Франсис Пол Уилсън
Панацея (42)

1.

Понеделнишката сутрин в джунглата беше топла и ясна. Рик отиде да намери вода, за да се измият, оставяйки Лора с инструкциите да надуе клаксона, ако има нужда от него.

Сънят снощи беше отпаднал от дневния ред и двамата обсъдиха това как да се сближат с Иш’Чел, стигайки до решението, че Лора трябва да опита сама. Може би щеше да има по-голям шанс да предразположи жената да отговори на въпросите, без Рик да стърчи над главите им.

Но първо трябваше да се обади вкъщи.

Мариса каза, че е имала страхотна неделя с баща си, и изглеждаше леко разочарована, че тази сутрин е оставена на грижите на учителя. Наташа е там? И тогава Лора си спомни двучасовата разлика във времето. Когато приключи разговора, тя се огледа за Рик — без следа. Къде се скита, когато изчезва така? Като снощи например. Къде беше, когато Иш’Чел я нападна?

Тя използва възможността да се обади на гласовата си поща. Разбира се, имаше ново съобщение:

Хей, док, Фил съм отново. Разрових се малко повече около бившия ти не-тюлен. Историята е доста странна. Или може би не толкова, но е странна…

О, не. Не ми се вярва да е по-странна от тази, в която вече се намирам, помисли си тя.

Започвам от най-ниското ниво. След като се оттегля от полицейското управление на Саусалито, веднага подписва като рейнджър към Националната зона за отдих „Голдън Гейт“. Искам да кажа, той почти не си е дал време, което ми се струва странно, защото когато се пенсионираш, ти се иска да се насладиш на малко гуляй, поне за известно време, ако се сещаш какво имам предвид. Но той не го е направил. Впуска се веднага, сякаш само това е чакал.

Лора не мислеше, че това е нещо странно. След като прекара двайсет и четири часа с този мъж, тя осъзна, че у него има много неизразходвана енергия.

Но какво прави той след това? Не стъпва на работа шест месеца, а накрая се обажда и заявява, че напуска. Оттогава никой там не го е виждал. Дори не е отишъл да изпразни шкафчето си. Заминава на изток, към Уестчестър, и се установява като „Хейдън — разследвания и сигурност“.

Това не изглеждаше типично за Рик. Нещо трябва да се е случило. Жена? Или може би някакви мъжки работи? Дошъл е от района на Залива в крайна сметка. Би могъл да е гей… Всъщност тя нямаше наблюдения за сексуалността му. Но и в двата случая, това съобщение не й казваше нищо… поне засега. Не е толкова странно — наистина.

Сега, тук идва интересното. Опитах да се разровя из детството му — училище и всичко, да видя дали е имал арести като тийнейджър — абсолютно нищо. Сякаш не е съществувал, преди да се присъедини към управлението в Саусалито. И тогава разбрах, че просто е променил името си.

Променил е името си? Добре, това вече беше странно.

Не успях да разбера подробности, но не се страхувай — ще го направя. Странно, а? И не си мисли, че ми губиш времето — сигурен съм, че се тревожиш за това — защото, ако ми позволиш да го кажа, забавно ми е. Този тип, Хейдън, или който и да се окаже, че е, е всъщност истинска златна гъска. Заинтригува ме. Вероятно ще продължа да го разследвам, дори и да ми кажеш да спра. Защото в миналото му определено има нещо, което не иска хората да знаят. Мога да го помириша. Може да не е нещо сериозно — като например да е свързан с Чарлз Мансън или Ед Гейн или нещо подобно, но той крие нещо. Бъди внимателна, док. Пази си гърба. Ще се свържа отново с теб възможно най-скоро.

Вече угрижена, тя приключи разговора.

— „Пази си гърба“? — измърмори тя. — Това трябва да е негова работа.