Франсис Пол Уилсън
Панацея (31)

6.

— Я виж ти кой е тук!

Лора разпозна гласа. Тя вдигна поглед от компютъра си и намери заместник Лоусън, застанал в рамката на вратата й.

— Здравей, Фил.

Чувстваше се твърде объркана, за да разговаря с него сега, но изглежда нямаше особено голям избор.

— Чух за случилото се снощи. Добре ли си? Аз… О, майко мила, челюстта ти…

Тя докосна чувствителното място.

— Очебийно е, нали?

— Малко. Копелето духна, нали?

— Да. С телефона ми. Можеше да бъде и по-лошо, ако не беше спасителят ми.

Да. Рик Хейдън… Добър самарянин под наем.

— Прочетох показанията ти в доклада. Следим нещата.

— Благодаря.

— Хей, мислех, че това е твоят уикенд.

Тя се облегна на стола си.

— Така е. Какво правиш тук?

— Намерили са удавник в една от лагуните на индийския остров снощи. Изглежда като субект на насилие. И тъй като това е държавна собственост…

— Вие сте замесени.

— Да, просто чакам данните от аутопсията. Изглежда е постоял доста във водата. Теб какво те води насам?

Не искаше да го занимава с това…

— Трябваше да проверя нещо в компютъра си.

— Хей, това ми напомня… Помниш ли снимките, които ми изпрати? Е, някак са изчезнали от компютрите на отдела. Сигурно съм ги изтрил случайно. Мислиш ли, че можеш…

— Да ти ги пратя отново? — Тя поклати глава. — Съжалявам. В нашата система също липсват.

Веждите му се надигнаха.

— Без майтап?

— Без майтап.

Току-що бе завършила претърсването на всички JPEG файлове, качени в сряда. Нито следа. Същото беше положението и във фотоапаратите на Катедрата.

Точно както предвиди Хейдън… Обзалагам се, че ако провериш офиса си, ще откриеш, че всички доказателства липсват.

Знаел ли е Хейдън това, или просто е извадил късмет с предположението си? За щастие, тя бе направила хартиено копие на снимката на Хаим с жената и на тази с татуировката му, в случай че се появеше трети мъртъв плантатор. Бе проверила най-долното си чекмедже и ги бе намерила точно там, където ги остави. Някой беше заинтересован да почисти, но не беше действал твърде задълбочено. Някой… тя продължи да се връща към проявата на протекция от страна на Хейдън. Имаше ли вероятност този някой да е той?

— Мога ли да те попитам нещо? — каза тя.

— Разбира се.

— Трудно ли е да се направи проверка на някого?

— Всеки може да го направи през интернет. Сайтовете ще изкопаят записи за арести и съдебни дела, но отнема време, търпение и пари, защото по-добрите не го правят безплатно.

— Какво ще кажеш за някого като теб?

Той се ухили.

— Лесна работа. Ние го правим през цялото време. Защо? Интересуваш ли се от някого?

Беше направила проверка на Клейтън Щелман. С него нямаше проблеми. Уикипедия и другите източници разказаха същата история, която бе описал и самият той в микробуса, но с много по-големи подробности. Фотографиите, които тя откри онлайн, не бяха скорошни, но без съмнение мъжът, който беше на тях, бе по-млада версия на този, когото срещна сутринта. И ако оценката на мрежите си струваше доверието, сумата, която й бе обещал, действително не би нарушила състоянието му.

Рик Хейдън обаче беше друг въпрос. Тя откри цял списък с названието Хейдън, но нищо не съответстваше на него.

Може би беше твърде мнителна… Само че решението да се забърка с тези двамата не беше нейно, а и предупреждението я направи доста уязвима.

— Добрият самарянин от снощи. Тази сутрин отново се отби и съм любопитна относно личността му.

— Говорим за романтичен интерес? О, моля те!

— Точно обратното. Струва ми се странен.

— Няма проблем да го проверя. Къде живее?

— Нямам идея. Попаднах на „Хейдън — разследвания и сигурност“ в Уестчестър, но може и да няма връзка с него.

— Разполагаш ли с нещо друго освен името му? — Той се усмихна. — Не че не е достатъчно, но приблизителната му възраст например ще помогне.

— Може би четиресет, четиресет и пет. Всичко, което знам, е името му и това, че каза, че е бивш морски пехотинец.

Фил се засмя.

— Не разчитай на това. Свалячите често го използват.

— По начина, по който се справи с онзи глупак, не бих се изненадала, ако наистина се окаже такъв. И не мисля, че се е опитвал да ме сваля.

Господи, ако пък се е опитвал, той наистина се нуждае от съвсем нов подход или ще си умре сам.

— И на това не разчитай.

Да не би да улови някаква защитна реакция в интонацията на Фил? Нали нямаше да я ревнува сега?

— Не мисля, че съм негов тип.

Спомни си очите на Хейдън, лишени от всякакъв интерес към нея. Както и всичките му останали действия. И той имаше ли си тип изобщо?

— Е, какво друго. Морската пехота определено ми дава стартова база. Знам един бивш тюлен, който ръководи охранителна компания в Монтаук. Дразни се от пикльовци, които казват, че са тюлени. Ще се радва да го провери. Сигурно нямаше да се ангажира, ако не беше така. Само ми напиши името му.

Лора написа „Рик Хейдън“ на лист хартия.

— Мисля, че така се изписва.

Фил го взе и го сгъна.

— Ще позвъня на моя човек още днес.

Направи го, помисли си Лора. Нека видим дали г-н Рик Хейдън е този, за когото се представя.