Франсис Пол Уилсън
Панацея (9)

8.

В Ийст Мидоу Нелсън се вмъкна в паркинга на дома за отглеждане на хора с увреждания, управляван от католическата църква, и позвъни на служителя, отговарящ за грижите. Сейл, рецепционистката във фоайето, го позна и каза:

— В общата стая е.

Той намери чичо Джим в инвалидната му количка да играе пинокъл. Някакъв вид скоба, прикрепена към парализираната му лява ръка, държеше картите му, докато здравата му дясна ги поставяше на масата.

Чичо Джим…

На седемгодишна възраст, след като родителите му загинаха в катастрофа по пътя за Джърси, Нелсън остана сирак. Така че той попадна във въртележката на социалните грижи и приемните домове, които бяха напът да бележат бъдещето му. Тогава се появи мъж, наричащ себе си Джеймс Файв и твърдящ, че е по-големият с две години брат на баща му. Нелсън не знаеше, че има чичо. Очевидно двамата бяха имали катастрофален сблъсък преди раждането му, довел до отчуждаването им един от друг оттогава.

Джеймс беше обявен за изпълнител на завещанието и взе Нелсън в апартамента си в Бруклин, осиновявайки го. В дома му нямаше никого другиго освен иконома, който следеше за ежедневните нужди на момчето при честите отсъствия на чичо му. Джим обаче винаги донасяше на Нелсън дребни артефакти от своите пътувания. А когато порасна достатъчно, чичо Джим го посвети в порядките на Братството.

Нелсън дължеше на чичо Джим всичко, абсолютно всичко.

— Нелсън? — изрече Джим с неясен глас, когато вдигна очи. Усмивката му остана само в едната половина на устните му. — Какво те води тук по това време? Всичко наред ли е?

— Всичко е наред. Може ли да поговорим?

— Разбира се. Това е последната ръка, с която ще бия Джери. Ще се срещнем в стаята ми веднага щом приключа.

Нелсън трябваше да пресече фоайето, за да стигне до стаята на Джим, и забеляза, че на рецепцията стои непознат за него човек.

— Къде е Сейл?

Новата служителка вдигна очи от броеницата си:

— Току-що си тръгна. Смяната й приключи.

Нелсън кимна към ръцете й.

— Радвам се да видя такава преданост. Напоследък държащите броеница се броят на пръсти.

— Утре летя за Калифорния — каза тя, вдигайки рамене и се усмихна. — Ще ми трябва цялата помощ, която мога да получа.

— Хубаво е да има истински католик, работещ тук.

Ново свиване на раменете:

— Не знам колко истински католик съм, но съм католик.

Интересно, помисли си Нелсън.

— И по какъв начин се определя истинският католик, ако смея да попитам? Дали ходи на църква всяка неделя и в Светите дни на задължението?

— О, аз правя всичко това, но просто не мога да застана зад всичко, което папата казва.

Аха… Натъкваше се на такива хора през цялото време, но те рядко говореха пред броеницата.

— Като например?

— Ами, знаете, като например мнението му за контрола над раждаемостта, хапчетата имам предвид. Не вярвам…

— Нямаш особено голям избор в какво да вярваш — прекъсна я Нелсън, усещайки как яростта му нараства. — Католическата вяра не е меню в китайски ресторант… Ще взема А от тази колона и два пъти Б от другата… Не! Когато папата говори по въпроси за вяра или морал, той е безпогрешен.

Тя примигна.

— Да, но…

— Е, няма „но“. — Той осъзна, че гласът му става по-висок. — Ако не вярваш в папската безпогрешност, значи не си католик. По-добре наречи себе си епископалианин или може би презвитерианин, защото със сигурност не си католик! Което означава, че губиш времето си с тези мъниста, така че по-добре ги изхвърли. Или ги дай на някой истински католик!

С това той се втурна напред.

Успя да се успокои едва когато стигна стаята на Джим. Всъщност помещението беше по-скоро като студио със самостоятелна баня, малка кухня, оборудвана с хладилник, микровълнова и електрическо легло, разположено в задната част, пред която имаше малък кът за сядане. Джим би могъл да живее и у дома си, но нямаше да му е никак лесно с напълно парализираната си лява част на тялото. Той нямаше семейство освен Нелсън, което би се радвало да се грижи за него. А и Джим не искаше и да чуе за това. Сам беше намерил дома и беше категоричен, че тук му харесва. Сервираха три хранения на ден в трапезарията, почистваха стаите, оправяха леглата, а и откри много приятели. Имаше организиран транспорт до местната католическа църква всяка неделя за месата.

Колкото и основен на удобства да беше, домът не беше стъпка надолу от начина, по който Джим бе живял преди инцидента. Въпреки достойния доход от компанията той остана верен на обета си за бедност и винаги живееше под нивото на своите средства — подобно на монах, какъвто и беше. Господ прави всичко по някаква причина, продължаваше да твърди Джим. Аз съм в Неговите ръце. И понеже беше ранен по време на служба, компанията поемаше месечните такси. Двадесет години досега нараняванията му попадаха в категорията „гадории се случват“, а в полицейския доклад пишеше, че тийнейджърка, поставяща си спирала, докато шофира, не спряла на знак стоп и връхлетяла върху него, докато пресичал улица в Солт Лейк Сити.

