри, попита:

— Да сервираме ли, милорд?

— Разбира се, Хенсън, моля те. Всички се събраха.

След като прислугата сервира и всички се укротиха, лейди Гуендолин поде разговора:

— Хайде, Дилейси, чакаме новини от Холивуд.

— Всичко ще ви разкажа — отговори тя и остави чашата си. — Дулси и Джеймс са добре, близначките и малкият Хенри — също. Децата направо пращят от здраве и енергия. Снимали са половината от новия филм, в който играе Джеймс. Той с удоволствие се снима с „Метро Голдуин Майер“. Но Дулси и Джеймс искат да се върнат в Англия.

Дилейси млъкна и погледна красноречиво леля Гуендолин. После отмести поглед към баща си, Шарлот и сестра си Дилейси.

Лейди Гуендолин каза:

— Мисля, че знам причината. Англичанин от глава до пети като Джеймс има за свой дълг да бъде в родината си в тези опасни времена. А като познавам Дулси, съм абсолютно сигурна, че се чувства по същия начин.

— О, две мнения по този въпрос няма — съгласи се Чарлс.

Майлс се намеси разпалено:

— Предполагам, че щом Джеймс завърши снимките, ще напуснат Калифорния.

— Да се надяваме — отговори Дилейси на брат си, — понеже има проблем. Джеймс е сключил дългосрочен договор с Ем Джи Ем. Очевидно шефът на компанията е голям негов почитател. Като е обвързал Джеймс с договор, е направил страхотен удар. Дулси се съмнява, че ще го освободи от договора.

— Предполага, че от студиото имат и други проекти за филми — изтъкна Дидри. — Договорът обвързва, както ви е известно. И не само това, Джеймс носи големи печалби на Ем Джи Ем. Разбира се, че няма да искат да го освободят.

Сесили я прекъсна:

— Всичко подлежи на преговори. Сигурна съм, че има начин да се разреши проблемът, ако поиска човек. — Погледна Дилейси и се усмихна на най-скъпата си приятелка. — Ами Феликс и Констанс? Те не са ли в Америка, Дилейси?

— Да, в Ню Йорк са. Следващата седмица заминават за Лос Анджелис. Дулси се моли Феликс да се договори с господин Луис Би Майер.

Като се загледа в Дилейси любопитно, Майлс попита:

— Защо го споменаваш с цялото му име? Смешно е.

Тя се разсмя.

— Смешно е, нали? Но в писмата си Дилейси така го нарича, и аз просто повтарям думите й.

— Феликс Ламбърт е хитра лисица и Констанс не му отстъпва — отбеляза Дидри. — Затова Джеймс им вярва и държи те да го представляват. Оставете тази работа на тях. Все ще измислят нещо. В края на краищата те са професионалисти. Открих, че е много по-добре да оставиш нещата на професионалистите.

Сесили кимна.

— От опит знам, че Феликс непременно ще направи някой фокус.

Дилейси кимна и се обърна към баща си:

— Ще се зарадваш, че Дулси е много доволна от начина, по който ръководя галерията. Особено от печалбите, които тази година са огромни. Освен това ще получиш чек със значителна сума за Фонда за реставрация на Кавендън.

— Възхищавам ти се, Дилейси. Браво, скъпа — похвали я баща й.

— Но това е чудесна новина, сестричке — възкликна Майлс. — Наистина си свършила страхотна работа.

Дилейси му се усмихна.

— Благодаря. Ти ме научи как да въртя търговията. Също и Сеси.

Майлс се усмихна и отиде при децата. Преди да си отвори устата да каже каквото и да било, отново започна хоровото пеене:

— Закъсня, закъсня, закъсня, закъсня, закъсня, закъсня.

Разроши косата на Уолтър, който бе диригентът на този хор.

— До един сте малки разбойници. Непослушни момчета сте, така да знаете!

— Ами аз непослушно момиче ли съм? — попита Вениша, зяпнала баща си с блеснали очи.

Майлс заобиколи масата, застана до нейния стол и каза нежно:

— Непослушна си. Но това не означава, че не те обичам. — Погали светлорусата й главица. — И определено си любимата ми дъщеря.

— О, тате, не ставай глупав. Имаш само една дъщеря и това съм аз.

— Понякога ми се струва, че доста като теб се спотайват наоколо.