Метаданни
Данни
- Серия
- Хроника на натрапчивите космически интелекти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Panacea, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Василева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Панацея
Преводач: Анна Василева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Арт Етърнал Синема“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Art Eternal Print Ltd
Редактор: Мирела Сашкова
Коректор: "АВИС-БГ" ЕООД
ISBN: 978-619-191-468-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18966
История
- — Добавяне
3.
„Нямате нови съобщения.“
Лора затвори телефона и потупа бедрото си с него, докато самолетът рулираше към своя ръкав.
Добре. Очакваше това. Вкъщи беше четири часа сутринта и бе нормално все още да нямаше новини. Единствената причина, поради която Стивън би могъл да й се обади, е, ако състоянието на Мариса се беше влошило.
Представи си, че и двамата спят дълбоко — Мариса в леглото си, а Стивън, разтревожен и притеснен да не пропусне нещо, ще хърка на стола до нея.
Нямаше съобщение и от Грейс, но тя и не очакваше. Беше твърде рано за резултатите от PCR теста. Изследването за полимерна верижна реакция не беше като това за пълна кръвна картина или кръвна захар — то отнемаше време. Но това, което Лора най-много искаше да чуе, бяха резултатите от изследването за цитомегаловирус.
Отрицателни… моля те, нека са отрицателни.
— Еха — възкликна Рик, вперил поглед в телефона си.
— Какво?
— Дългоочаквано съобщение от Щелман. По-добре го прослушай сама.
— Лоши новини?
— Въобще не. Просто нещо, което би могъл да каже в две-три изречения.
Той докосна екрана на телефона си.
— Ето. Нека го пусна отначало.
Лора го притисна до ухото си и чу гласа на Щелман.
Добро утро. Вярвам, че сте имали комфортен полет. След разговора ни снощи се поразтърсих сред контактите си от тази страна на езерото и намерих няколко души. Човекът, с когото може да говорите, е историк на име Жак Фонтен от университет „Льо Мираил“ в Тулуза, но няма да бъде на разположение до утре.
Тъй като не исках да губя време, се замислих и осъзнах, че падащата звезда в татуировките е водеща, така че защо да не съпоставим астрономията към Галия и да видим дали в онези дни не е имало някакво забележително преминаване на комета или метеоритен дъжд?
Ето защо се свързах с доктор Саймън Дювал от парижката обсерватория и му предложих хонорар в замяна на помощ. От друга страна, самата обсерватория се намира в Париж — на левия бряг, да отбележа — и всеки, който има желание, може да отиде, въпреки че това се случва рядко.
Всички астрономи се събират в сателитния кампус в Меудън — предградие, намиращо се точно срещу летището на Париж. Това е на отстояние едва от осем-девет километра път с кола, така че няма да има проблем да си наемете такси дотам.
Обадете се, след като разговаряте с Дювал.
Лора подаде телефона на Рик.
— Ще го запазя — каза той и докосна екрана. — Няма да мога да запомня тези имена и места. — Той се обърна към нея, когато прибра телефона в джоба си. — Е?
— Какво?
— Ще говорим ли с този астроном?
Това, което наистина искаше да направи, беше да спи. Дрямката в салона на летището нямаше нищо общо с хубавия спокоен сън. Беше успяла да придреме по време на полета, но макар местата в първа класа да бяха широки и седалките да се спускаха почти до долу, нищо не заместваше леглото.
— Имам ли избор?
— Ти си шефът. Изглеждаш уморена.
— Уморена съм. Ти защо не изглеждаш такъв? О, чакай. Знам. Как го каза? Можеш да спиш навсякъде, по всяко време, във всяка позиция. Научил си се във флота, нали?
— Точно така.
Сега не бяха времето и мястото, но тя беше твърдо решена да изяснят това съвсем скоро.
— Нека видим какво ще ни каже — каза тя. — Надявам се да остана будна, докато ни говори.
— Ще те побутна, ако се наложи.
— Минахме вече на побутвания. Без повече стискане на бедрото.
— Съжалявам. Не се сетих за друг начин, по който да те накарам да се въздържиш от коментар, без мистър Шин Бет да разбере.
— Какво те накара да мислиш, че трябва да ме накараш да се въздържа от коментар?
— Хората, които участват в разпит, не осъзнават колко много информация издават, когато смятат, че разговорът им е просто невинно бърборене. Смятат, че празните приказки, вмъкнати от разпитващите просто за запълване на неудобното мълчание, са невинни, но през цялото време това всъщност е сондаж. Най-добрият курс е краткият отговор. Или, ако трябва да говориш на всяка цена, задавай въпроси. Разпитващите мразят това.
— И знаеш това от…?
— Обучението ми във флота, откъде другаде?
Тя сви рамене и си каза: „Скоро, господин Хаддад или г-н Хейдън… много, много скоро“.