Джеймс Файв беше причината Нелсън да се присъедини към ЦРУ и да стане последовател на Братство 536. Беше му внушил истината зад Писанията от момента, в който той влезе под негова опека. И въпреки че Братството бе ценобитско, чичо му бе негов привърженик… Не, това не бе точното определение. Беше повече от привърженик. Чичо Джим беше като обсебен от старите порядки.

Нелсън никога нямаше да забрави деня, в който намери чичо Джим да се самобичува. Беше зяпнал окървавената плът на гърба му, слушайки обясненията, че в хода на живота вярата му ще бъде изпитана както от Змията, така и от самия Господ. Той трябваше да бъде силен, за да преодолее тези изпитания. Бичуването беше форма на дисциплина, но и предварително наказание за бъдещи грешки. Нелсън обаче никога не успя да го направи върху себе си. Поради тази причина може би и никога нямаше да се изкачи до върха на йерархията на Братството, както го беше направил чичо му.

Абатът на Братство 536 се плъзна през вратата. Всички останали членове на Братството го наричаха Приор. Нелсън го наричаше чичо Джим.

— Е, Нелсън, със сигурност си свършил добра работа, разстройвайки Мейвис.

— Кого?

— Рецепционистката.

— О, отстъпничката.

— Не очаквай всички да възприемат нашите ценности, Нелсън.

— Очаквам, щом наричат себе си католици.

— Да оставим това, става ли? — Джим се усмихна. — На какво дължа това посещение?

Нелсън вдиша дълбоко. Точно така. Той не беше дошъл тук да спори с някаква рецепционистка. Имаше по-важни дела. С треперещи ръце той извади епруветките от джоба си:

— На това…

Очите на Джим се разшириха.

— Да не би…?

— Намерих ги скрити в дома на Лечител.

Джим протегна нервно дясната си ръка.

Просто не го изпускай — помисли си Нелсън, докато поставяше в дланта му един от флаконите.

Джим го вдигна към светлината и погледът му се замъгли от сълзи.

— Това… истина ли е?

— Да.

— Хвала Тебе, Господи!

Нелсън усети, че гърлото му се стегна и сълзи бликнаха от собствените му очи… Почувства се толкова горд, че можа да подари на чичо си този момент.

— Същността на злото — прошепна Джим. — След всичките тези години… с намаляващата ни численост и ресурси. Бях започнал да се страхувам, че никога няма да доживея този ден.

Нелсън знаеше какво има предвид. Някога Братството е наброявало хиляди последователи, но времената се бяха променили. Светът стана по-светски, защото науката избута Бог надалеч. Временното състояние на покой от страна на Лечителите също не беше спомогнало. Братството съществуваше, за да им се противопостави, но без видим противник неговите редици се смаляваха, докато сега наброяваха по-малко от двеста души в световен мащаб. Тези братя бяха подготвени да действат, в случай че заплахата се завърне — както и стана — но все пак…

— Знам, че надеждата ти се бе помрачила — каза Нелсън, — но никога не изгуби вяра.

— Признавам, че и тя се разклащаше на моменти. Никога не сме били уверени в победата си. А и все още не сме победили.

— Все още не… — Нелсън посочи флакона. — Но това ще ме отведе до източника, за да мога да премахна този бич веднъж завинаги. Просто ми се иска…

Джим погледна към него.

— Какво?

— Иска ми се да бъдеш с мен, когато спечелим.

— Очевидно това не е Божият план.

— Не си ли ме учил винаги, че не можем да знаем какъв е Божият план? Може би има причина, поради която ми позволи да намеря двата флакона… Може би едната доза е предназначена за твоето изцеление.

Джим пъхна флакона обратно в ръката на Нелсън.

— Не. Никога. — Изражението му стана гневно. — Защо ме изкушаваш така?

— Не го правя. Аз… просто си мислех, че заслужаваш тази възможност.

— Как? Като заобикалям Божия план?

— Не, разбира се, че не. Имам предвид, че можеш да се върнеш и да вършиш Божията работа.

— Господ ме изпитва. Нищо ли не научи през всичките тези години? Всяко страдание има цел, всяко изпитание е част от Неговия план. Много ме разочарова, Нелсън.

— Съжалявам. Аз…

Джим се втренчи в ъгъла на стаята.

— Върви си сега. И отнеси тези гнусотии със себе си.

Съкрушен, Нелсън пъхна флаконите обратно в джоба си и понечи да си тръгне.

— Довърши това, Нелсън — каза чичо му зад него. — Има причина да бъдеш оставен под моя опека. Има причина да бъда парализиран. Всяко нещо в животите ни се е случило, за да може да завършиш тази битка. Бог е избрал теб за свой инструмент — ти си мечът му. Не Го разочаровай.

— Да, Приор — каза Нелсън и побърза да излезе.

Той просто искаше да даде на чичо си шанс да вдъхне живот на мъртвата половина на тялото си. Толкова ли е лошо? Да… Лошо е. Джим беше прав. Не би трябвало да изкушава чичо си по този начин. Беше действал като змията в Райската градина. И беше добре, че чичо му имаше силна вяра.

Нелсън все още имаше два флакона и съзнаваше, че две чудодейни изцеления са много по-убедителни от едно. Един лек може да бъде приписан на добро стечение на обстоятелствата и нищо повече. Но два… Да, той щеше да постави в дланта на Пикънс две чудодейни изцеления.