Франсис Пол Уилсън
Панацея (79)

4.

Втренчен в монитора, Нелсън се напрегна, за да прочисти замъгленото си зрение, но постигна минимален успех. Той седеше в тъмна стая — слабото осветление облекчаваше главоболието му — в задната част на чифлика в Балайнвилърс, с Брадшър и още двама от местните агенти.

— Какво гледам?

— Според инструкциите на агент Брадшър — заговори операторът, когото той познаваше само като Хенри, — екипът за наблюдение изкачи хълмовете тази сутрин и се настани в близост до определените координати. Дронът стигна до тази локация точно когато влязохте.

— А, да — отвърна Нелсън, разпознавайки абатството в центъра на широкия изглед към езерото.

Той усети пристъп на световъртеж, когато камерата закръжи наоколо.

— Ето го хеликоптера, с който са пристигнали — каза Хенри. — Ще следвам бреговата линия.

Нелсън отбеляза със задоволство, че никое от растенията на змията не се беше разпростряло на брега около езерото. Братството беше ефективно и ефективно бе изкоренило всичко.

— На острова има някакви руини. Изглежда религиозно, ако се съди по кръста и всичко останало. Запознати ли сте с локацията?

— Смътно — каза Брадшър.

Хенри не беше от Братството, така че колкото по-малко знаеше, толкова по-добре.

— Кажете ми отново защо наблюдаваме тези двамата?

Нелсън кимна на Брадшър — не се чувстваше задължен да говори.

— Това не е от съществено значение — каза Брадшър. — Но мога да кажа, че тя е лекар, нает от много богат човек с антиамериканска програма.

— Говорим за соросиански тип спонсориране ли? — попита Хенри.

Брадшър не отделяше очи от екрана на монитора.

— Не си го чул от мен.

— Е, стига това да е за сметка на вас двамата, а не за моя… Двете момчета от Интерпол, които управляват дрона, дори няма да попитат. Те обичат да си играят с него.

— Ето я и нея — каза Брадшър, когато картината се завъртя към задната част на абатството. — Но къде е…?

— Гледа към водата и струва ми, се стои до купчина дрехи — каза Хенри. — Възможно ли е спътникът й да е решил да поплува?

— Както изглежда — отбеляза Нелсън.

Той погледна към Брадшър, който изглеждаше също толкова объркан.

— О, момент — каза Хенри. — Някой идва.

Нелсън се приведе по-близо. Брадат старец вървеше зад д-р Фанинг. Това със сигурност не беше Хейдън. Нелсън никога не го бе виждал преди.

— Кой, в името Божие, е това?!