Франсис Пол Уилсън
Панацея (74)

14.

Брадшър свали телефона си.

— Беше нашият човек — този, който ги следи. Проверил е компютъра, след като са напуснали кафенето. Изчистили са историята си в приложението на „Гугъл“, но…

Нелсън вдигна ръка.

— Нека отгатна, открили са абатството.

— Би могло. Открил е няколко препратки към търсения в района на Пиренеите. Което поставя под съмнение ползата от доктор Фанинг.

Двамата седяха в импровизирания си офис в селската къща. Главата на Нелсън пулсираше и имаше нарушения в зрението му. Той сякаш наблюдаваше Брадшър през мъглив прозорец.

— Какво те кара да мислиш така?

— Отправила се е към абатството. Ние сме запознати с всяко негово ъгълче и пролука. Но знаем ли какво тя ще открие там?

Той осъзна, че брат Брадшър все още има много за учене. Беше отличен агент, грижеше се за листата, но в усърдието си да поддържа всяко едно свежо и зелено губеше от поглед дървото.

— Първо, тя откри абатството. Това само по себе си е постижение.

— Но е безсмислено за нашите цели.

Дървото! — на Нелсън му се искаше да извика. — Виж дървото!

— Позволи ми да довърша, моля те.

— Съжалявам, сър.

— Искам да кажа, че тя откри абатството, без реално да го търси. Тя очевидно търси онова, което езичниците наричат Раната. — Идиотизмът на думата така и не му се изясни. Имаше логика в това да олицетворяват Земята като божество, но планетата няма как да бъде ранена. — Това означава, че е следвала езическата митология и е открила мястото, на което първоначално се е заговорило за създадената от змията адска отвара.

Дори и през замъгленото си зрение той можеше да види изражението на Брадшър, което сякаш крещеше: „И какво от това?“.

— Кажете ми, агент Брадшър, някой друг правил ли е подобно нещо? Някога? Скрихме директориите на езерото дори и от картите. Вярно, със сателитните снимки няма какво да направим. И все пак, не познаваме никого извън Братството, Лечителите и няколко местни селяндури, които да знаят за езерото и абатството. И не познаваме никого, който да го е търсил и да го е намерил… с изключение на доктор Фанинг. Какво ви говори това?

Брадшър придоби леко пораженчески вид.

— Че може би е попаднала на нещо, че може да разполага с информация, която ние нямаме.

Да, би могло. Но очевидно на него не му идваше наум, че една невидима ръка може да я ръководи. И не става въпрос за змията, тя имаше за цел да запази източника на панацея скрит. Тогава оставаше Господ.

Нелсън искаше да сподели това с Брадшър, но пълното обяснение би означавало да разкрие и подробности за рака си, а той не беше готов да направи това. Все още не.

— Възможно е. Знаем, че тя пресече азимути в Израел и те я отведоха до Раната. Кой знае? Може да е намерила и друг азимут, който да е последвала до самата Рана.

— Защо просто не я хванем и не разберем какво има?

Последното нещо, което Нелсън искаше — Змията ще се зарадва, ако го направим. Имаше нужда от по-земна обосновка.

Той поклати глава.

— Това е гъска със златни яйца. Защо да я убиваме?

— Не съм казал да я убиваме…

— Не буквално, не… — Поне все още. — Тя следва следите и ние сме точно зад нея, стъпка по стъпка. Ако се намесим, може да компрометираме нейната визия, може да прекъснем източника на потока й от информация. В момента тя работи за себе си. Според моя опит хората влагат максимум усилия, за да постигнат целите си. Ако я хванем, тя ще започне да върши работата за нас — под натиск. Тогава изобщо няма да видим същото ниво на ангажираност.

Брадшър кимна.

— Искате да кажете, че тя е като ловно куче, а ловните кучета работят най-добре без каишката си.

— Именно.

Може би имаше надежда за него.

Нелсън извади лист хартия от джоба си и го плъзна по масата.

— Искам да изпратиш това до телефона на добрия доктор.

Брадшър го прочете и се намръщи.

— Не се ли страхувате, че това може да я отклони от следата?

Нелсън не можеше да не се усмихне.

— Все още се придържаме към теорията за кучето ловец, разбирам. Не, не се страхувам, че това може да се случи. Тя ще продължи. Подготвям се за момента, когато ще се наложи да се справим с нея.

— Смятате, че ще бъде по-уязвима без кучето си пазач.

— Извънредно при това. Чел си досието му. Видя на какво е способен.

— Formidable! — каза той с френско произношение.

— Точно така. Ето защо най-добрата ни тактика е „разделяй и владей“. — Той посочи към текста върху листа. — Изпрати това веднага.