Мариус Габриел
Маската на времето (13)

Айрън Крийк, Колорадо

Трък мразеше да остава тук сам.

Това място много го плашеше. Стените бяха облицовани с възлеста чамова ламперия и целите бяха отрупани с озъбени муцуни: елен и глиган, най-различни диви кози, застрашително надвиснали орли, животни от други страни, чиито имена дори не знаеше. Плашеха го. Настръхваше при вида на всички тези рога, черепи, бивни, оголени зъби и нокти.

Но най-неприятна от всички беше двуметровата черна мечка в ъгъла, чиито извити нокти сякаш разсичаха въздуха. Кръвта му се смразяваше, като я видеше. Това бе унизително. Той, трениран боец, да се страхува от препарирано животно. Докато чакаше, нарочно избягваше свирепите стъклени очи на животното. Стараеше се да не си представя как то се промъква тихомълком зад гърба му.

Зад прозорците на всички страни се простираше тъмна гора. Винаги се срещаше с Контрол на това място, но обикновено в почивните дни. През седмицата това бе най-самотното място на земята.

За да се успокои, Трък си припомняше предишната вечер и прехвърляше наум нападението. Но дори и така не успя да се разсее от втренчения поглед на черната мечка. Като чу джипът марка „Мерцедес“ да се приближава по алеята, въздъхна гласно от облекчение.

Без да мърда от мястото си, се заслуша в глухото хлопване на вратата на автомобила, хрущенето на чакъла и тежкия тропот от ботушите на Контрол по дъсчения под. Вече бе застинал в поза мирно, притискайки с пръсти шевовете на джинсите си, с източена напред шия.

Контрол пусна нещо на земята, изръмжа и отиде в тоалетната. За стар човек като него докарваше добра, непрекъсната струя, която шумно шуртеше в писоара.

Шум от казанче и Контрол изникна зад Трък.

— Не е зле. — Той тупна младежа по гърба. Ударът бе толкова силен, че той се олюля на краката си, макар да беше доста мускулест. — Никак не е зле. Оня кучи син най-сетне загря за какво става дума. Добре си се справил.

Трък пламна от удоволствие.

— Направих каквото можах, сър.

— Добре си се справил — повтори Контрол. Железните му пръсти мачкаха рамото на Трък. — Имам нещо друго за теб. Но този път без насилие. Поне за момента. Малко разузнаване.

— Сър.

— Ама ти предпочиташ екшън, а? Може и екшън да има. Ама засега не. Тука имаме потенциален враг. Една богата дама от Вейл. Завира си носа в работи, дето не я засягат. Приятели ме помолиха да я проверя. — Пръстите се забиваха и мачкаха рамото на Трък, причинявайки му ту болка, ту удоволствие, докато най-сетне на младежа му идваше да изкрещи. — В момента дамата отсъства, което ни дава добра възможност да разгледаме апартамента й. Да проверим какво е намислила. Разбираш ли?

— Да, сър.

— Във Вейл имаме свръзка. Господин Рей. Той самият ще те закара където трябва. Прави каквото ти каже, ясно ли е?

— Разбира се.

Пръстите се впиха с такава сила, че Трък едва не изрева.

— Трябва да бъдеш дискретен, моето момче. Този път никакви грешки.

— Не, сър!

— Утре сутринта. В единадесет и тридесет. Чакай господин Рей. Разбрано?

— Да, сър!

Ръката на Контрол най-сетне се отдръпна, оставяйки рамото добре насинено и пулсиращо от болка.

— Разтовари колата — нареди Контрол.

Трък веднага се втурна.

В багажника на колата Контрол бе докарал дванадесет каси шампанско „Круг“ и пет каси бърбън. Трък ги пренесе две по две, сумтейки от напрежение. После ги прибра в огромния хладилник.

Когато свърши, отново зае поза мирно, дишайки тежко.

Контрол пушеше пура и грубото му лице имаше замислен вид.

— Трябва да разберем за какво става дума — каза той и тихо продължи: — После може да ти я пусна.

Лицето на Трък се обтегна в ужасяваща въодушевена гримаса. Страхотно.

Контрол го потупа по рамото, безпогрешно уцелвайки наранените сухожилия, и каза:

— Господин Рей ще ти хареса. Прави каквото ти каже.

Трък остана в поза мирно, докато ръмженето на двигателя на джипа замлъкна напълно. После бавно се отпусна.

За момента въодушевлението му изпълзя обратно в бърлогата си. Това беше най-тежката част. Трябваше да изчака поне час, преди да си тръгне, занимавайки се с разтребване и метене. Насаме с черната мечка.