Франсис Пол Уилсън
Панацея (71)

11.

— Сигурен ли сте за годината — 536?

Докато Лора задаваше въпроса си, тя се втренчи в Рик, който на свой ред се втренчи в нея. Беше сигурна, че шокираното й изражение е огледално на неговото.

— Напълно — отвърна Дювал. — Всички записи, които има, говорят за нея като за година без лято. — Той отново погледна към екрана. — Имам документ от университета в Кардиф, в който се казва, че изследването на дървесни пръстени от различни видове, като например дъбове, изсечени от ирландските блата, както и древни американски борове, показват, че между 536 и 545 г. сл.Хр. растежът им буквално е спрял. Споменават се и откъси от китайски свитъци от този период, отнасящи се до „завеса от прах“, която затъмнява небето. Римски и гръцки архиви от времето споменават за „суха мъгла“, която блокира голяма част от топлината на слънцето. — Той вдигна очи. — Комета, експлодираща в атмосферата, би направила точно това.

— Може ли това да бъде описано като „пожар в небето“?

— Mon Dieu, да. Всички фрагменти се нажежават до бяло, когато преминават през атмосферата.

— Къде бихме могли да открием кратера на този удар?

Друго галийско свиване на рамене.

— Може и да няма такъв. Кометите се наричат „мръсни снежни топки“, защото са съставени предимно от лед и прах. Сблъсък със земната атмосфера ще изпари водата и ще разпръсне праха. Фрагментите ще осветят като огън повърхността на небето, но голяма част ще си останат в атмосферата, причинявайки т.нар. „суха мъгла“, описана в източниците от шести век.

— Значи няма да има „рана“ — каза Лора, усещайки, че някои от нейните първоначални емоции избледняват.

Дювал вдигна пръст.

— Не, но може би… Някои комети са снежни мръсни топки, тъй като имат скалисто ядро. Ако въпросната комета е такъв случай, тогава да, достатъчна материя може да преживее падането, за да се удари в повърхността.

— Някакви идеи къде да потърсим такова нещо? — попита Рик.

Дювал разпери ръце.

— По целия свят. Само защото виждате ярки светлини, просмукващи се в небето над вас, не означава, че те ще паднат наблизо. Франция — или тогавашна Галия — е заобиколена от Атлантическия океан на запад и Средиземно море на юг. Въздействието във водата може да има ефекта на цунами, но не оставя забележим кратер.

Лора зарея поглед из широките морави отвъд прозореца на кабинета. Кампусът в Меудън беше голям и спокоен. Тук-там сред дърветата имаше сгушени няколко ниски сгради, но по-голямата част от пространството изглеждаше посветено на тревните площи.

Добре, с какво разполагаме?

През 536 г. е настъпило астрономическо събитие, променило хода на западната история. А хората, които я преследваха, т.нар. от Рик група (или култ, орден, каквото там беше), се бяха именували именно с годината на това събитие. Позовавайки се на стихотворението, тя имаше основателна причина да вярва, че „падналата звезда“, която е „убила лятото“, е точно това събитие и то е причинило „Раната“, споменавана в същата тази поема. Професорът казва, че кометата може да не е оставила кратер, но Лора беше сигурна, че такъв има. Иначе защо линиите от татуировките се пресичаха в Южна Франция?

Тя се обърна към Рик и Дювал.

— Нека предположим, че тази конкретна комета има скалисто ядро и че парче от нея се е приземило във Франция с достатъчна сила, за да причини „рана“. Къде можем да я открием?

Той допря длани като за молитва.

— Искате невъзможното от мен.

Тя погледна Рик с извита нагоре вежда.

— Невъзможното е въпрос на гледна точка.

Това й спечели усмивка.

Дювал каза:

— Един такъв кратер в населено място би бил добре известен и описан. Ние не разполагаме с нищо подобно. Така че вашият кратер ще трябва да е в отдалечен район.

— Може би в Пиренеите?

Той кимна.

— Пиренеите биха били съвършени. Но както всяко друго нещо на планетата ни, Пиренеите са надлежно фотографирани от Космоса и нищо подобно на това, което търсите, не е забелязано. Ако го имаше, геолозите и астрономите вече щяха да са при него.

— Депресирате ме — каза тя.

