Франсис Пол Уилсън
Панацея (48)

7.

Когато Нелсън пусна Брадшър в апартамента си, той веднага разбра, че новините не са добри.

— Свързано ли е с онази жена Фанинг?

— Страхувам се, че да, сър.

— Казвай.

— Тя и нейният бодигард току-що са използвали кредитната карта на Щелман, за да наемат чартър от Четумал.

Нелсън почувства как в гърдите му се образува буца лед. Това означаваше, че двамата са напуснали селото на път за крайбрежието, а от Мигел нямаше никаква вест за това. Освен ако…

— Свърза ли се с брат Мигел?

— Не, сър. Не съм чувал нищо от Мигел. Търсих го поне десетина пъти, откакто разбрах за чартърния полет, но той не отговаря.

Нелсън не сметна за нужно да го изрича, а Брадшър очевидно смяташе същото като него. И двамата знаеха, че Мигел и неговият наемник са или мъртви, или пострадали сериозно. Точно като Симон.

— Как е възможно това да се случи?

— Не знам, сър. Мигел е…

— … опитен полеви агент. Така ми каза. Две мисии в Афганистан и странична работа. Така ми каза. И той беше в комбина с онзи порочен малък гангстер от Мексико Сити. Така ми каза. Нито един от тях не очакваше частния охранител от Уестчестър да им създаде проблеми. Няма от какво да се притеснявате, нали?

Брадшър не изглеждаше особено щастлив, когато собствените му думи бяха хвърлени обратно в лицето му.

— Нещо трябва да се е объркало, сър.

— По дяволите, нещо се обърка. И това е така нареченият от Мигел надут глупак, нали?

— Мисля, че беше по-скоро zurramato, сър.

— Е, това zurramato очевидно ги е помело, нали? Точно както без съмнение е направило и със Симон.

— Така изглежда, сър.

— Сигурен съм, че самоувереността е по-скоро присъща черта на Мигел. В края на краищата, защо да се тревожи за един zurramato? Спомняш ли си, че го предупредих да има едно наум за късмета?

— Да, сър. Но освен ако Мигел не се е прецакал сам — а аз не мисля, че го е направил — вероятно това е повече от лош късмет. Чухме, че Щелман споменава, че онзи е бивш тюлен.

В известен смисъл това имаше логика. Човек с възможностите на Щелман не би наел обикновен човек. Нелсън трябваше да му обърне повече внимание, но тъй като доктор Фанинг не трябваше да оцелее в събота вечерта, той не сметна, че е от значение. Сега разбра, че е сгрешил.

— Искам да го проучиш задълбочено. Всичко от момента, в който се е родил. Ако е обрязан като дете, искам снимка на препуциума.

— Ще го направя възможно най-бързо, сър.

Брадшър се обърна и тръгна, но се върна половин минута по-късно с телефон в ръка.

— Ново развитие, сър. Тя е резервирала полет до Мадрид и оттам до Тел Авив.

Израел? Защо, в името на Бог, ще ходи в Израел? Панацеята не е възникнала там. Можеше да определи произхода й и той не беше никак близо до Израел. Очевидно е, че преследва вятъра… Трябва ли да я последва? По дяволите! Той имаше тумори, растящи в белите му дробове и мозъка му. Налага се да започне лечение веднага. Но нямаше друг избор.

— Научила е нещо… или така си мисли. Имаме ли някого там?

— Да, сър.

— Добре. Уведоми го. Изпрати му информация за полета и го накарай да я наблюдава. Резервирай ни билети за „Бен Гурион“.

Израел… какво би могло да я изпрати в тази Божия земя? Самият Бог може би? Това беше родното място на Сина му, в края на краищата… Да… Нелсън усещаше повече намесата на Бог тук, отколкото на тази на змията. От друга страна, знаеше, че Господ иска той да го следва.