Мариус Габриел
Маската на времето (50)

Глава 7

На коня й му беше паднала подковата, та екскурзията й беше милостиво спестена. Докато Ивлин и другите се отдалечаваха по алеята, Кейт слезе от седлото и бавно поведе кобилата към къщата, стискайки подковата в свободната си ръка.

Продължаваше да мисли за Сантино и за онзи невероятен миг под смрачаващото се небе, да си спомня как после влязоха в морето, сякаш за да се пречистят в солената вода.

През оставащата им една седмица не се любиха повече. Тя вече не изпитваше нужда. Бе й дал онова, което искаше, и тя му бе отвърнала със същото. В деня, когато си заминаваше, той се разплака и я накара да му обещае, че ще му пише; но тя знаеше, че няма да го види никога повече.

Сега, когато си спомни за него под бледите английски небеса, сред по-тъмната зеленина на английската природа, не можа точно да определи какво чувство изпитва, но беше нещо топло и чисто. След онзи ден бе теглила черта в живота си. Освен девствеността й, с момчето от Сицилия от нея си отиде и нещо друго — незрялостта и необузданият й нрав. Беше си позволила да обърне поглед назад към изминалите месеци, дори може би към целия си кратък и нещастен живот, и да си даде сметка каква е наистина.

Това събитие беше за нея ритуалното посвещаване. Последно сбогом на детството и навлизане в живота на възрастните. Сега осъзнаваше за колко много неща напълно е грешала. Дори по отношение на баща си и за онова, което беше направил. Ивлин беше права. С майка й не я свързваха никакви чувства. Яростта й бе породена от самосъжаление, а не от благороден гняв. Беше се държала егоистично, егоцентрично и драматизираше.

Бе искала баща й да прочете дневника. Бе се надявала да го нарани и бе успяла. Сега й беше мъчно и съжаляваше. Ивлин се бе оказала права и за много други неща. Трябваше да живее под един покрив с баща си, а и той с нея. И му дължеше много повече от враждебната острота, с която винаги го посрещаше.

Не знаеше откъде да започне да поправя нещата. Но бе решила да не се отказва. Решението изникна в главата й по време на дългото пътешествие обратно към къщи. От сега нататък ще се отнася като възрастен човек към тях. Ще положи усилия да стане такава, каквато те искат.

Зави покрай конюшнята и забеляза металните отблясъци, които хвърляше паркирания до плета мотоциклет. Стори й се странен, но не толкова, че да го разгледа по-внимателно.

Върза кобилата и я почисти, погълната от собствените си мисли. Прибра седлото в стаичката, където държаха конската сбруя, и окачи подковата на един гвоздей, за да я види ковачът, когато дойде. После тръгна обратно към къщата.

Ненадейно спря, виждайки баща си коленичил на чакъла, а край него висок, странен мъж с кожено яке, който притискаше юмрук до главата му. Необикновена сцена. Разумът й настояваше, че това е някаква игра, макар сърцето й да й подсказваше, че съвсем не е игра — тогава видя, че мъжът държи пистолет.

Намираше се на не повече от десет метра и виждаше очите на баща си. От тях се стичаха сълзи. Устата му бе разтворена и от всяка нейна гънчица струеше мъка.

Искаше да изкрещи, но гърлото й се бе схванало. Запъти се към двамата мъже като насън. Високият бе толкова погълнат от ставащото, че нито я чуваше, нито я виждаше. Но не успя да достигне до него навреме, за да дръпне обвиняващата осъдителна ръка.

Чу изстрела, който беше изненадващо тих, и видя облачето дим около главата на баща си. После, когато той политна напред, тя откри, че в слепоочието му зее черна дупка, от която шурна кръв. Гърчещите му се пръсти се забиха в чакъла, сякаш Дейвид искаше да изкопае дупка, в която да се скрие, или пък гроб.

Кейт замръзна на място; гласът й най-после се отприщи и тя нададе отчаян писък, в който бликаше мъката от непоправимата загуба.

— Татко!

Чудовищно обезобразеното лице се обърна към нея и погледът й срещна дивите, черни, вълчи очи на човека, който я остави сирак за втори път през живота й.

В дробовете й нямаше въздух, не усещаше кръвта да пулсира в сърцето й. Убиецът бързо закрачи към мотоциклета. Хукна към него и протегна ръце да го спре. Той я отхвърли настрани като перушинка — облечените в ръкавици ръце я блъснаха назад и тя падна.

Моторът се събуди и се отдалечи с рев по алеята, посипвайки с чакъл Кейт, просната на земята до баща си.