Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (17) (Многото лица на любовта)

Петнайсета глава

— Добре че си сама — каза Дидри, като влезе след Сесили в нейния апартамент в хотел „Адлон“. — Къде са всички?

— Решиха да отидат в „Тиргартен“ понеже Чарли не е видял още парка, и Дафни го придружи. След това ще обядват в „Хорхер“.

— А на теб не ти ли се ходеше, Сеси?

— Всъщност не, в настроение за работа съм… — Млъкна и леко се подсмихна. — Майлс иска да се посветим изцяло на ваканцията, но мен никак не ме бива да бездействам. Трябва да се обадя на Доти, да прегледам куп документи. Предстои война и имам много планове за бизнеса. Всичките са неотложни.

— Разбирам. Говори ли с Грета тази сутрин?

— Не, нямах повод да говоря с нея, пък и не ми се искаше, ако трябва да си призная честно. Много малодушно от моя страна, не намираш ли?

Дидри поклати глава и каза:

— Съвсем не. Знам как се чувстваш. Получих неочаквана и интересна новина вчера, разбира се, съвсем случайно. Знам, че ще те зарадва.

Сесили загледа зълва си с очакване.

— За професор Щайнбренер ли?

— По-полека, Сеси. Да, за него е, но не искам да се вълнуваш прекалено. Моят приятел от посолството Тони Дженкинс ми съобщи, че на приема са поканени няколко англичани. Лейди Арабела Кънингам, която е омъжена за немски принц, също е поканена. Едно време са се познавали с Дафни.

— Изумително. Това може би ще накара Дафни да се почувства по-добре. На нея наистина й е неприятно тук.

Дидри кимна.

— Знам. Тя изпитва силна антипатия към Германия. Сър Антъни Пери, учен и журналист, е поканен на приема и е попитал дали може да дойде с един стар приятел — професор Щайнбренер.

— О, слава богу. Ще се срещна с него най-естествено, едва ли неслучайно.

Сесили очевидно беше въодушевена.

— Но когато казах на Тони, че е и наш познат, той обясни, че поканата му още не е потвърдена.

Лицето на Сесили помръкна.

— Надявам се, че ще дойде. Ще бъде толкова хубаво, когато се върна в Лондон, да кажа на Грета, че съм говорила с баща й. Знам, че това ще я успокои. — Тя позамълча, после тихо попита: — Мислиш ли, че ще дойде?

Дидри поклати глава и сви леко рамене.

— На този въпрос не мога да отговоря. Но ще се осмеля да изкажа предположение, че по всяка вероятност тази вечер той ще бъде на приема.

— Защо не ми каза снощи — сви вежди Сесили.

— Наистина нямах възможност, всички бяха с нас и Чарли не преставаше да говори. Във всеки случай трябва да говоря с теб много сериозно, това е другата причина да почакам до следобеда.

— Много си напрегната — отбеляза Сесили, взирайки се в лицето й. — Хайде, кажи ми. Цялата съм в слух.

— Искам да те предупредя да бъдеш изключително внимателна в поведението си при срещата с професор Щайнбренер. Да подбираш думите си и нито намек за извеждането на семейството му от страната или нещо подобно. Говори главно за Грета, колко е прекрасна, колко разчиташ на нея. Бъди добронамерена във всяко отношение и нито дума за окаяното му положение. Виж, Сесили, всички ще ни гледат заради това, което сме. И никога не забравяй, че и стените имат уши.

— И килимите — прибави бързо Сесили и двете се разсмяха.

След като престана да се смее, Сесили каза:

— Обещавам да бъда много предпазлива и внимателна. Знам, че тази информация е само за мен, нали?

— Да. Покажи се изненадана, когато ти представят професор Щайнбренер. Затова не казвай на Майлс или на когото и да е друг.

— Ще си мълча. Ще предупредиш ли Дафни за лейди Арабела?

— Доста се колебах и реших да оставя нещата такива каквито са. Ще се срещнат най-естествено, аз ще се погрижа. — Като забеляза недоумението на Сесили, бързо прибави: — Искам вечерта да е непринудена, нормална. И искам всички да прекарат приятно.

Сесили направи физиономия.

