Франсис Пол Уилсън
Панацея (21)

4.

Лора вдигна поглед, когато чу потропване по рамката на вратата си. Хуан, един от служителите в моргата, стоеше там: тъмен, двайсет и няколко годишен мъж с един от онези тупирани нагоре перчеми.

— Съжалявам, че ви притеснявам, докторе — каза той.

— Какво има?

Той вдигна кожен ремък.

— Отдолу дойде съобщение, че семейството на 203 не желае да вземе дрехите му.

— 203?

Служителите кръщаваха труповете с номера на охладителната им камера.

— Броуди.

Майката и братът на Хаим Броуди бяха дошли да идентифицират тялото, при което Мириам Броуди й беше казала, че Хаим е отхвърлен от баща си заради това, че е бил гей и че е бил неуспешно лекуван срещу болестта на Ходжкин — често срещан при СПИН.

— Ако това е негово — каза тя на Хуан, — можеш просто да го изхвърлиш… или го задръж, ако искаш.

Някои от служителите не се гнусяха от идеята да взимат неща, останали от мъртвите. Понякога, когато се стигнеше до избор между това дали вещите да отидат в техния гардероб, или в пещта, печелеше гардеробът им.

— Нямам полза от него, но докато го изваждах от гайките, забелязах, че има нещо написано върху него.

Това събуди интереса й.

— Дай да погледна.

Той й го подаде.

— Отвътре е.

И действително имаше поредица от букви по дължината на вътрешната повърхност на кожата, успоредно на ръба на колана.

Тя го вдигна за токата, оставяйки го да виси надолу. Обърна колана.

— Говори ли ти нещо?

Хуан поклати глава.

— Само поредица от букви.

Лора отново го завъртя към себе си. Да, само поредица от букви, но някъде дълбоко в ума й някакъв глас изкрещя „КОД“!

Тялото на Броуди беше изчезнало, но тайната на смъртта му и мистерията около разтвора или еликсира, или каквото и да е било онова вещество, което бе дал на Томи Кохран, оставаха. Да не говорим за изчезването на неговия СПИН, на неговия лимфом и неговия сарком. Беше уведомила полицията, че освобождава тялото, и детективът, с когото говори, й бе казал, че не са успели да намерят причина за пожара при нито един от двата палежа.

Случаят беше все още отворен — твърде широко отворен.

— Ще запазя това — каза тя. — Може да е доказателство.

Хуан сви рамене, махна с ръка и си тръгна.

— Изцяло твой е.

— О, и благодаря, че ми го донесе.

Вече беше излязъл, но тя чу неговото „De nada“. След което се втренчи отново в буквите. Определено е код. Но защо има толкова повторения? И защо е изписан вертикално?

Тя го прегъна и го прибра в чантата си.