Франсис Пол Уилсън
Панацея (4)

3.

— Причина за смъртта?

Заместник Лоусън застана на отсрещната страна на масата за аутопсия, отпивайки от кафето, сервирано в класическа хартиена чаша. Неговата ежедневна шапка сега бе заменена от найлонова хирургическа такава. Престилка и калцуни защитаваха униформата и обувките му. Неидентифицираното тяло лежеше между тях, покрито със зелен полиетиленов чаршаф. Лора вече беше отворила и затворила гръдния кош и коремната кухина.

Фил Лоусън се отби, за да й каже кой е наел вече разрушеното ранчо в близост до държавния парк „Сънкен Мидоу“. Условно казано отбил… Беше шофирал от Ривърхед до общинския комплекс в окръг Съфолк в „Хауппауе“, за да й каже това, което потвърждаваше, че интересът му към ситуацията е повече от случаен.

Документите за наем бяха подписани от някой си Корнелиус Алоисий Ханрахан. Това не означаваше непременно, че жертвата е Ханрахан, но пък й даваше отправна точка за търсене в стоматологичните записи. И понеже искаше да му покаже нещо, облече защитния си костюм и се спусна към стаята за аутопсии в мазето.

— Все още чакам данните от кръвния анализ, но за момента мога да кажа, че е сърдечен арест.

Фил изпука врата си.

— Винаги си ми казвала, че сърдечният арест не е приемлива причина за смърт.

— Точно така. Важното е какво е предизвикало спирането на сърцето.

— И?

Лора сви рамене.

— Той има съвършено здраво сърце. Клапите са в норма. Аортната стеноза, по друг начин казано инфарктът на миокарда, би могла да причини внезапна смърт, но… всичките му коронарни артерии са като на новородено.

— Но и новородените могат да починат внезапно, нали?

— Разбира се. Нарича се синдром на внезапна смърт при кърмачета. Но виновникът за това е мозъчният ствол, който контролира дишането и сърдечния ритъм. А и този човек не е бебе.

Фил кимна.

— Мозъчният… В такъв случай е удар.

Тя поклати глава.

— Няма признаци на инсулт, мозъчно или субдурално сътресение, а мозъчният ствол изглежда наред. Няма травми. Подготвила съм диапозитиви, които трябва да бъдат оцветени и очертани, но нямам големи надежди, че ще намеря нещо.

— Трябва да ми дадеш нещо. Момчетата от пожарната казват, че мястото определено е било подпалено. Все още не са идентифицирали ускорителя, но няма съмнение, че е умишлен палеж. Можем ли да кажем, че температурата на огъня е спряла сърцето му?

— Страхувам се, че не. Бил е мъртъв, преди да избухне пожарът.

— По дяволите, Лора. Ти изобщо не ми помагаш.

Тя споделяше неудовлетворението му. Нейният началник от Катедрата по съдебна медицина също ще очаква причина за смъртта особено когато имаше наличие на престъпление. Щеше да бъде недоволна, ако Лора не можеше да предостави такава. А доктор Хенигер можеше да е истински звяр, когато е недоволна.

Лора разпери ръце.

— Мога да докладвам само това, което виждам. Няма следи от дим или обгаряния по орофаринкса или трахеята му. Пожарът не е причина за смъртта му.

— Добре, в такъв случай пожарът е причинен, за да се заличат следите от убийството му.

Лора искаше да му помогне наистина, но той така или иначе нямаше да хареса окончателния й доклад.

— Нямам доказателства за убийство, Фил. Няма нито една входна рана, никакъв куршум, нито острие, нищо. Няма органна повреда, дори и намек за наранявания. Няма вътрешно кървене. Никакъв признак за каквото и да било насилие.

— Отрова.

— Това ще се покаже в токсичния анализ, но не бих залагала на него.

Друго изпукване на врата:

— Значи ми казваш, че евентуалното престъпление, свързано с нарковойна за надмощие, се свежда просто до обикновен палеж?

Неговата дефиниция — „евентуално престъпление, свързано с нарковойна за надмощие“ — към обвинението не й убягна. Подобен мотив би бил единственият начин, чрез който той да остане ангажиран със случая.

— Така изглежда.

Той смачка чашата си и я хвърли в близкия кош за отпадъци.

— Какво ще кажеш за някакви признаци за принадлежност към престъпна банда?

— Имаш предвид отличителни цветове? — Тя поклати глава. — Дрехите, които носеше, бяха станали на пепел. Нищо разпознаваемо.

— Предполагам, че е безполезно да питам за татуировки.

— Всъщност не е. Именно това е, което исках да ти покажа. Вземи си чифт ръкавици от кутията и ми помогни да го преобърна.

Лора издърпа чаршафа, докато Фил нахлузваше ръкавиците върху масивните си пръсти. Когато положиха тялото по корем, тя каза:

— Лежал е на гърба си, докато къщата е горяла, така че мястото тук е било сравнително защитено от огъня.

— Наричаш това „защитено“? — попита Фил, взирайки се в тъмночервената плът.

— Казах сравнително… Погледни това. — Тя посочи тъмен контур, смътно виждащ се по унищожената иначе кожа. — Мисля, че е имало някакво изображение.

— Трябва да е татуировка.

— Голяма — близо 32 сантиметра по дължина. Изглежда някакъв вариант на Кадуцей.

— На какво?

Тя се усмихна.

— Кадуцей. Крилатият жезъл с навити змии, който си виждал по табелите на медицинските офиси и т.н. Тук обаче не мога да различа крилата, а и виждам само една змия.

— Не се сещам за банда с подобен знак. Мислиш ли, че може да е бил лекар или нещо такова?

— Може би вегетолог. Марихуаната се използва и за медицински цели, но може да има личен смисъл. Направих няколко снимки с висока резолюция. Можем да постигнем по-ясен образ чрез тях.

Фил кимна.

— Сътрудничим си с имиграционните и митнически служби, занимаващи се с банди от нелегални мигранти. Т.е. създадохме хубава база данни с татуировки. Ако получим приличен образ, бихме могли да го сравним и да видим дали ще открием някакви следи.

Той отстъпи назад и огледа гърба на жертвата от няколко различни ъгъла, после поклати глава.

— Нарязала си го едва ли не на кубчета, а всичко, което имаме, е печена на дървени въглища татуировка.

— Казвам ти, Фил, това може би е най-здравият човек, на когото съм правила аутопсия.

Което също глождеше Лора. Не само защото щеше да я сложи от неправилната страна в обучението й по медицина, а и защото никой толкова здрав не би трябвало да бъде мъртъв.

Разбира се, можеше да се случи — „перфектна буря“ в електрическата активност на сърцето може да доведе до фатална аритмия или внезапен сърдечен арест. Но неговата миокарда не показа никакви белези за дистрес. Тя беше оставила сърцето за допълнително разглеждане на атриовентрикуларния възел, на снопчето на Хис и на избрани влакна на Пуркини, но имаше усещането, че никога няма да разбере какво точно е убило този човек. И това не й се нравеше. Това бе една от причините, заради които избра патологията. Живите тела често отказваха да разкриват тайните си, но труповете винаги го правеха.

Или почти винаги.