— Съжалявам. Но помислете за следното. Вашият кратер би бил на възраст около 1500 години и отдавна би бил залесен с гори. С цялата ерозия и свръхрастеж през изминалото време оттогава вие може да се разхождате из него и да мислите, че е просто малка долина и нищо повече. Освен ако…

Предлагаше ли й този мрачен французин лъч надежда?

— Освен ако какво?

— Освен ако не е станал езеро. Ако ударът се е стоварил върху хълм с водоизточник или подземен извор, той в крайна сметка ще се напълни с вода.

Лора отново тръсна главата си.

— Това е! Как може да съм толкова глупава? „Аурун пада удавен“… „Той спи в Раната“. Било е под носа ни през цялото време: Раната е кратер, който се е превърнал в езеро!

— Не се вълнувайте твърде много — каза Дювал. — Пиренеите имат стотици езера, може би хиляди. Когато погледнете на картата, ще видите всички тези Estany.

— Какво означава тази дума?

— Идва от каталонски, означава изкуствено или естествено езеро. От френската страна ще видите съответно Lac de и Etang du.

— Вие наистина сте своеобразен Деби Даунър — измърмори Рик.

— Какво е това? Не съм наясно.

— Хиляди? — попита Лора. — Наистина ли?

— Може би преувеличавам. Но има много, много езера.

Лора посочи змията на татуировката.

— А области, които са известни със змии?

Дювал поклати глава.

— Няма как да знам.

— Ами името Аурун? — попита Рик. — Това не ви ли насочва към нещо местно?

— Това е старогермански или франкски. Стара Галия и Аквитания са били пълни с франки през шести век. — Той изви козята си брадичка за секунда-две, после добави: — Може би мога да предложа нещо, което би стеснило границите на търсенето на тази Рана. Ако не е езеро, още отсега ви казвам, че никога няма да го откриете.

— И наричате това помощ? — попита Рик.

— Не, не, почакайте. Не съм приключил. Ако тази Рана сега е езеро, тя ще бъде кръгла и може да има остров в центъра си.

— Наистина ли? — попита Лора, заинтригувана. — Защо смятате така?

— Големите кратери често съдържат централен връх. Не мисля, всъщност съм сигурен, че няма да откриете много голям кратер, но ако ударът е причинен от прегряла скала, говорим за температура до точката на топене, то може би е имало известно централно извисяване, което да стърчи над повърхността. Когато кратерът се е запълнил с вода, върхът се е превърнал в остров.

Лора вече не се съмняваше, че търсят езеро в Пиренеите. Намирането на езеро с централен остров щеше да ограничи търсенето — ако можеха да намерят такова езеро.

— Знаете ли справочник на езерата във Франция? Или още по-добре на тези в района на Пиренеите?

— Мисля, че да. Всъщност съм сигурен, че съм виждал такъв. Но езерата са изброени по име. Вашето езеро би трябвало да има име, под което да е записано. Знаете ли го?

— Не.

— В такъв случай справочникът няма да ви е от полза. Но от друга страна, езерото ви може дори да си няма име. Може да е в някакво отдалечено място, където местните хора го наричат просто „езерото“.

Определено е Деби Даунър… но такъв, който посочва очевадни факти. Тя се обърна към Рик.

— Някакви идеи?

— Google Earth.

— Сигурно се шегуваш. Това може да отнеме цяла вечност.

Той сви рамене.

— Не виждам да имаме друг избор. Най-малкото, разполагаме с отправна точка от израелските координати. Намираме това място и правим разширяване на мрежата за търсене. И друг път съм си играл с приложението. Разполагаме с увеличение, което ще ни позволи да забележим езеро, а след това просто ще използваме стрелките, за да се плъзгаме по него във всички посоки. Линиите с географска ширина и дължина могат да ни служат като мрежа. Ще бъде адски досадно, но можем да го правим на смени. Освен ако, разбира се, нямаш по-добра идея.

Тя се опита да измисли и не успя да й дойде нито една. Очакваше ги наистина сериозна работа, но осъзна, че не й пука. Беше се отдала на търсенето изцяло. Дали налудничавите възгледи на Рик не са заразни? Предпочиташе да мисли, че нейната нова решителност се подхранва от интелектуалното предизвикателство да събере всички тези безполезни парчета в едно последователно цяло.

— Google Earth, идваме!