Франсис Пол Уилсън
Панацея (34)

9.

— Няма да повярваш — каза Стивън, влизайки в спалнята на Лора. — От банката на Щелман току-що се обадиха да кажат, че парите са по сметката в очакване на завръщането ти. Дадоха ми дори номер на сметката. И всичко това в събота вечер.

Тя сложи последната от тениските си с дълъг ръкав в сака. Трябваше да се чувства развълнувана от тези милиони, но имаше нещо около това пътуване, което не й даваше мира.

— Парите могат всичко.

— В колко часа ще тръгнем за летището утре?

— Щелман ще изпрати лимузина да ме вземе с пукването на зората.

Стивън подсвирна.

— Брей. Първокласна работа.

— Това се отнася и за полета.

В осем сутринта щеше да я очаква полет без прекъсване до Канкун, а след това щеше да вземе частен четириместен чартър до Четумал. Всичко беше отпечатано на бордната карта.

— Ще си в безопасност, нали?

— Той изпраща бивш тюлен заедно с допълнителна защита. Какво може да се обърка?

Стивън поклати глава.

— Мразя, когато хората казват това.

— Защото е един вид гаранция, че ще се случи нещо?

— Не ме карай да обяснявам защо.

— Няма. Виж, всичко ще бъде наред. Ще се върна цяла. Обещавам.

И наистина имаше това предвид. Преди да успее да каже още нещо, тя вдигна новия си телефон.

— Имам право на обаждане в последния момент, нали?

— Разбира се. Ще бъда долу.

Когато остана сама, тя набра номера на Фил Лоусън. Вече бе говорила с доктор Хенигер. Началникът й не остана щастлива от факта, че Лора ще отсъства за две седмици, и то с толкова кратко предизвестие. Но тъй като никой друг не беше в отпуск и това беше извънредно положение — Лора не влезе в подробности, но намекна, че е нещо, свързано със семейството — тя го прие.

— Хей, Лора — поздрави я Фил. — Бас ловя, че знам за какво се обаждаш.

— Някакви новини за нашия тюлен?

— Съжалявам. Все още нищо. Моят човек каза, че до утре няма да може да ми каже нищо.

По дяволите. Утре заминаваше…

— Виж, ще съм в Мексико за две седмици, считано от утре. Имаш ли роуминг?

— Стационарните телефони в офиса имат. Не спомена, че ще пътуваш.

— Току-що разбрах. Трябва да посетя близки на майка ми.

По същество това беше доста близо до истината, по дяволите.

— Всичко наред ли е?

— Надявам се. Но ще съм в район, където няма много обхват. Така че, ако ти се включи гласова поща, остави ми съобщение, става ли?

— Ще го направя. Лек път и успех!

Тя му благодари и приключи разговора.

Да… Дано имам успех и се върна у дома жива и здрава. Моля те!