Франсис Пол Уилсън
Панацея (70)

10.

Нелсън се съгласи на обиколка на мониторинговата станция като знак на уважение към действащите агенти. Не че имаше нужда от това — той знаеше марката и модела на всеки дрон, съхраняван в отреденото за това място.

Интерпол и бюрото за сигурност във Франция бяха информирани — неофициално, разбира се — какво се случва в чифлика и дори призоваваха обитателите му за помощ от време на време, когато трябваше да надникнат в дейността на някои ислямистки фракции във и около Париж.

След обиколката заедно с Брадшър седяха в миниатюрния кабинет, предоставен му за времето, което щеше да прекара във Франция. Той не даде на домакините си подробности за мисията, която изпълнява, освен факта, че проследяват движенията на двама американци, намиращи се понастоящем в страната.

Най-голямата грижа, поне за Нелсън в момента, беше как да задържат и двамата там.

— Това, от което се нуждаем — каза Нелсън, — е да създадем правдоподобен за пред съпруга й сценарий, в който доктор Фанинг се опитва отчаяно да се върне в Щатите, но всеки неин ход удря на камък. Ще му съобщаваме откъслечно за нейните премеждия чрез текстови съобщения.

— Колко време ще продължи това? — попита Брадшър, записвайки си.

— Докато трябва.

— Какво ще кажете за предишния план — с отстраняването й?

— Смятам, че за момента положението е под контрол. Затова нека видим какъв сценарий можем да съставим, за да забавим връщането й.

Докато Брадшър мислеше, Нелсън обмисли съобщението, което щеше да изпрати от името на приятелчето й заместник-шериф. Той имаше достъп до гласовата й поща, така че се заслуша в думите на мъжа. Беше сигурен, че може да дублира тона на разговора му в текста.

Хей, док. Опитах да ти звънна, но не успях. А гласовата ти поща е прецакана, постоянно ме изхвърля. Със съобщенията няма проблем. Имам новини за теб. Изчакай да чуеш това…

О, да. Със съобщенията няма проблем.