— Приятно ли? Във време като това, когато светът е пред гибел. Понякога не разбирам цялата тази лудост… или защо хората постъпват по определен начин. — Поклати глава. — Да си кажа честно, дълбоко в себе си съм много загрижена за бъдещето.

— Аз също — отвърна тихо Дидри. — Трябва да се усмихваме, Сеси, и никога да не показваме, че се страхуваме.

* * *

— Добре — каза Сесили, — значи ще облечеш довечера черната ми рокля от крепдешин, но ще имаш нужда и от бижута да освежиш тоалета.

Дидри се разсмя.

— Когато тръгнах миналата седмица за Женева и през ум не ми мина за тоалети и бижута. Мислех си, че пътешествието ми ще продължи ден-два. Можеш ли да ми помогнеш?

— Мога, разбира се — възкликна Сесили. — Ела в спалнята да ти покажа какви бижута съм взела. Естествено всичките са фалшиви, от колекцията „Кавендън“.

Двете отидоха в спалнята и тя извади от чекмедже на скрина няколко черни кадифени кесийки, които изтърси на леглото.

Дидри я последва и ахна, като видя колко са красиви бижутата.

— Всичките изглеждат съвсем истински — отбеляза и инстинктивно посегна към дългия наниз от перли.

— Здравейте, дами — поздрави ги Майлс, който беше застанал на прага.

Стресна ги и двете изненадано се извърнаха, понеже не го бяха чули да влиза.

— Боже мой, стресна ме — викна Сесили, изтича при съпруга си и го прегърна силно. — Върна се по-рано, отколкото очаквах.

Той й се усмихна и се обърна към сестра си:

— Много си елегантна днес, Дидри. Костюмът ти ми харесва… но ми изглежда някак много познат.

Докато говореше, се подсмихваше.

— С разрешение на жена ти, Майлс. Как беше разходката до „Тиргартен“? И къде са останалите?

— Всички са по стаите си. Казах, че ще слезем за чая малко по-късно. Не че съм гладен.

Тримата се върнаха в дневната и Дидри им показа перлената огърлица и обиците, които беше взела.

— Направо съм зашеметена от тези. Сеси е цяло чудо.

Той й се ухили.

— О, това ми е добре известно. Знам го, откакто тя стана на пет.

— Чарли остана ли доволен от разходката? — попита Дидри и седна.

Майлс седна до нея.

— Беше много доволен и трябва да кажа, че наистина има остро око и талант. Ще бъде добър журналист. Избрал е идеалната за него професия. Интересува се от всичко и иска всичко да разбере. Говори ясно и точно. Толкова много знае. Смаян съм.

Лицето на Дидри грейна и тя каза:

— Радвам се, че си го забелязал, Майлс, и се надявам, че и Дафни е наясно.

— Предполагам, че е осъзнала много негови качества тук, в Берлин.

Сесили се намеси:

— Дафни много се тревожи за него, понеже понякога той е твърде нетърпелив и буен.

— Мисля, че авантюрист е по-точното определение — отбеляза Майлс. — Днес Хюго остана смаян от сина си и недоумяваше откъде е научил толкова много за Хитлер, Третия райх и за събитията в света.

— Надявам се, че няма да се втурне в нещо рисковано, като например да стане военен кореспондент, ако избухне война — добави Сесили.

— Когато избухне — поправи я Дидри. — Съгласна съм. — Но далеч по-вероятно е да отиде на фронта… може да няма избор.

— Никога не съм виждал толкова военизиран град — смени темата Майлс. — Има повече униформени, отколкото си представяш. В „Хорхер“ човек не можеше да се размине от тях.

— Каква униформа носят от Гестапо? — попита Сесили.

— Те не носят униформа. С цивилни дрехи са. Но изглеждат толкова зловещи с техните кожени тренчкоти и нахлупени шапки, че няма как да ги сбъркаш.

Дидри стана; изпитваше желание да избяга.

— Отивам да прибера перлите. В апартамента на Дафни и Хюго ли ще пием чай или в трапезарията, Майлс?

— В трапезарията след около час, скъпа.

— Тогава доскоро — каза тя и като погледна Сесили, прибави: — Благодаря ти, че ме издокара за приема довечера.