Франсис Пол Уилсън
Панацея (82)

7.

— Фанинг и компания са резервирали полет до Глазгоу — каза Брадшър. — Отправили са се към Оркнейските острови.

— Оркни? Защо Оркни? — Нелсън вдигна ръка. — Това е риторичен въпрос. Знам, че нямаш отговор. Но щом те отиват, тогава отиваме и ние.

Брадшър каза:

— Знаех си, че ще го кажете. „Орли“ е по-близо от „Шарл дьо Гол“ и смятам, че „Бритиш Еъруейс“ летят оттам. Ще проверя.

— Където и да отиде, искам да съм точно зад нея. Но нека това бъде нашият последен пътнически полет. Искам военен оттук нататък.

— Да, сър. В такъв случай може би е по-добре да летим до „Хийтроу“ и да се прехвърлим на Милдънхол.

Милдънхол, Милдънхол… Най-накрая споменът дойде при него — базата в Съсекс, споделяна от Военновъздушните сили на САЩ и РАФ.

— Чудесно предложение. Нареди някой от братята в Обединеното кралство да стигне до Глазгоу и да следва всеки техен ход. Искам да ги посрещна, когато стигнат Оркни, и искам тежка огнева мощ. Кой знае с какво ще се сблъскаме?

— Заемам се веднага.

— И още нещо. Някакви новини за това кой може да е старецът?

Брадшър поклати глава.

— Заради широкополата шапка нямахме ясна видимост върху лицето му, така че софтуерът за разпознаване е извън играта.

— Не е належащо в момента. Резервирай ни полет до „Хийтроу“.

Нелсън беше сигурен, че пътуването до абатството има общо с колана на Броуди. На него имаше нещо изписано. Но какво? Дали всички Лечители носят такъв колан? Иронията не му убягна: ако в Левитската санкция не беше замесено изгаряне, те може би вече щяха да имат един от тези колани.

Е, това сега е без значение. Господ компенсира грешката на Братството, показвайки на доктор Фанинг нещо, което я изпрати в Шотландия.

Мълниеносна болка прониза главата на Нелсън, когато смартфонът на Брадшър иззвъня.

— Съобщение от Израел, сър. Вижте кой ще дойде в Англия по-късно днес.

Зрението на Нелсън се беше замъглило заради болката, но той не искаше да издава, че не може да прочете съобщението.

— Да. Видях.

— Ще ни бъде полезен, ако утре се изправим срещу някой Лечител. Да го поканя ли?

Израел… Нелсън имаше доста добра представа за кого говори.

— Да, разбира се. Той ще направи нещата интересни.

Брадшър си тръгна и Нелсън най-сетне остана сам.

… ако утре се изправим срещу някой Лечител… — в случай че инстинктите на Нелсън бяха верни, Господ бе насочил Фанинг към леговището на Лечителите, а тя щеше да насочи тях. Така че би могло и да се случи.

Големият въпрос обаче бе дали щеше да има доза панацея на разположение? И ако да, трябваше ли да я вземе? През целия му живот му беше налагано твърдението, че панацеята е анатема. Но Нелсън поиска знак от Бог. Така че, ако намереше доза, това знак ли щеше да бъде? Беше убеден в това. Защото приемането й щеше да му позволи да продължи да служи на Господ.

Моралната дилема в сърцето му нарасна още повече, когато видя как Фанинг се разхожда из земите на абатството — свещената земя, която я бе приближила до Бог. Беше ли я просветлил Той?

Нелсън се отърси от съмненията и въпросите. Те само го изнервяха и по този начин възможностите губеха реалността си.

Той трябваше да позволи на Фанинг да го отведе до леговището на Лечителите, а след това да се намеси и да унищожи от корен продукцията им… и да подложи всеки един от тези езичници на възможно най-крайно наказание. И Хейдън наред с тях. Очевидно бе, че на този човек не трябва да се позволява да продължи дейността си на „постоянна спънка“. Що се отнасяше до самия доктор… ако нещата вървяха по план, утре щеше да е последният й ден на Земята.